[Грахче]

здравейте,
вашето куче, ако беше човек в момента щеше да е 12-13 години. Не очаквайте от него да бъде агресивно и да лае по всички живо, което мърда. Всъщност това, че едно куче лае изобщо не означава, че е добър пазач - то е добър звънец, ако това търсите.
Иначе кучето ви ще започне да облайва "нашественици" едва когато проеме вашия дом като негов дом, а това не става за 3 дни, не става и за един месец.
Иначе запознайте се с материалите за нрава на тази порода. Запознайте се с материалите за кучешката агрисия. Важно е! Повярвайте, допълнително озлобяване не е добра опция, след година и нещо при порастването кучето, особено ако е мъжко само ще промени характера си и тогава, ако не сте сте подготвени ще се чудите как да контролирате неговото поведение.
Относно това, че е било бито - напълно е въможно. Той не ви познава, не познава територията на която се намира. Нормално е да е шашнат и да изпитва голяма несигурност. Не го насилвайте, оставте го да се поокопити за около месец. Но ако искате да му бъдете стопанин, запознайте се добре с тази тема http://forum.dog.bg/...?showtopic=2945 и с особеностите на породата и без да губите време пристъпете към работа с кучето. Защото иначе не след дълго кучето ви ще бъде само на верига и отскубне ли се ... лошо.

[dimobs]

Здравейте на всички! Реших се за първи път да пиша тук, след инцидента на трети март също бях, но в последствие се отказах.
Така, положението е следното: аз съм момче на 15 от Бургас, имам сестра на 13. В края на Януари взехме 5 и половина годишен женски пекинез от колега на баща ми, чиято дъщеря с малко дете щяла да си идва през лятото при него. Малката се казва Джеси, беличка, с къс косъм. Живяла е 6 месеца при колегата на баща ми и жена му. Много е послушна, или поне беше... Та значи в периода на разгонване се оказа, че има възпаление на аналните жлези (всъщност го е имала от доста време насам). И така се наложи да я кастрираме. Не е имала деца. След кастрацията и трябваха 4-5 дена в, които беше доста изнервена и трудно-подвижна. Самата операция беше около 10-15 Февруари. Не бяхме имали проблеми с нея дотогава. Изключително послушна, никакви поразии, не е акала, пикала вкъщи. Направи го 2-3 пъти, но само покрай операцията. Та след тази операция, може би седмица започна да ръмжи на сестра ми. Например вечер сме се наяли към 8 и часът е да кажем 8.30 - 9.00. Сестра ми се опитва да я взима, но тя и ръмжи. Колкото повече се приближава - толкова повече и ръмжи и си отваря остата. Започна да и ръмжи и докато я пипа, когато сме я сложили в леглото и. Започна и на ман да ръмжи. Имаше 2 дни, в които, когато я вдигахме издаваше някакъв странен писклив звук, все едно сме я притиснали някъде. И така във втория ден, със сестра ми се прибираме за 10 минути да се преоблечем (нашите ни чакаха долу в колата). Сестра ми за тренировка по волейбол, аз - за урок по английски. Джеса, естествено се радва като ни види и ни скача до колената. Сестра ми я взима, прегръща я, тя изпищя и я остави. Аз я взех, гушнах я и не щеш ли ме захапа за носа. Това да е било към 26-7 Февруари. За щастие леко захапване за 8-9 напълно се заличи, изглеждаше даже като одраскване, но си имаше доста кръв все пак. На 3 Март, гледам мача България - Полша и пиша есе по литература. Сядам на земята до леглото и и я прегръщам (май я събудих от сън), при което тя ме захапва толкова силно за носа, че в стремеша си да се отскубна от нея, я премесвам извън леглото. После, дълбоки рани, кръв. На другия ден инжекция, мазене, тетри, пръскане. В момента още не ми се е заличил белегът. Но кучката вече е изключително агресивна към мен. Имайте предвид, че като се върнах от урока при първото ухапване малко си я подразних, като с една мартеница я "налагах" по главата. Като казвам налагах имам предвид едва-едва, все едно я докосвам малко по-бързо. Тя се раздрани от това тогава, но не много. И от второто ухапване със всеки ден става все по-агресивна към мен. От 3-4 дена вече не ми се радва като се върна от училище, както правеше преди. Ръмжи ми при всеки опит да я пипна. А ако е легнала в леглото си или на леглото на сестра ми е готова да атакува. Кажете ми какво да направя, че няма смисъл само да я изкарвам на разходки, да я къпя, без да мога да и се нарадвам. Имайте предвид, че аз бях доскоро човекът в семейството, който я е обргижвал най-много. Само ще ви кажа, че дори я взимах при мен в леглото си и гъделичках, завивах... Към майка ми и баща ми е много добра, 1 път не е изръмжала.

