[tigi]

Тихо..., тихо, не смея да се хваля..

[Carina_]

Здравейте, включвам се и аз с въпрос за доминантното поведение.
Карина е на 3 месеца, порода голдън ретривър. В началото се опитваше да доминира над всички ни (мен, мъжът ми и 6г ни дъщеря), скачаше по нас, хапеше ни на игра. С течение на времето скачането и хапането по нас възрастните малко намаля, въпреки "не"-то и шляпането с вестника. Но към дъщеря ни май се усилва, детето иска да играе с нея, да й хвърля играчка, да я гали, а тая лудетина я приема за движеща се "джвакалка" и за секунда не я оставя. И както се досещате, аз и мъжът ми сме се превърнали в пъдари. Изключително редки са моментите, в които двете играят без драми, скачания и хапане. Да ми дадете съвет как да я отучваме?
Също така в началото, ако отнесе нещо забранено, при опит от наша страна да й бъде извадено от устата, тя ръмжи, голи зъбите и напада да хапе. Корегирахме я, като я хванем за вратлето и я обърнам настрани, легнала на пода. Все пак това и мама прави с малките кутрета, та Карина малко се стряскаше. А и вече сме много по-подредени и много рядко може да се докопа до нещо забранено. Как да я научим, че храната и играчките й не ни интересуват? Адски се притеснявам, че навън ще яде боклуци и ако поведението й е такова, то тя е обречена на отравяне.

[GAG]

Това, което аз бих ви казала - не бъдете подредени в нейно присъствие - колкото повче дразнители, толкова по-добре. Тя трябва да научи кое може и кое не може. Когато я оставяте сама - бъдете подредени, за да избегнете евентуални предмети, които могат да бъдат опасни за нея.
И постоянно й вземайте играчките и й бъркайте в храната и в устата. Не й позволявайте отсега да ви ръмжи и да си прави каквото си поиска, защото ще порасне още преди да сте се усетили.
Успех от мен!

[no_brain]

Всеки който има проблеми с поведението на кучето си да си изтегли или да гледа всеки петък от 21:00 и 22:00 по National Geographic Dog Whisperer /Говорещият с кучета/ с Cesar Millan. Техниката му е отлична. Едно много добро предаване.

[Carina_]

GAG, в 23 July 2010 - 06:25 PM, написа:

Това, което аз бих ви казала - не бъдете подредени в нейно присъствие - колкото повче дразнители, толкова по-добре. Тя трябва да научи кое може и кое не може. Когато я оставяте сама - бъдете подредени, за да избегнете евентуални предмети, които могат да бъдат опасни за нея.
И постоянно й вземайте играчките и й бъркайте в храната и в устата. Не й позволявайте отсега да ви ръмжи и да си прави каквото си поиска, защото ще порасне още преди да сте се усетили.
Успех от мен!

Много благодаря за съветите! Когато е сама има изключително малко предмети около нея, седи в коридора и банята, но и там измисля с какво да се забавлява. Ето сега например малко се обучавахме, за награда оплучава малко парченце бисквитка, което мога без проблем да извадя от устата й, но кожения кокал бива ревниво пазен.
И пак искам да попитам относно скачането и хапането по дъщеря ни? Това ме притеснява най-много. Днес изгледах много клипчета с голдъни и деца, видях на какво са подложени кучетата от страна на дечицата и как стоически понасят всичко, и малко се натъжих. При нас ситуацията е обратната, детето стоически търпи всички издевателства над нея, и колкото и да се опитваме да усмиряваме беладжийката, пак не става.
Виждам, че кучето има адски много енергия за изразходване, тъй като все още не излиза. Остават 4 дни до края на карантината, и вече се замислям дали да не започнем по-рано разходките, въпреки че съм абсолютно наясно какво рискувам.

[GAG]

