[Flashback]

ShiBumi_GirL, в 01 December 2012 - 08:07 PM, написа:

А иначе много назад и нас ни има в темата.Само,че куч почина от старост-улична превъзходна.

Куч е бил щастлив и ще ви чака с размахана опашка.

Аз много се радвам, когато тук се случва нещо, защото обичам да си говоря с хората за кучетата по принцип и за моето куче в частност. Вкъщи едвам ме търпят.
Ако кучето ми приличаше на нещо, щях да ходя да си говоря общи приказки и във подфорума за кучето, на което прилича, но уви, само тук си седя.

[ShiBumi_GirL]

Цитат

обичам да си говоря с хората за кучетата по принцип и за моето куче в частност. Вкъщи едвам ме търпят

Това ми напомни една от точките от наръчника за стопани
http://forum.dog.bg/..._1&#entry981245

Цитат

Много скоро от душата на компанията ще се превърнете в саможив безумен кучкар, излизащ от кома само при думите "ваксина", "нашийник", "разходка". Ще станете неинтересен събеседник, всеки разговор ще измествате на тема бълхи и храна. Ще привикнете да си тръгвате от купони в самия им разгат, мърморейки: "Имам куче..." След няколко месеца вече никъде няма да ви канят,

[Flashback]

Трагедията е пълна, защото имам и котки. Една съседка постави началото на края преди няколко седмици с едно изказване.
Бях взела три изхвърлени котарачета, които живяха около месец вкъщи, докато ги наместя по домовете. Точно в този период на пет котки в апартамента, без да става дума за кучето , срещнах съседката със внучето й, което мнооооого обичало котета. Та, подавах котки за гушкане, взимах, сменях с нова, много беше щастливо бебето. И няколко дни след това ги засичам пред вратата, когато излизам, и тя казва на детенцето: "Ето, тук е жената с многото котки."



Колкото до частта с тръгването от партито, там позакърпих положението - просто вече всички партита са вкъщи. И понеже на песковеца леглото му е забранено, а диванът - не, е най-щастлив от всичко на света да преспива върху гостите с преспиване. Котките, на които всичко им е позволено, защото няма друг начин, пък си казват "Защо пък не?", отиват, и всички спят като бременските музиканти върху гостите.
Имам и доброволци, които да разхождат куче по нощите.

Но, да, не мога да излъжа за това. Случвало ми се да им разказвам как точно е дриск*ло кучето. Повече от веднъж.

[sinioku4e]

Хиихих, абсолютно е така. :) А партитата вкъщи са чудесни за социализация, предното ми куче също беше много щастливо да се търкаля със всичките гости, а и те доста често спяха и по пода на чували (а тя на дивана :) Вкъщи беше като хан, а Лара (кучицата) не лаеше, когато идваше някой. Сега начина ми на живот е съвсем различен и леко се боря с пазаческите инстинкти на Вито, лаенето и дивотията му...
Аз следя темата и все почвам да пиша, но откак се роди малката не ми стигат ръцете и времето и много се радвам на всички истории и включвания:)

[Flashback]

О, това е така, много е важно.
Защото и ние сме в такива условия, случва се рядко вкъщи да не преспива някой, а още по-рядко да не дойде дори на по бира. Затова беше абсолютно недопустимо да се сърди на гости още в началото, бях се подготвила да го уча и да тренирам, но пък той така и не прояви никакви признаци на каквото и да е нежелано поведение - нито пази, нито се страхува.

Вече познава и обича всички и още с влизането им казва "Нека ти покажа танца на моите хора.".
Всъщност повече усилия положих да го накарам да посреща по-спокойно и кротко.
После го научих и на "Дръж!".
Изпълняването й се състои освен във танцуване със чупки в кръста и грухтене, във подскачане на задни крака и облизване по лицето. Един вид той само седи и чака да му се каже "Дръж!", за да може да се порадва на спокойствие.
За всеки случай го използвам само вкъщи, защото си представям все неловки ситуации, ако наоколо има непознати, които не знаят какво точно означава "Дръж!" в нашата къща и по случайност се страхуват от кучета.

