Представяне Кой какъв е и от къде е дошъл...
#142
Публикувано: 13 March 2011 - 09:34 PM
Здравейте!Малко да ви завърна към темата на форум.Ето ни и нас(във форума и на болонките сме),но май мястото ни е тук.Тази малка дама я взех точно от този сайт.Имаше обява във форума-без дом.Мъничка и изплашена е била изхвърлена във гр.В до контейнера за боклук,намерена от добро момиче,което и търсеше хора,които да и дадат нужната обич.И така вече трета година тя е у дома.Нашата малка стопанка на голямата къща.Цяла година и трябваше за да се отпусне.А и така не можах да я науча да си играе.Но пък е най-милото и любящо кученце,и наистина изпълва поговорката "изхвърли ме мамо на смет,но ме роди с късмет" с абсолютно достоверен смисъл.
#143
Публикувано: 13 March 2011 - 10:37 PM
Хубавица е! Пожелавам ви все така да сте щастливи с нея, че стопани като вас не се срещат често. Поздравления за решението да я вземете!
А аз тук не съм представила номер 2 - Еми, малката калпазанка, което е най-бъбривото кученце, което познавам. Даже и сега в момента мрънка от дивана прилайвайки да отида да я погладя по шкембенцето.
Тя... и тя дойде от улицата, малко след като са заплашили че ще я отровят, защото започнала да скимти, когато останала последното изхвърлено кученце.
В последствие идиотът стопанин изхвърля майката няколко месеца по-късно в центъра на града. На това място се съмнявам да е оцеляла, но все има шанс някой да я е прибрал, все пак е породисто куче.
За всеки случай закачам линк към темичката на Емка, там съм качила най-любимите ми снимки:
http://forum.dog.bg/...bc/page__st__40
А аз тук не съм представила номер 2 - Еми, малката калпазанка, което е най-бъбривото кученце, което познавам. Даже и сега в момента мрънка от дивана прилайвайки да отида да я погладя по шкембенцето.
Тя... и тя дойде от улицата, малко след като са заплашили че ще я отровят, защото започнала да скимти, когато останала последното изхвърлено кученце.
В последствие идиотът стопанин изхвърля майката няколко месеца по-късно в центъра на града. На това място се съмнявам да е оцеляла, но все има шанс някой да я е прибрал, все пак е породисто куче.
За всеки случай закачам линк към темичката на Емка, там съм качила най-любимите ми снимки:
http://forum.dog.bg/...bc/page__st__40

We make a Living by what we get... We make a Life by what we give...
#146
Публикувано: 15 March 2011 - 01:57 AM
tony63, в 14 March 2011 - 11:31 AM, написа:
Ако въпросът е за болонката с кукуригото-казва се Руби.Всъщност не мисля,че е чиста болонка.Може би има гени на питбул и коте-молим се за храна като почти мечим,а у дома пазим като питбул.Но е нашата малка принцеса!
хехехе, в такъв случай може да са роднини и с моята Тара

#147
Публикувано: 15 March 2011 - 12:04 PM
Здравейте ! Ние сме ново попълнение във форума! Каква е нашта история ?Ами ...с приятеля ми решихме да си вземем кученце....той отдавна си е поръчал ..в един развъдник бигълче ...чака да се родят бебетата...но така или иначе двамата сме на мнение ,че искаме да са две кучетата ...и така стана докато се рових в групата " Заедно Срещу насилието над животните " видяхме обява за родени кученца в двора на една фирма в град Септември и просто се влюбихме в едно от кученцата (макар че всички бяха толкова сладки) и решихме защо да не си го вземем да му дадем дом ....вместо да си вземем още един бигъл ..както мислехме ...решихме да спасим това мъниче ....тя се казва Белисима прекрасна е и ни прави много щастливи !

#149
Публикувано: 18 March 2011 - 09:02 PM
Здравей те!Да представим нашата госпожица Тита.Нашата история:Преглеждайки обяви попадам на нещо подобно:Подаряваме кученце ,майка пинчер/смес...Нещо ме жегна обадих се.Запознах се със стопанката на на майката пинчер,след дълги преговори нашето бебе пропътува близо 400км. и си дойде удома.Тя е най най най нашето кучо бебе пикливо и лаещо .А сега малко снимчици: 1 с мама пинчер,2 Титка -бандитка.
#153
Публикувано: 07 April 2011 - 11:29 AM
Такам, хайде и аз да се представя :)
От известно време си търся куче, първо се ориентирах към полицейския развъдник но ми обясниха, че не продавали мъжки. После разглеждах обявите, но някак си все не ми пасваха или пък бяха твърде далече.
Искаше ми се да си взема малко кученце, за да може да свикне с нас и да се научи да ни слуша.
Вчера бях на гости на един приятел и ето на какво попаднах:


Ясно е, че кученцата са без порода но са страхотни сладури. Майка им е доста стара и измъчена. Днес ще отида да поговоря с хората и ще си взема едно приятелче :) С надеждата, че въпреки липсата на порода ще излезе хубаво кученце :) Ето снимка на майката:

Искрено се надявам с добро хапване и грижи да изправи ушите и да стане едро като майка си.
Утре ако всичко е ОК ще сложа и снимки на сладура :)
п.с. Имам сериозен проблем обаче, мога да се грижа само за един... и честно казано няма да ми е лесно да си избера
От известно време си търся куче, първо се ориентирах към полицейския развъдник но ми обясниха, че не продавали мъжки. После разглеждах обявите, но някак си все не ми пасваха или пък бяха твърде далече.
Искаше ми се да си взема малко кученце, за да може да свикне с нас и да се научи да ни слуша.
Вчера бях на гости на един приятел и ето на какво попаднах:
Ясно е, че кученцата са без порода но са страхотни сладури. Майка им е доста стара и измъчена. Днес ще отида да поговоря с хората и ще си взема едно приятелче :) С надеждата, че въпреки липсата на порода ще излезе хубаво кученце :) Ето снимка на майката:
Искрено се надявам с добро хапване и грижи да изправи ушите и да стане едро като майка си.
Утре ако всичко е ОК ще сложа и снимки на сладура :)
п.с. Имам сериозен проблем обаче, мога да се грижа само за един... и честно казано няма да ми е лесно да си избера

#155
Публикувано: 07 April 2011 - 05:25 PM
Най-сетне намерих време и ние да се представим.
След като кучето ми почина през декември 2009, някак нещо липсваше.. а аз все си мечтаех за друго кученце, което да върне живота на двора ни :) Нашите упорстваха как не искат ново куче и явно е било за добро.
Един ден през юни 2010 изпод един тролей при мен дотича сладко кученце, което явно беше изхвърлено. Имаше каишка(в доста окаяно състояние, явно 2ра или 3та употреба..), но цялото беше в бълхи. На мига ми стана ясно, че ще го взема в къщи и след няколко дни спорове и караници, Рая вече беше станала част от семейството. Сега е вече на годинка и беснее по цял ден, щастлива и неуморна.
Ето и няколко снимки:
Това ни е първият ден заедно - след баня :)
След месец хубав живот
"Малко" пораснала мома..
Спи си сладичко ...
Ето ни вече пораснали :P
След като кучето ми почина през декември 2009, някак нещо липсваше.. а аз все си мечтаех за друго кученце, което да върне живота на двора ни :) Нашите упорстваха как не искат ново куче и явно е било за добро.
Един ден през юни 2010 изпод един тролей при мен дотича сладко кученце, което явно беше изхвърлено. Имаше каишка(в доста окаяно състояние, явно 2ра или 3та употреба..), но цялото беше в бълхи. На мига ми стана ясно, че ще го взема в къщи и след няколко дни спорове и караници, Рая вече беше станала част от семейството. Сега е вече на годинка и беснее по цял ден, щастлива и неуморна.
Ето и няколко снимки:





#157
Публикувано: 08 April 2011 - 11:19 AM
И е голяма беснотия :D:D
#159
Публикувано: 22 May 2011 - 10:59 PM
Здравейте и от мен ! Много се радвам че не съм единствената която обожава тези неповторими създания . Ако трябва да съм честна винаги съм била в обкръжението на хора който ако не е породисто не е куче..... но и те не успяха да ме променят :) Така почвам с първото ми куче ( живя цели 18г ) беше с мен почти през целия ми живот , затова мисля че е редно да почна с него въпреки че вече не е до мен
. Казваше се Тужик , бях малка и нямах право на глас за името та майка ми го сътвори :Д. Една сутрин се събудих от онова жално скимтене на малките кученца , което продължаваше доста време бях на 4-5г и с брат ми веднага отидохме на балкона аз ест след 15м бях при него . Цял ден прекарах при него в игра и мляко малко са ми мътни спомените как точно изманипулирах майка ми да го прибереме но беше факт спомням си как го поштихме от бълхите , че горкия изобилстваше :) И така имам толкова много спомени с него беше найстина много умно и ''аристократично'' куче и много див като го пернеше съчмата.Ако щете вярвайте не веднъж ми е отварял дори врата когато съм била със забравени ключове :) понеже от външната страна беше с топка бравата а отвътре с дръжка. Целия блок го знаеше даже и околните....Много ми липсва , но поне живя един цял и пълноценен живот в предви че тои си се отгледахме двамата сами с него :) а ето го и него :)

Та след като почина Тужик .... аз буквално се сринах , колежките ми не можеха да ме гледат така и понеже не са кучкарки и не знаят че ново куче няма да заличи старото след месец на рождения ми ден за подарък ми изтърсиха дивачката Рува :) много добре знаеха че не съм фенка на породистите и ест им било доста лесно да намерят някое мелезенче и така Рува се оказа в нас , не беше трудно да направя онази непрекъсваща връзка между куче и стопанин .Рува е много деликатна и послушна бързо ми спечели сърцето :) ето я и нея
това е не повече от седмица две след като влезна в нас а ето я сега :)