Доколкото разбирам хапането на дъщеря ви е на игра. Явно тя е любимата играчка на Карина, въпреки че с кученце на 3 месеца, което има остри като иглички зъби, това е доста неприятно за детенцето. И тук е вашата функция да покажете на кучето, че дъщеря ви не е просто неговата куче-сестричка, с която може да си играе хапейки се, а малко човече с по-висок социален статус в глутницата ви, чиято дума трябва да се зачита. Не писахте тя на колко години е, но предполагам може да говори.
Ако е така - тя казва "Не", когато я ухапе и моментално спира играта с кучето. Кучето не реагира на секундата на нейното "Не". Веднага подавате строго "Не". Вас трябва да ви чуе и да спре. След което й показвате мястото й с ръка и съответната команда (при нас е "Марш", може да е "Място" или каквото приемете за удобно) и изпращате кучето там да "преосмисли" случката. Ако все пак продължи да си играе и да хапе - хващате за врата, разтърсвате няколко пъти за по-голяма яснота и отново я пращате на дълбок размисъл на мястото й.
По въпроса с кожения кокал - същото. Давате - вземате до безкрай, докато се научи, че можете да вземате всичко от устата й (при нас командата е "Пусни", но може и "плюй" или каквото си изберете). И същото с дъщеря ви под ваш надзор, разбира се. Ако кучето прояви непокорство пред нея - повтаряте командата и задължителжително показвате неодобрението си. Силата на вашата реакция към поведението на кучето да е приблизително на същото ниво на неговата проява. Т.е. не наказайте леко хапане и реакция на "Не" с разтърсване, степенувайте нещата.

От мен: Аз лично с вестник не съм удряла кучето, просто защото не го смятам за по-възпитателно от строгото Не, по-скоро от едно доминантно куче бих очаквала нежелана контра-реакция. За лягането по гръб - вярвам в този метод, стига да го прави някой, който е наясно какво точно прави и как, а мисля, че са малко тези хора.

По-добре си изчкайте карантината след последната ваксина, че да не се получи внезапно и трайно решаване на всички проблеми с възпитанието на кученцето...

[lonesome]

Проблемите ми с моя французин не спират. Все едно няма инстинкт за самосъхранение т'ва животно.То бива да е безстрашен, ама толкова чак... Напоследък проблемите ни с него опасно зачестиха и ако преди такава случка би била просто един неприятен спомен, че някога си се е сбил, то след днес вече мога да почна да вадя статистика - втори път за седмицата, четвърти за месеца. Не престава да ходи да се бие с вързаното куче. Не разбирам какво го предизвиква да го прави. Вече ме е страх да го пускам навън да ходи до тоалетна. Преди малко Спайк си излезна, изпишка се и после направо се затича за да се сбие с вързаното куче. Никога не съм го учила на сложни команди или нещо от сорта. Знае само "НЕ" (освен когато отива да се сбие, тогава не го знае) и "Хайде". Мога ли по някакъв начин да прекратя тези битки между двете кучета или трябва да започна отначало, с някакви по - общи неща? И също така дали кастрация би помогнала за решаването на проблема? (и двете кучета са мъжки)

[Carina_]

GAG, в 24 July 2010 - 06:31 AM, написа:

Доколкото разбирам хапането на дъщеря ви е на игра. Явно тя е любимата играчка на Карина, въпреки че с кученце на 3 месеца, което има остри като иглички зъби, това е доста неприятно за детенцето. И тук е вашата функция да покажете на кучето, че дъщеря ви не е просто неговата куче-сестричка, с която може да си играе хапейки се, а малко човече с по-висок социален статус в глутницата ви, чиято дума трябва да се зачита. Не писахте тя на колко години е, но предполагам може да говори.
Ако е така - тя казва "Не", когато я ухапе и моментално спира играта с кучето. Кучето не реагира на секундата на нейното "Не". Веднага подавате строго "Не". Вас трябва да ви чуе и да спре. След което й показвате мястото й с ръка и съответната команда (при нас е "Марш", може да е "Място" или каквото приемете за удобно) и изпращате кучето там да "преосмисли" случката. Ако все пак продължи да си играе и да хапе - хващате за врата, разтърсвате няколко пъти за по-голяма яснота и отново я пращате на дълбок размисъл на мястото й.
По въпроса с кожения кокал - същото. Давате - вземате до безкрай, докато се научи, че можете да вземате всичко от устата й (при нас командата е "Пусни", но може и "плюй" или каквото си изберете). И същото с дъщеря ви под ваш надзор, разбира се. Ако кучето прояви непокорство пред нея - повтаряте командата и задължителжително показвате неодобрението си. Силата на вашата реакция към поведението на кучето да е приблизително на същото ниво на неговата проява. Т.е. не наказайте леко хапане и реакция на "Не" с разтърсване, степенувайте нещата.

От мен: Аз лично с вестник не съм удряла кучето, просто защото не го смятам за по-възпитателно от строгото Не, по-скоро от едно доминантно куче бих очаквала нежелана контра-реакция. За лягането по гръб - вярвам в този метод, стига да го прави някой, който е наясно какво точно прави и как, а мисля, че са малко тези хора.