Имаме още едно запитване. Понеже предишните и собственици явно много не са се интересували как се гледа куче, така че да не се уврежда здравето му, хранели са я с това, което те ядат. Дори на ден по половин вафла са и давали. Иначе са я слагали на стол и се е хранела на масата. Ние, естествено не го правим. Тя обича много повече домашните манджи, отколкото гранули или други кучешки храни. Можем ли да я храним с неща като обикновени бисквити, месо (без подправки, само варено или пържено), зеленчуци, плодове, въобще манджи, супи?

Моля, който смята да не отговаря серизно, въобще да не пише!

[Nickey]

Като за начало я заведете на обстоен преглед - може да има някакъв проблем и да изпитва болка при хващане на определено място и затова така да е реагирала и съответно после да асоциира ласките с болка.

[elena07]

Ето тема за натуралното хранене http://forum.dog.bg/...showtopic=16479
И за храненето като цяло http://forum.dog.bg/...hp?showforum=76

Колкото до агресията и аз си мисля, че кучето има здравословен проблем и при пипане изпитва болки!

[dimobs]

Няма проблем с пипането. Това беше за 2 дни само и то преди месец точно. А понякога, когато успея да я хвана и вдигна и няма нищо. А майка ми и баща ми, също като я вдигат, и няма нищо. Не е от това.

[Vesela_5]

Прочетете нещо повече за йерархията при кучетатата. Според мен тя се опитва да доминира над теб и сестра ти, а родителите ти приема като "водачи на глутницата". Това е мое мнение, защото и на мен ми се е случвало.

[dimobs]

Е, това ми е повече от ясно. Търсим решение на проблема, не как се именува.

[rimela]

Не съм спец, но и според мен проблемът при вас, ако наистина не е здравословен - е всъщност кой е "втори номер в йерархията". Едно време познавах семейство, в което кучето седеше на задни лапки пред стопаните си и едновремено с това хапеше до кръв носа на сина им - ученик. Тогава се чудех как е възможно това, то и хората не бяха наясно и се караха на момчето, че уж дразнело кучето, та за това...

ТУК има информация по въпроса и съвети за решаване на проблема.
Желая успех!

[Bobolin]

Е, това ми е повече от ясно. Търсим решение на проблема, не как се именува.

А на мен ми се струва, че търсиш решение, готово сготвено и поднесеното ти, като след прочитането му кучето ти по телепатичен път ще се промени и то. Щом ти е повече от ясно ЧЕТИ, ЧЕТИ И ПАК ЧЕТИ! А след това практика, търпение и упорство, практика, търпение и упорство и пак практика, търпение и упорство. Тук във форума има изписани безброй неща за йерархията, доминацията и т.н. Но май не ти е "повече от ясно" като гледам.

