Когото го е жал - да осинови куче от приюта, но не да го подхранва "за да не ме нападат
Не разбрах в конкретния случай по-горе - човека не иска да прибира куче от приют, има конкретен проблем с конкретна група. Какво предлагаш в този случай?
Глутницата се събира около женската. женската да се кастрира. Човекът да се държи с бездомните БЕЗ СТРАХ - ето това вече мога само да разкажа как се прави технически, но ако човека го е страх - ще трябва да се упражнява.
Ние не знаем дали има разгонено куче или не.
Разкажи как се прави технически, ще е полезно, предполагам и за други хора.
А до тогава, докато човекът се упражнява, за да не обикаля по 100 часа - мисля, че един кренвирш ще му свърши работа. Да не говорим, че като ги спечели ще стане по-уверен в отношенията си в бездомните по принцип.
Имаме в района няколко глутници, все подхранвани от "добри хора" дето им върши работа кренвирша. На тях върши, на мен и моето куче и моите деца - никаква работа освен атака. Защото те почват да "пазят благодетела си". Благодаря много за което. И разпокъсаха всичките котки в района - та природата не търпи празни ниши и сега имаме сума ти плъхове по мазетата и водопровода.
Първо - като се държиш самоуверено най-често не стига до ухапвания. Функцията на една глутница по паркинги/паркове/ се свежда до облайване и прогонване на натрапника. Лошо е ако кучето, което се разхожда със стопанин или самият стопанин проявят паника, особено страдат от това жените - висок регистър на гласа, писъци, вдигане на по-дребните породи на ръце и обръщане с гръб към кучетата. Тогава процента на вероятността е в пъти по-висок.
Аз гледам кучета в очите - но мен не ме е страх, дори от най-едрите от тях, сигурно защото съм хапана като дете поради собствена глупост и от тогава съм спокойна към този вид болка.
Преценявам кой е водача, тръгвам към него, гледайки в очите и говорейки с нисък дебел глас - в никяакъв случай не се крещи пищящо. Ако имам под ръка чадър - отварям към тях, шубелдисват се, винаги на разходки с Лео съм с минерална вода - взимам повече вода в устата си и ги напръсквам с ПРРРРРРРРФФФФФ - стряскат се от звука и от водата. Като съм с колелото и ме подгонят - спирам, слизам от колелото така, че то да е между мен и глутницата. Ако е ветровито - разкопчавам си якето и разтварям го, придобивайки неестествена за тях и странна форма. Вървя с нормална крачка, но внимавам да не ме атакуват в гръб: като се съберат в повече като бройка, подхранвани от нощните пазачи - стават много нагли. А ако и пазача е някакъв кретен, дето ги насъсква - никак не е смешно.