Трагедията е пълна, защото имам и котки. Една съседка постави началото на края преди няколко седмици с едно изказване.
Бях взела три изхвърлени котарачета, които живяха около месец вкъщи, докато ги наместя по домовете. Точно в този период на пет котки в апартамента, без да става дума за кучето

, срещнах съседката със внучето й, което мнооооого обичало котета. Та, подавах котки за гушкане, взимах, сменях с нова, много беше щастливо бебето. И няколко дни след това ги засичам пред вратата, когато излизам, и тя казва на детенцето: "Ето, тук е жената с многото котки."
Колкото до частта с тръгването от партито, там позакърпих положението - просто вече всички партита са вкъщи. И понеже на песковеца леглото му е забранено, а диванът - не, е най-щастлив от всичко на света да преспива върху гостите с преспиване. Котките, на които всичко им е позволено, защото няма друг начин, пък си казват "Защо пък не?", отиват, и всички спят като бременските музиканти върху гостите.
Имам и доброволци, които да разхождат куче по нощите.
Но, да, не мога да излъжа за това. Случвало ми се да им разказвам как точно е дриск*ло кучето. Повече от веднъж.