[DessyD]

Прочети и повечко за самата порода пекинез, въпреки, че вашата кукла едва ли е чистопородна (не си писал да има родословие, затова се изразявам така). Често при такъв тип "развъждане" имат проблемен характер. Мои приятели имат подобни "пекинези" и всичките бяха с подобни проблеми. Не харесват да ги пипаш много, малко саможиви, създават си свои привички, които често собствениците им оставят да се затвърдят с идеята ,че кучето не е много голямо и няма да направи проблем от това, че ще "надраска" някого, пък бил той и собственика. Мисълта ми е, че е възможно освен здравословен проблем да има чисто характеропатиен такъв. Като не могат да се проследят родствените линии .... стават и такива неща.

[margokk]

Според мен проблема не е никак йерархичен. Кучетата помнят много дълго. Може само за 2 дни да сте и причинили болка, но тя го помни и се страхува, че ще се случи пак. Тя е куче - как да знае, откъде идва болката, просто я асоциира с вас. Такива психологически проблеми се натрупват и ескалират във времет. Имате кучето от скоро, доста бързо е било стресирано, не знае още , как да ви се довери. Не си "играйте" закачайки и дразнейки я. Мекото отношение и търпението са голям помощник.

[dimobs]

Прочети и повечко за самата порода пекинез, въпреки, че вашата кукла едва ли е чистопородна (не си писал да има родословие, затова се изразявам така). Често при такъв тип "развъждане" имат проблемен характер. Мои приятели имат подобни "пекинези" и всичките бяха с подобни проблеми. Не харесват да ги пипаш много, малко саможиви, създават си свои привички, които често собствениците им оставят да се затвърдят с идеята ,че кучето не е много голямо и няма да направи проблем от това, че ще "надраска" някого, пък бил той и собственика. Мисълта ми е, че е възможно освен здравословен проблем да има чисто характеропатиен такъв. Като не могат да се проследят родствените линии .... стават и такива неща.

Не мога да кажа, че не обича да я пипат. Само чака майка ми и баща ми да и отделят малко време и веднага им се лепва, докато не я оставят.

Не съм спец, но и според мен проблемът при вас, ако наистина не е здравословен - е всъщност кой е "втори номер в йерархията". Едно време познавах семейство, в което кучето седеше на задни лапки пред стопаните си и едновремено с това хапеше до кръв носа на сина им - ученик. Тогава се чудех как е възможно това, то и хората не бяха наясно и се караха на момчето, че уж дразнело кучето, та за това...

ТУК има информация по въпроса и съвети за решаване на проблема.
Желая успех!

А, ако е така, как да стана аз втори номер в йерархията?

[rimela]

Не съм спец, но и според мен проблемът при вас, ако наистина не е здравословен - е всъщност кой е "втори номер в йерархията". Едно време познавах семейство, в което кучето седеше на задни лапки пред стопаните си и едновремено с това хапеше до кръв носа на сина им - ученик. Тогава се чудех как е възможно това, то и хората не бяха наясно и се караха на момчето, че уж дразнело кучето, та за това...

ТУК има информация по въпроса и съвети за решаване на проблема.
Желая успех!

А, ако е така, как да стана аз втори номер в йерархията?

За начало - като прочетеш темата в линка и по специално статията "ПРОБЛЕМЪТ НА "ВТОРИ НОМЕР", БОРБА ЗА МЯСТО В ЙЕРАХИЯТА НА "ГЛУТНИЦАТА".
ПП И избягвай да дразниш кучето, ако не искаш да останеш без нос.

[rage1]

Здравейте,имам един проблем,който не е толкова сериозен,но все пак искам да се справя с него.Първо искам да попитам възможно ли е агресия да се развие,ако друго мъжко куче е тормозило моето като е било малко,така че в момента моето да си връща?
Проблемът е че кучето ми(мъжко на година и 11 месеца)проявява агресия към себеподобни понякога.По скоро към някои определени кучета,които не е задължително да са се карали с него.Например има едно малко кученце(около 10 кг и около 1 година)което само маха с опашка и му се радва,а той настръхва и застива,което за мен е сигнал,че всеки момент ще му кипне.В същото време хъски,което е по малко от него на възраст му доминира и той му се предава без да се зъби и настръхва.Принципно когато видя,че реагира лошо на някое куче,не го хващам защото веднага напада,ако го докосна..вместо това го привиквам той да дойде при мен.Инциденти не е имало,просто защото го познавам много добре и знам как да ги предотвратя,но ми се иска някак да реша проблема или поне да знам как преценява,че не харесва някое куче,а друго да и т.н.т.