По-добре си изчкайте карантината след последната ваксина, че да не се получи внезапно и трайно решаване на всички проблеми с възпитанието на кученцето...

Всичко описано го спазваме. В момента, в който започне да скача по дъщеря ни, тя й казва "Не", кучето не изпълнява, намесвам се аз пак с "Не", и мен не чува. След което бива хваната за врата и положена да легне, като я държа и не й давам да става, докато не се успокои. И не се успокоява, снощи 1 час я държах така, инат и това е. По ръцете съм цялата в зарастващи рани, върху които вече имам нови. Вече сериозно се замислям за ръкавици от поцинкована ламарина.. Опитваме се да я научим къде й е мастото, водим я до там, показваме, награждаме, ако случайно се усети. И не става. Винаги, когато й се карам, се старая вътрешно да съм спокойна и уверена, да говоря с равен и твърд тон.
На сутрешната разходка играхме с пръчка, изръмжа веднъж, но аз казах строго 'Не" и й я взех най-безцеремонно.
После, докато се хранеше у нас, при първо погалване не реагира, при следващите ръмжеше. Аз пак строго "не", но тя не спира. Спрях и стоях на около 50 см, в момента в който се приближа една идея, тя пак започваше. Но аз не отстъпвах и й казвах "Не". Накрая застанах до нея, отстрани, към гърба, тя си ядеше, но не ме чуваше като й говорех. Ще започнем да се храним сутрин и вечер на повод и нашийник.
Незнам вече какво да направя, отчаяна съм.

[dog.bg]

Откъде е взето голдънчето ? Какъв му е произхода ?

Това е любвеовилна порода, такова поведение е нетипично. Някъде бъркате. Посетете инструктор и работете с него.

Като съвет - вържете едно по дълго въже на нашийника и. Тя няма да го усети, така или иначе, оставете я да се движи свободно. Работете първо в къщи, там, където живее кучето, после навън. В момента, в който се подадете команда НЕ, стъпете на въжето и го издърпайте силно, така че кучето да наведе буквално главата си надолу, тя няма да го очаква. След време, като се отпусне - пак. И пак, и пак, докато свърже НЕ с нежелано от нея действие. Същото и с детето - каже ли то НЕ, веднага издървате въжето. Командата е НЕ, независимо кой я подава. Не се старайте да оставате спокойна и да и говорите с равен тон, навикайте я, освободете си злобата у вас, накажете я - трябва да знае, че тези действия са нежелателни за "водача" на глутницата и водят до последствия за нея.

Ако не успявате да се справите - намерете и нов дом и стопани. Не всички хора успяват да се справят с кучетата си, това е факт. По добре да се замислите за това още отсега, докато има шанс и е малка, порасне ли, ще ви е по трудно, а силно доминантно куче, свикнало да хапе малко дете и стопаните си, повярвайте - не е приятно и е опасно както за вас, така и за околните.

Дори и сега да успеете да се наложите, кучето ще опитва пак, когато порасне. Трябва непрекъснато да работите, както съм ви написал - сега с инструктор, след това сами, след време пак с инструктор, ако искате един хармоничен и нормален живот заедно. Но кучето не е играчка и не е програмирано да ви се подчинява само и единствено за това, че го храните. За него са важни всички действия, които са у дома - разговори, мимики, жестове, отношение към нея, а освен забранителните команди и постоянното подчинение, трябва да отделяте и време за игра, време, в което тя да се чубства свободна, да се смеете с нея, за да усеща настроенията ви. Галите ли я или наградата и е единствено храната ? Приема ли ръката ви с доверие ?

Има ли мъж в семейството, как се отнася към него ? Него слуша ли го, хапе ли го, изпълнява ли подадени от него команди ? Твърде често кучетата инстинктивно разбират, че мъжът е алфата и дори и той да не се занимава с него и да не им дава храна, те слушат него, а приемат всички други за по низши и се стараят да "израснат" в йерархията - кучета са все пак.

[Carina_]

dog.bg, в 30 July 2010 - 10:07 AM, написа:

Откъде е взето голдънчето ? Какъв му е произхода ?

Това е любвеовилна порода, такова поведение е нетипично. Някъде бъркате. Посетете инструктор и работете с него.