А бебето ви е просто прекрасно!

[ShiBumi_GirL]

Хахах ми то у Вас почти като у нас 4 кучета и 3 котки

[Flashback]

Да, особено ако броим и човекът, който ни спи на дивана и напоследък купуваме специална храна и за него.

Но при вас е по-добре. Защото аз вярвам, че колкото са повече, толкова е по-добре. Но вярвам и във личното пространство за всеки, затова сега се въздържам. А вашите условия са по-добри във всички случаи.

Обаче когато се надяваш и работиш по въпроса, накрая си построяваш една къщичка. И всичко тръгва по план.

[sinioku4e]

Да и аз го смятам за много важно, а за съжаление Вито си дойде при мен с готово кофти поведение. Ужасно е страхлив, а сега като е в свои води лае, ръмжи и пази. Набелязал си е баща ми, който си живее с нас от самото начало и вече 2 години отказва да го приеме и винаги опитва да го прогони и ни пази от него :(. Дори с гости и непознати се държи по-нормално... Посреща ги с лай, но после си ляга на мястото и ако никой не го закача (и не яде нещо вкусномиришещо) с стои спокоен... Сигурно има някаква причина из тъмното му минало... Напоследък обмислям да се обърна към треньор та да поработим по този проблем... но как нямам времеее.
Вашето "Дръж" е най-хубавото :) дръж го да го нацелуваш :)

[Flashback]

Със сигурност има значение какво се е случвало преди да дойде.
Аз говоря така, защото ми се падна много лесно куче, с което се справих чудесно и бързо, въпреки нулевия си опит. Нищо не разбирах, беше ми странно дори колко е тромав и шумен в началото, да не говорим за поведението и възпитанието му.
Ако имаше някакви по-сериозни проблеми от това, че беше наплашен, най-вероятно нямаше да се справя без училище.
Ходеше ми се на училище, де, въпреки, че се справих сама с него, много си мечтаех да ходя. И най-лошото е, че имах време и ресурси, обаче живея извън София, а като карам кола се блъскам.

Но пък знам, че никога не е късно за треньор, така че в един момент и с това ще се справите.

Пък аз ще си мечтая когато си завърши разтежа нашият да се науча да шофирам безопасно, за да тръгнем на аджилити.

[simona623]

И при нас снега дойде от два дена. Бари си души, рови си и общо взето проблеми с него няма. Не изглежда да му е студено, тича си и е по-игрив от всякога. Започва да трепери само ако стои повече от 5 минути на едно място. Не му правя дълги разходки, защото е с къс косъм и не ми се рискува. При по дълга разходка мисля да го облека. Хората с кучета с къс косъм, тип почти голо, как процедирате през студените месеци, за да не се разболяват?

[Flashback]

Ако моят беше късокосмест и никой не можеше да ме спира да го обличам с думите "Това е куче, за Бога. Остави го на мира.", щях да го кипря постоянно.

Мисля си, че идеята на дрехите е да му пазят телцето, където има какво да му настине, държейки го сух. Любопитната муцуна и краката, струва ми се, са си в безопасност. За тази цел някаква шушкава дреха, която да не пропуска?
Все пак ние напоследък се разхождаме по-малко. Той се търкаля като прасе, толкова е щастлив, обаче аз започвам вече да получавам гърчове. Единствения начин да е по-дълго и интересно е ако има с кого да се замеряме с топки. Кучешкият си мисли, че всяка топка е за него и подскача да ги лови, тоест, винаги е най-уцелен. А аз така мърдам повече и не ми е толкова студено.