Та вървя си аз по обичайната улица до магазина беше кум средата на февуари и се очакваха големи студове и снеговалежи. И както минавам покрай блока , който е близо до магазина и хоп застивам и не мърдам и гледам вторачено едно малко черно петно издаващо тъжни звуци. Повярвайте ми много кучета съм виждала на улицата , но това не успях да подмина. И стоях и го гледах то явно ме усети защото въпреки че беше още слепичко се дотъртри до краката ми и почна да се гушка и да се катери . Не издъжах оставих го и веднаха за мляко до магазина да го нахраня поне пук после щях да му мисля.Е връщам се и не го намирам пред входа и почвам да го търся не беше трудно в предви мрънкането и цвиленето , но за мой ужас го виждам на улицата изтръпнах като видях и колата от горе веднага затърчах да го взема .Седнах на пейката и сипах мляко в една чашка (друго не се сетих в магазина) и като го видях как настървено пиеше сякаш не беше ял с дни не се сдържах и се разплаках. Постояхме 10м докато си пиине дорбе млекце аз си поревах едно хубаво и почнах да се чудя какво да правя , не можех да го оставя напрао се едно си го убих ако го бях оставила нямаше и месец на минусови температури просто не можех казах си '' Ако щът да ме изхвърялт от нас взимам те'' и така наш Блеко беше роден явно под щатслива звезда :) Първо баща ми найстина за малко да ме изгони , но тои си ме знае :) след дълго увещаване се съгласи за 2 седмица през койтод а му търся дом.... е познайте две седмица та и по малко му трябваха на черния да накара всички да се влюбиме в него :) Баща ми почна да забравя какво ми беше казъл аз ест не го и подсещах и така Блеки е вече 3 месеца близо в нас :) И спокойно каката ще бъде кастрирана :) Блеки е нного палав самос е дръвчи на батковците и се крие в краката ми :Д Добре че е каката да ми помага във възпитанието като види че му се карам веднага отива и го дърпа за ушите :Д много са сладки ето ви снимки и на него и с кака му :)
тук е даже две седмици и повече след като го прибрах .... А сега БАУ
Толкова бързо ми порастна пред очите че .... :) да са ни живи и здрави :)
тук беше паднала голяма игра :Д
тук беше преди борбата с каката за територии по апартамента :Д горд и готов за битки :Д Ще приключа дългия си пост с тази снимка ( модераторите да ме извинят за найстина дългия пост ) Това са мойте съкровища който успяват колкото бързо да ми дигнат кръвното то още по бързо да го свалят и да ме правят щастлива :) Обичам ги много :)



Та след като почина Тужик .... аз буквално се сринах , колежките ми не можеха да ме гледат така и понеже не са кучкарки и не знаят че ново куче няма да заличи старото след месец на рождения ми ден за подарък ми изтърсиха дивачката Рува :) много добре знаеха че не съм фенка на породистите и ест им било доста лесно да намерят някое мелезенче и така Рува се оказа в нас , не беше трудно да направя онази непрекъсваща връзка между куче и стопанин .Рува е много деликатна и послушна бързо ми спечели сърцето :) ето я и нея



Та вървя си аз по обичайната улица до магазина беше кум средата на февуари и се очакваха големи студове и снеговалежи. И както минавам покрай блока , който е близо до магазина и хоп застивам и не мърдам и гледам вторачено едно малко черно петно издаващо тъжни звуци. Повярвайте ми много кучета съм виждала на улицата , но това не успях да подмина. И стоях и го гледах то явно ме усети защото въпреки че беше още слепичко се дотъртри до краката ми и почна да се гушка и да се катери . Не издъжах оставих го и веднаха за мляко до магазина да го нахраня поне пук после щях да му мисля.Е връщам се и не го намирам пред входа и почвам да го търся не беше трудно в предви мрънкането и цвиленето , но за мой ужас го виждам на улицата изтръпнах като видях и колата от горе веднага затърчах да го взема .Седнах на пейката и сипах мляко в една чашка (друго не се сетих в магазина) и като го видях как настървено пиеше сякаш не беше ял с дни не се сдържах и се разплаках. Постояхме 10м докато си пиине дорбе млекце аз си поревах едно хубаво и почнах да се чудя какво да правя , не можех да го оставя напрао се едно си го убих ако го бях оставила нямаше и месец на минусови температури просто не можех казах си '' Ако щът да ме изхвърялт от нас взимам те'' и така наш Блеко беше роден явно под щатслива звезда :) Първо баща ми найстина за малко да ме изгони , но тои си ме знае :) след дълго увещаване се съгласи за 2 седмица през койтод а му търся дом.... е познайте две седмица та и по малко му трябваха на черния да накара всички да се влюбиме в него :) Баща ми почна да забравя какво ми беше казъл аз ест не го и подсещах и така Блеки е вече 3 месеца близо в нас :) И спокойно каката ще бъде кастрирана :) Блеки е нного палав самос е дръвчи на батковците и се крие в краката ми :Д Добре че е каката да ми помага във възпитанието като види че му се карам веднага отива и го дърпа за ушите :Д много са сладки ето ви снимки и на него и с кака му :)