Като съвет - вържете едно по дълго въже на нашийника и. Тя няма да го усети, така или иначе, оставете я да се движи свободно. Работете първо в къщи, там, където живее кучето, после навън. В момента, в който се подадете команда НЕ, стъпете на въжето и го издърпайте силно, така че кучето да наведе буквално главата си надолу, тя няма да го очаква. След време, като се отпусне - пак. И пак, и пак, докато свърже НЕ с нежелано от нея действие. Същото и с детето - каже ли то НЕ, веднага издървате въжето. Командата е НЕ, независимо кой я подава. Не се старайте да оставате спокойна и да и говорите с равен тон, навикайте я, освободете си злобата у вас, накажете я - трябва да знае, че тези действия са нежелателни за "водача" на глутницата и водят до последствия за нея.

Ако не успявате да се справите - намерете и нов дом и стопани. Не всички хора успяват да се справят с кучетата си, това е факт. По добре да се замислите за това още отсега, докато има шанс и е малка, порасне ли, ще ви е по трудно, а силно доминантно куче, свикнало да хапе малко дете и стопаните си, повярвайте - не е приятно и е опасно както за вас, така и за околните.

Дори и сега да успеете да се наложите, кучето ще опитва пак, когато порасне. Трябва непрекъснато да работите, както съм ви написал - сега с инструктор, след това сами, след време пак с инструктор, ако искате един хармоничен и нормален живот заедно. Но кучето не е играчка и не е програмирано да ви се подчинява само и единствено за това, че го храните. За него са важни всички действия, които са у дома - разговори, мимики, жестове, отношение към нея, а освен забранителните команди и постоянното подчинение, трябва да отделяте и време за игра, време, в което тя да се чубства свободна, да се смеете с нея, за да усеща настроенията ви. Галите ли я или наградата и е единствено храната ? Приема ли ръката ви с доверие ?

Има ли мъж в семейството, как се отнася към него ? Него слуша ли го, хапе ли го, изпълнява ли подадени от него команди ? Твърде често кучетата инстинктивно разбират, че мъжът е алфата и дори и той да не се занимава с него и да не им дава храна, те слушат него, а приемат всички други за по низши и се стараят да "израснат" в йерархията - кучета са все пак.

Ами тя е без родословие. Ще опитам и това с нашийка, а поводът й става дълъг към 2 метра, така че може и него да използваме. Хапането по детето си личи, че е на игра, но понякога прекалява, и за мен е недопустимо дори лекото хапане. наказанието й е да стои сама в коридора. Иначе много я галим, гушкаме, при изпълнение на някоя друга команда по-често получава гушкане, а не лакомство. Играем вкъщи, дори понякога играят двете с детето сами, под мой надзор. Ако е в благо настроение и посегна да я погаля, тя започва да ме ближе, идва и ляга в краката ми по гръб и иска да бъде галена по коремчето. На мен ми е ясно, че хапането и скачането е, защото има много енергия за изразходване, въпреки големите разходки. (май ще започна още повече да я разхождам). От това ме притеснява детето да не се травмира, въпреки че тя много добре знае, че кучето е бебе още и не й се сърди, ако я ухапе. Повече ме притеснява агресията по време на ядене. Всички знаем навън колко "апетитни кремвирши" има, пълни с какво ли не. А и не искам да се притеснявам за детето си, когато минава покрай кучето, докато то яде.
Навън е доста любопитна, игрива, играем с пръчки, тичаме, рядко я пускам, като винаги изпълнява командата "Ела", след което бива много гушкана и галена, и разбира се малко парченце наградка. И когато е много уморена от тичане, се прибира, яде и ляга. И няма нищо против детето да седи и да я гали, докато тя дреме.
Има мъж в семейството, но нещата като че ли са еднакви при всички ни. Изпълнява и при двама ни командите, но не винаги.
Вижте, изглежда допуснах грешката, като описах само лошите й черти(все пак и темата е за това).
Все пак тя е бебе на 3 месеца и малко, знае да сяда, да чака на място и да идва. Знае и "Не", но я чува в определени случаи.
Всяка вечер си показваме взаимно колко сме щастливи да сме заедно. Вечер след работа, още на вратата си поставя лапичките на мен, за да я галя. Без хапане и дране, и без истерии. Ако е направила беля, се карам и показвам, въпреки че едва ли разбира точно за какво иде реч. След което следва гушкане като бебе на ръце, тя ме ближе по лицето, а аз я галя, ли галя. После разходка над час и половина, миене, ядене и ако не се е изморила достатъчно, се започва беснеенето. Някак това не ме плаши толкова, колкото агресията докато яде. И тя се проявява само АКО яде от купичката си или е откраднала нещо, като при храната енай-силно изразено. Ако е откраднала дреха или обувка, изръмжава веднъж, аз се карам, взимам и наказвам. Ако й дам месце или гранули или лакомство от моята ръка, след това без проблем го вадя, и така мога до безкрай да правя.
Спирам, че май прекалих.
П.С. Прочетох за училище зад Хилтън, кога и от колко е? Можем ли да се присъединим, какви са условията? Питам, защото голдънското училище май е във ваканция, а аз настойчиво искам някой опитен или учител да я види и да си каже мнението.