[ShiBumi_GirL]

и не само с къс косъм

Снимка (и)

• 
• 

[simona623]

Не ми се иска много да го обличам, но май няма как иначе. И аз съм му скъсила разходките за момента, не защото ми е студено, а защото ме е страх да не настине. Благодаря за отговорите.
Имам дрешка, от тези тип 2 в 1, дъждобран с подплата. Но врата му е толкова тънък, че отпред винаги се изхлузва на една страна. Ще видя да му взема някаква нова.

[ShiBumi_GirL]

нЕ мисля,че ще настине.Ако се движи и бяга и се поддържа топъл.
Друг е въпроса ако вече на кучето му е видимо студено,тресе се и вдига крачета.

[simona623]

Разходките ни са такива, че тичаме, после спираме и ходим по-бавно. Когато го водя до някой парк, понеже всички са на далеч от нас, до там ходим бавно, после го пускам и той си тича сам или с другите кучета, а понякога и с мен. Дали е добре ако например е облечен до парка, а да го събличам в парка? Понеже да играе облечен с други кучета... От дрехата по него няма да остане нищо, даже още се чудя как сме си запазили противопаразитната каишка.

[Flashback]

Въпреки упреците, че това е куче, което има козина, взех на моя една дрешка. Прилича на хулиган от метрото, който пуши цигари и се чуди с кого да се сбие.
Та, когато съм го разхождала облечен с нея е играл с други кучета и нищо й няма на дрешката - не му пречи, тича, подскача и не се хапят по дрехите. Защото неговото приятелче също има дрешка - хапят си се по ушите както обикновено.

Колкото до изхлузването през врата, ако я занесеш на шивач и се окаже, че може да се стесни, ще е по-рентабилно от нова.

[simona623]

Като му знам приятелчетата, повечето от които са над 40 килограма... Има едно, което не го остава на мира и от което Бари се е крил в кошче, когато беше по-малък. Сега няма този проблем с него и е кучето с което най-много тичат.

[Flashback]

Имам важен въпрос. Искам да купя намордник и най-накрая да науча песковеца да го носи, защото изпуснах времето, когато беше малък и когато щеше да свикне най-лесно, но все пак, по-добре е сега, отколкото в деня, в който се наложи да го слагам.

И понеже клетото животно е толкова мило, че е е по-вероятно аз да ухапя някого на улицата, отколкото той, ми се ще да му взема възможно най-удобен и... "лек" намордник, който просто да минава номера в градския транспорт, например. Без да го правя на Бейн. Искам да може да диша спокойно, да си отваря устата, да мога да му дам някакво лакомство през него. Обаче изобщо, ама изобщо не разбирам и като ги гледам, още повече не знам.
Ако можете да ми дадете някакво предложение, много ще съм благодарна.

[simona623]

Преди малко писах в една друга тема за намордника и положението с него при нас. Въпреки че беше на 5 месеца, когато за първи път му го слагах и то с награди и похвали, Бари не го понася. Както казах и там, ако не те ухапе и му го сложиш, ще си издере очите, но ще го махне.
Дано вие нямате този проблем. Продавам проклетия намордник, едва ли ще ви стане, въпреки че е много отпуснат, не убива. Нямам никакво намерение всеки път, когато го погледна, да си спомням за ухапванията, които съм отнесла и после съм ходила с подути пръсти, затова го продавам. На мен работа за градския транспорт не ми върши, че те там никак не пускат кучета. Иначе съвет какъв да е не мога да дам.

[sinioku4e]

И моя хубавец не търпи намордника. Радва му се като го види и като го сложа, защото винаги е придружено с лакомства и игра, но остане ли с него не го оставя докато не го смъкне. Може би и аз не съм била достатъчно упорита, да му отвлека вниманието от него, но не се е и налагало да го ползваме. Аз го взех за да може да се возим във влак - че ветовете са в Пловдив и ако нещо стане с колата (то тогава и нямахме, де...), но за радост още не се е случвало :) Нашия е обикновен, решетъчен, пластмасов.