[Мил@]

Здравейте,имам един проблем,който не е толкова сериозен,но все пак искам да се справя с него.Първо искам да попитам възможно ли е агресия да се развие,ако друго мъжко куче е тормозило моето като е било малко,така че в момента моето да си връща?

Не мисля. Кучетата нямат способност да "държат карез" или да отмъщават след време за нещо, случило се в миналото. Те живеят до голяма степен в настоящето, в много по-голяма степен, отколкото хората.

[Christinaa]

Здравейте, Изчетах цялата тема за Доминантното поведение и агресията. Въпросът е там, че моето куче - мъжки Пинчер на 7 месеца е доста разглезен. Имали сме много кучета и най-различни породи- 2 Боксера,Болонка която беше добре възпитана, Немска овчарка, преди това имахме отново Пинчер с добър характер, но от това мъниче ни омекнаха краката докато беше малък. Голяма грешка направихме, че ядеше с нас, стоеше на дивана, гледаше телевизия и го оставяхме да прави всичко друго забранено. Мислихме, че като порасне малко ще започнем тогава неговото обучение. Сега ни е доста трудно. Мислихме да го заведем при специалист, но неможем да се разделим с него. Живеем в малък град в къща където тича свободно из двора и се спуска на хората за да ги хапе, дори и към малки деца. Вече охапа съседа ни, но за негово щастие още е малък и не стиска толкова силно. Впуснах се да му забранявам да спи при мен, но късно вечерта от неговото кресло на пода, тихо се завира под завивките, без да го усетя. Също така когато сме много хора и той върши някаква нередност му кажа "НЕ" не ме слуша и чака забрана и от другите членове на семейството. Понякога това не и жестокулиране с показалеца на раката ми не върши работа и се впуска в игра като се навежда лаейки и махайки с опашка, тръгвам да го догоня и да го поставя на неговото място, но той бяга от мен из цялата къща. Налага се да затваям вратите зад мен и когато остане приклещен го спипвам в някой ъгъл и тогава се предава. Вечер когато се храним му нареждаме да стой на мястото си с фразата "НА МЯСТО!" Налага се да крещим през 5 минути, дори когато спрем и вижда, че вниманието ни е насочено към телевизора бавно става с подвита опашка и идва към масата. Опитваме да го храним след нас, но е трудно и вече 2 месеца не се получава. Обръща всичко на игра. Незнаем колко още ще ни отнеме за да го възпитаме добре и дали въобще ще успеем.

[Мил@]

Christinaa, в 25 April 2010 - 01:30 PM, написа:

Здравейте, Изчетах цялата тема за Доминантното поведение и агресията. Въпросът е там, че моето куче - мъжки Пинчер на 7 месеца е доста разглезен. Имали сме много кучета и най-различни породи- 2 Боксера,Болонка която беше добре възпитана, Немска овчарка, преди това имахме отново Пинчер с добър характер, но от това мъниче ни омекнаха краката докато беше малък. Голяма грешка направихме, че ядеше с нас, стоеше на дивана, гледаше телевизия и го оставяхме да прави всичко друго забранено. Мислихме, че като порасне малко ще започнем тогава неговото обучение. Сега ни е доста трудно. Мислихме да го заведем при специалист, но неможем да се разделим с него. Живеем в малък град в къща където тича свободно из двора и се спуска на хората за да ги хапе, дори и към малки деца. Вече охапа съседа ни, но за негово щастие още е малък и не стиска толкова силно. Впуснах се да му забранявам да спи при мен, но късно вечерта от неговото кресло на пода, тихо се завира под завивките, без да го усетя. Също така когато сме много хора и той върши някаква нередност му кажа "НЕ" не ме слуша и чака забрана и от другите членове на семейството. Понякога това не и жестокулиране с показалеца на раката ми не върши работа и се впуска в игра като се навежда лаейки и махайки с опашка, тръгвам да го догоня и да го поставя на неговото място, но той бяга от мен из цялата къща. Налага се да затваям вратите зад мен и когато остане приклещен го спипвам в някой ъгъл и тогава се предава. Вечер когато се храним му нареждаме да стой на мястото си с фразата "НА МЯСТО!" Налага се да крещим през 5 минути, дори когато спрем и вижда, че вниманието ни е насочено към телевизора бавно става с подвита опашка и идва към масата. Опитваме да го храним след нас, но е трудно и вече 2 месеца не се получава. Обръща всичко на игра. Незнаем колко още ще ни отнеме за да го възпитаме добре и дали въобще ще успеем.

Никога не е много късно да се почне и е много рано да се отчайваш - макар че може да е по-трудно, но 7 месеца никак не е късно, според мен. Защо да трябва да се разделяш с него, като го заведеш при специалист? Не знам къде живееш, но опитай да намериш треньор, при който да ходите с кучето заедно, за да може треньорът да обучи тебе как да се справяш с кучето. Хапането на хора е сериозно нарушение и трябва да се реагира незабавно.

Ние почнахме от много малки да се учим на послушание, но и при нас имаше момент, в който кучето слушаше мъжа ми много безпрекословно (той има невероятна лидерска енергия), а с мен си играеше. Никога не е хапал, но все пак имаше разни моментчета, особено като го сушах след баня и решех с четка. Тогава само казвах на мъжа ми - помогни ми, моля те - и той пристигаше, заповядваше му строго-строго да седи мирен или каквото там трябваше - и кучето се подчиняваше. Правихме това, за да може на кучето да се покаже, че моят статус е по-висок в семейната глутница, отколкото неговия - мъжът ми е безспорния лидер. Аз от моя страна бях много последователна - и докато не изпълни това, което се искаше от него - не мирясвах. Сега много ме слуша.

Тая гонитба, за да се хванете из къщи, не ми харесва. Бих го оставила да ходи из къщи с повод, за да може, ако му кажа да дойде, а той хукне, да настъпя повода и да го хвана. Бих наблегнала на командите "ела тук" и "не" - описано е как се работи по тях. При нас голяма роля изигра и "седни" и "на място". Храната никога не се дава ей тъй на - само, след като се изработи - серия от команди, които, ако изпълни както трябва - яде. Ако се помайва или гледа - няма мамбо, докато не огладнее. Като огладнее, изпълнява команди като навита играчка, маха с лапи като за световно (едната команда е да даде лапа, после другата) - изобщо е като войник, много е смешно. Обаче и до ден днешен продължаваме така. Понеже се хранихме по-начесто преди, сега два пъти дневно, този ритуал подкрепя командите непрекъснато, освен другото време за тренировка, което може и да нямаме.

Колкото до крещенето, според мен това е грешка (и при нас я имаше) - по две причини. Първо, ако си ядосан и крещиш, за кучето това е енергия на слаб човек, а не на лидер - т.е. то не те усеща като лидер, коготот трябва да слуша и си губиш авторитета. Второ, ако свикне да му се крещи, това става нормално за него и после не реагира на друго, освен на крясък. Ако не си отиде на мястото, ставаш, отиваш спокойно до него, взимаш го и го пренасяш на мястото - и там го слагаш да легне. Команда "на място" и се оставя. Поне ние така правихме. Обаче ние почнахме с клетка, която първоначално заключвахме, като беше много малък, та след време, дори и като махнахме вратата, той си седеше там. сега вече не го държим там, защото си слуша, общо-взето. Ползваме командата, само когато досажда или се провини, но ако му се каже със строг тон - седи там и гледа изпод вежди, докато го повикаш.