[dog.bg]

Ами ... вижте, ако майката и бащата са живяли цял живот вързани някъде на синджир или в клетка метър на метър, майката е раждала пред половин година, постоянно нервни кучета - ако мислите, че това няма значение за малките - лъжете се.

Детето трябва да се сърди, ако кучето го ухапе. Такова отношение не трябва да и е позволено. Наказание да стои сама в коридора, където явно и е "дома" - не е наказание.

Да не може да оставите сами малко дете с тримесечно куче, не е нормално. Ако сега не можете да ги оставите, с израстване на кученцето инстинктите ще се развиват по силно, кучето ще започне да усеща силата си, ще иска да се налага като водач и лидер.

Зътвърждавайте НЕ всеки ден, както и да не си помисля да посяга с зъби на вас или на детето дори и по време на игра, боричкане или каквото и да е.

[Carina_]

dog.bg, в 30 July 2010 - 12:55 PM, написа:

Ами ... вижте, ако майката и бащата са живяли цял живот вързани някъде на синджир или в клетка метър на метър, майката е раждала пред половин година, постоянно нервни кучета - ако мислите, че това няма значение за малките - лъжете се.

Детето трябва да се сърди, ако кучето го ухапе. Такова отношение не трябва да и е позволено. Наказание да стои сама в коридора, където явно и е "дома" - не е наказание.

Да не може да оставите сами малко дете с тримесечно куче, не е нормално. Ако сега не можете да ги оставите, с израстване на кученцето инстинктите ще се развиват по силно, кучето ще започне да усеща силата си, ще иска да се налага като водач и лидер.

Зътвърждавайте НЕ всеки ден, както и да не си помисля да посяга с зъби на вас или на детето дори и по време на игра, боричкане или каквото и да е.

Не че не мога да ги оставя, все пак и без кучето, не оставяме детето. Просто детето знае, че не трябва да закача кучето, когато то се храни. И как да се сърди? Защото тя примерно не й обръща внимание, но кучето продължава да прави опити да й скача и да я закача. И аз се явявам арбитър в тези случаи. Седя между тях двете и бутам кучето долу с "Не". Какви трябва да бъдат наказанията? "Не"-то мисля да го запиша на диктофон и да го пускам, това е най-употребяваната дума вече вкъщи. Как да не й позволям да се зъби? С наказание, но как, ако не затворена в коридора? С безразличие на става, защото тя като изпадне в дивата си фаза, и не оставя никой на мира. А докато се храни, ако не я безпокоиш, си се наяжда, и пристига весела и готова за игри.
Готова съм да потърся професионална помощ, но къде? Бихте ли ме носочили към някой или някъде,

[dog.bg]

Честата употреба на дадена дума, при положение че кучето не я изпълнява, не я прави команда.

Курс обучение на малкото кученце - тук, а в таговете на темата можете да разгледате и Правила на обучението.

[Мил@]

Carina_, в 30 July 2010 - 12:09 PM, написа:

Не че не мога да ги оставя, все пак и без кучето, не оставяме детето. Просто детето знае, че не трябва да закача кучето, когато то се храни. И как да се сърди? Защото тя примерно не й обръща внимание, но кучето продължава да прави опити да й скача и да я закача. И аз се явявам арбитър в тези случаи. Седя между тях двете и бутам кучето долу с "Не". Какви трябва да бъдат наказанията? "Не"-то мисля да го запиша на диктофон и да го пускам, това е най-употребяваната дума вече вкъщи. Как да не й позволям да се зъби? С наказание, но как, ако не затворена в коридора? С безразличие на става, защото тя като изпадне в дивата си фаза, и не оставя никой на мира. А докато се храни, ако не я безпокоиш, си се наяжда, и пристига весела и готова за игри.
Готова съм да потърся професионална помощ, но къде? Бихте ли ме носочили към някой или някъде,

няколко мисли и от мен по повод писаното: при добър резултат от тренировките на кучето, детето, както и всеки в къщата, трябва да може да го закача по всяко време, т.е. кучето да яде, когато човекът му разреши.

Друго - явно наказанието "в коридора" не действа на кучето - може там да му харесва, например. Да кажем, не е толкова интересно, колкото при другите, ама какво пък - може да подремна. Аз бих я сложила в коридора, ако се е разбесняла - но след като съм й се накарала, за да разбере, че е направила нещо лошо.

Иначе корекцията трябва да е моментална. Опитайте това с дългия повод. При нас подейства "захапката" на Сизар Милан, както и тръшването настрана при по-големи провинения. Хапе - веднага "захапка", придружена със строго "не" - както би го ухапала майка му, ако не слуша. Ако беснее, когато не трябва - се тръшваше настрана и така, докато се укроти. Аз отначало не можех да го постигна - само мъжът ми можеше, само него слушаше, с мен се бореше отначало. Но с негова помощ, той наложи йерархията - кучето е на последно място, след всички хора. Сега вече кучето реагира само на глас, дори на промяна в тона.

Но ако при вас изобщо не реагира на "не", сменете думата. Намерете друга дума - напр. "стига" или "стоп" или някоя чужда дума - каквато си харесате. Но думата трябва да е съпроводена със светкавично действие, което да причинява нещо неприятно на кучето. Хубаво е, че я избутвате, но гледайте да не приема това като ласка.

Аз обаче бих засилила и разходките - по възможност повече тичане, за да се умори хубаво - тогава кучетата нямат енергия за золуми. Не случайно Сизар Милан, когато започва да работи с куче, първо го извежда на дълга разходка - когато кучето се измори и омаломощи, тогава се провеждат възпитателните въздействия - много по-лесно е.

Карина, ако кажеш в кой град си, вероятно ще те посъветват и за треньор.

[sara13]

Nicholay Atanassov, в 12 January 2006 - 08:38 PM, написа:

2. Вродени задръжки на агресивността.

В социалния живот на кучето е биологически ефективно първата агресия да не се реализира, за да може агресивността да прояви своите ефективни задръжки. Тези задръжки се означават като вродени бариери на агресивността.

Първата бариера е формата на младото същество - затова възрастното куче не напада кученцата. Голяма толерантност се наблюдава и в поведението на кучето към децата, но това не може да се отнесе към куче, което е малтретирано от деца или е подложено на неправилно обучение (Собствени наблюдения).

Друга бариера на агресивността е полът на животното. Мъжкото куче не напада женската. Ако тази вродена блокада е нарушена, може да се предполага, че и други социални блокади са нарушени. Такова куче не трябва да се отглежда, а още по-малко - да се използва за разплод !

Трета бариера на агресивността е позата на победеното (на признаващото се за такова) куче. Когато съперникът приближава бавно и уверено с вдигната опашка, страхуващото се куче демонстира комплекс от поведенчески реакции: Ушите се притискат силно назад към главата и тила; крупата се отпуска и опашката се размахва ниско между краката или под корема; следва близване по муцуната; нежно, робско притъркване по тялото; повдигане на предната лапа и докосване, погалване на доминиращия индивид. Тази форма на подчиненост Шенкел (Schenkel, 1967) нарича активна. След като е демонстрирана цялата гама от гореизброените реакции, ако заплахата за страхуващото се куче не е преминала, то ляга на една страна или по гръб, притиска силно ушите си към главата, подвива опашка между краката, предоставя незащитените си шия и корем. Възможно е изпускане на урина. Тази завършваща фаза на подчинеността Шенкел определя като пасивна. Между активната и пасивната подчиненост понякога се наблюдават и междинни форми. При собствени наблюдения сме установили, че страхуващото се куче може да остане изправено, но да притърква предната част на тялото си по земята, активно да облизва доминиращия съперник, да му предоставя муцуната или главата си, които доминантното животно може да поеме в устата си, но не ги захапва. В някои случаи доминиращото куче се качва върху подчиняващото и симулира копулационен акт. В случая половата принадлежност на индивидите няма значение.

Действието на вродените бариери на агресивността има своите граници. При вълците има случаи, когато два индивида са в схватка върху губещия да се нахвърлят и останалите. В подобно групово нападение се наблюдава силно изразено агресивно поведение без никаква задръжка на хапането. Участват всички животни, включително и женските. Победеното животно се обгражда от всички страни. Обяснението за тази форма на поведение е следното: Първият и основен закон на глутницата е ефективната съвместна работа по време на ловуване и ефективно гарантиране на най-строга йерархия. Ако някой застрашава йерархията и не подобри ценностното си положение в нея, претърпявайки загуба, нарушава взаимните отношения и привлича върху себе си агресията на цялата глутница. Настъпва война за йерархическо преподреждане. Чрез груповото нападение на глутницата върху губещия се подпомага по-бързото възстановяване на спокойствието.