Не разбирам защо да е трудно да го храните след вас, ние сме го правили винаги без проблеми... Просто вие се храним, на него му е забранено да виси и да гледа с гладен поглед, докато ядем. Може да е наоколо, ако лежи спокойно и не пречи. Като се нахраним, вдигате чиниите и тогава - изпълнява си "упражненията" и му се разрешава да яде. В началото го слагахме в клетката, докато свикне, че когато лидерите ядат, не се притесняват - както е в природата. После понякога ползвахме кухнята, затваряхме вратата към нея, а него оставяхме там - вратата е със стъкло и той вижда всичко, а и ние го виждаме.

Колкото до спането при теб - почни с това, да обяваваш леглото за твоя територия, на която той може да идва само с твое позволение. Гледах го това в няколко от филмчетата на Сизар Милан. Как при непознато куче, с едно-две щраквания на пръстите и по-сериозно побутване с ръка-муцунка-захапка отстрани обявява територията легло за своя. Така правеше и с някои стаи, в които искаше да каже на кучето, че не са разрешени. Ние не сме имали проблем с леглото, защото нашето куче е по-голямо и от самото начало решихме, че няма да се качва по мебелите. Интересното е, че във фермата, от която го взехме, му беше разрешено да ходи по мебелите. При нас се научи на други правила много бързо, още беше мъничък. После, месец по-късно се наложи да го оставим там пак за около 2 седмици - лично го видях да претърча през дивана им. У нас дори и не опита да се качи на дивана. Така че те много ясно усещат границите, които поставим. Успех!

[Tali]

Мил@ , както винаги ясна и изчерпателна! :)

[ири]

Здравейте, внимателно прочетох темата. Имам проблем с нашето куче, който се опитвам да разреша. Кучето ми е на 11м от гигантските породи - КО. Горе- долу от два месеца престана да ни слуша в парка. Не изпълнява команда "Ела тук", "Стой" и команда "Не". Понякога налита на мъжки кучета от дребните породи без значение на възрастта им. От две три седмици избирателно облайва отделни хора, които преминават покрай поляната където играе. Не мога да определя какъв вид агресия проявява. Изведнъж не харесва съответния човек и започва да го обикаля и лае. Никога до сега не е хапал нито куче, нито хора. Кучетата само ги натиска към земята и ръмжи, но се притеснявам. Наложи се да го разхождам на къс повод и с намордник, а към 8-9 вечерта го пускам да тича с другите кучета на кучешката поляна на дълъг повод - 10-15 м, който се влачи след него. Естествено внимавам да не се оплете в него и мога да коригирам поведението му, чрез настъпване на въжето. Когато е на повод изпълнява всички команди, но когато го пусна да тича /на дълъг повод/,все едно никога не съм го обучавала. Дайте съвет и помогнете. Иначе ще се наложи изобщо да не го пускам да играе, а той е още млад и трябва да изразходва енергията си.

[ири]

Много се разпрострях, но искам да уточня, че винаги изисквам безпрекословно да изпълни това, което искам. гледам редовно "Говорещият с Кучета" и се опитвам да спазвам неговите правила, но нещо не се получава. Както си играе и покрай него минават хора без да им обръща внимание, така в определен момен си избира някой и се спуска да лае. обикаля го и лае. Естествено има хора които реагират адекватно и той продължава нататък, но има които реагират бурно. А аз в този момент не може да не се намеся и става още по лошо, защото кучето ми усеща че се е провинило и не ми разрешава да го хвана. Иначе е любвеобвилен и любопитен. Радва се на всеки който му се зарадва. Не винаги разрешава да го пипат други хора. Избирателен е. Надявам се да получихте представа за ситуацията. Моля помогнете.
Това е нашият красавец

Снимка (и)

•