Така както толерантността на кучетата и преди всичко - на мъжките вълци има свои граници и се проявява единствено в тях, така също е ограничена и толерантността спрямо победения противник. В границите на емоционалната скала при кучето има дотолкова ефективна спирачка на агресивността, че често може да се наблюдава лъжливо захапване с растърсване близо до гърлото на победеното куче (върхова форма на захапване). Този акт се обозначава като самоволно разреждане на агресивността до безопасни размери. Ако агресивността достигне до върха на своя континуум (от англ. continuum - цялост), кучето хапе и разкъсва всичко, което му се изпречи. В това състояние то е способно да убива.

При здраво и нормално куче спирачките на агресивността са силни и се проявяват при всеки един конфликт.

Срещат се кучета, които имат наследствено нарушени инстинктивни бариери.

Между биологическите ограничения на действието на блокадите на агресивност и патологичното поведение на кучето има голяма и съществена разлика.

MOLQ DA MI POMOGNETE !!! kak da vaspitavam edno 3 mese4no xaski mnogo 4esto mi xape racete i imam mnogo rani kakvo da pravq zada spre da ska4a kogato qdem i da ni dra6ti , opasqvam se 4e ako na tazi vazrast ne go nay4im 6te bade mnogo agresiven i na6ete 6te go prodadat molq pomognete za vaspitanieto my molq pi6ete na emaila mi sara134@abv.bg ili v skape- sar4ety_

[SilverBrilliance]

Аз пък имам друг проблем. Кучето ми е на 7 месеца (но е с мен от 2 месеца, защото е прибрано от улицата). Извеждам я без проблеми, не е агресивна, не се дърпа когато сме с каишката, у дома слуша, но когато я пусна ходи и скача по хората и главно по малки деца... Знае че не трябва, но не реагира нито на "ела" , нито на "не"(команди, които попринцип знае много добре). Не го прави с агресия, а просто на игра, но не трябва да е така... Посъветвайте ме нещо :)

[ShiBumi_GirL]

Корекция-дълъг повод и като се засили към дете викаш я при теб и придърпваш с повода караш да седне пред теб или да мине от лявата ти страна и даваш лакомство и хвалиш

[jack russel Maxy]

Здравейте!
Имам джак ръсел териер на 1 г и 10 месеца, казва се Макси. Това ни е първо куче и предизвикателството е голямо. На 4-5 месечна възраст се опита да стане шеф на глутницата, но след много четене във форума, се справихме с тази ситуация. Сега в къщи се държи добре, не поразийничи и си знае мястото. Изпълнява основните команди седни, лягай, на място, дай лапа; храни се след команда яж. Направо е душичка! Навън доскоро също се държеше добре, играе си с кучетата на поляната, на хората не обръща внимание. От около три месеца започна да проявява агресивност към мъжки кучета. Напоследък тези прояви са нетърпими – оголва зъби, напада. Благодарение на това, че е на повод, не е станало нещо по-лошо.

Първият път когато това се случи Макси си играеше в парка с една женска ягтериер, до този момент непозната. Играта беше страхотна – тичане, гонене, премятане... – рядко срещаме бързо и енергично куче като нашето. Наблизо се завъртя един дакел, с който Макси си е играл преди това. Когато много приближи до тях, Макси го нападна, онзи се защити, разтървахме ги, но имаха и по някоя драскотина. Тогава много му се накарах. Той обикаляше наоколо много виновен, играта с ягтериерката не поднови.
От тогава, при среща с мъжко куче, подушват се и ако не се харесат, нашия изправя козината на гърба, ръмжи и напада. Това все повече се налага като маниер на поведение. След такива прояви се карах, при по-сериозните случаи го обръщах да легне с притискане на шията му. И вече има определени кучета, които като ги види отдалеч и се дърпа да ги напада.

Моля ви, посъветвайте ме какво да правя! Много бих искала кучето ми да общува с други кучета, а ако не ги харесва, просто да не играе с тях. Не трябва да ги напада. Как да спрем тази агресия?

[MyDuality]

кучето ми е доста агресивно в играта си с други кучета ....
ако искате ми вярвайте тя e( 3 месеца и половина 10кг)и прави кучетата луди ,дави гoлданката на моя приятел (11месеца , 35кг) когато и се скарам спира да ръмжи, но е агресивна ...хапе силно ...голданката започва да квичи аз и се скарвам и веднага отивам да я дръпна , но тя не пyска (стискам и устата там за онези точици с,лед което пyска)
здави 1 лабрадор , захапа 1 хъски за езика и отново не пyска .... бие се с всички кучета ....когато чyе някои кучета да се бият, веднага тича и започва да хапе на посоки.... какво да я правя ?
пyскала съм я да играе с удyшвач на врата за да мога да я koridgiram още когато започне да ръмжи ....е резултата беше да се удyшат 2-те кучета с повода...
иначе с мен си играе дори без да хапе само се бyта и това е ... никога не ме е хапала освен по погрешка ...
но моя приятел веднъж я дразнеше , тя със засилка и го захапа за гръкляна ...
притеснявам се , не искам да е агресивна , не я озлобявам (в нас я у4а на дръж парцала и пусни , за да се наyчи да пyска по команда) но това е ... дори избягвам да я бия, наказвам я звуково с кожен кайш шляпам ,за да я стресне самия звук ... другия ми вид наказание е да я изблъскам на зад или с удyшвача ...и всичко това с цел да не породя агресия y нея ...
(американски буллдог)

[alexy]

SilverBrilliance-Нищо ненормално не намирам в поведението на кученцето ви.То е във възраст в която е нормално да прави такива неща,учете се с него бавно и методично и всичко ще е наред.С израстването ще спре да скача по хората.

Jack russel Maxy-Въпреки че кучето ви е дребна порода,то носи душата на голямо куче.На тази възраст е нормално да проявява агресия към други мъжки кучета,възмъжава и тестостерона който бушува в тялото му,го кара да се държи така. Това показва че е истински мъж а не" мухльо".Мъжките кучета се бият помежду си,това е напълно естествено и нормално поведение.Дори ние хората които сме на толкова по високо интелектуално ниво го правим а какво остава за кучетата.Моят съвет е да не се мъчите да корегирате това поведение с разни " измислени" методи на принуда или корекции причиняващи болка,защото може да влошите още повече нещата .По скоро се опитайте да пренасочите тази енергия която има кучето ви към някаква игра която го ангажира само и единствено с вас.Тоест като излизате да се разхождате,да играете само дваматабило то с топка,фризби,гумен кокал,някма значение какъв е предмета важното е кучето да си го обича и да иска да играе с вас посредством този предмет.Ако искате аджилити започнете да тренирате а защо не и каникрос.Важното е при разходка вниманието му да е ангажирано с нещо което му е много приятно,за да може с времето да свикне че разходката е време за игра или спорт с вас.Така с времето ще спре да обръща внимание на всякакви други дразнители и ще търси само вашето внимание.Когато бях в казармата имаше един лаф-"Намери на новобранеца работа,за да не мисли за глупости".Прост ,логичен и работещ метод.Успех!

My Duality-Написаното от вас ми звучи като сюжет от някой филм.Трудно ми е да приема ,че куче на 3 мес. може да проявява такава агресия.Или вие преувеличавате много или кучето ви носи в гените си чудесен работен потенциал.Ако е пурвото няма нужда да си хабим думите да си приказваме празни приказки.Ако е второто, ще ви кажа че такова поведение е почти невъзможно да бъде корегирано с наказания.Тези глупости с шляпане с кожен колан и тем подобни ги забравете,най много да го дразните още повече.По добре се поинтересувайте от методите на спортната дресеура при IPO и schutzhund и пренасочете енергията и желанието му за хапане към ръкава и към спорта като цяло.Така хем ще имате куче което има отлично послушание стабилно и уравновесено поведение и също така надежден и верен другар и охрана.Повечето поведенчески проблеми идват от невъзможноста на стопаните да изразходват излишната енергия на подрастващото куче,която буквално го кара да прави всякакви нежелани прояви.Разберете че кучето ако не му покажеш кое е лошо и кое е добро,то няма как да го знае.А показването не се прави със стресиране и наказания,а като не му оставяте физическата възможност да прави тези нежелани неща.Тоест с прости думи Стапяй му "лагерите" от игра,израсходвай му почти всичката енергия ежедневно и цялото му внимание ще бъде насочено само и единствено към теб.Успех!
Ето и резултата от едно правилно обучение по спортна дресура
http://www.youtube.c...feature=related