[insult]

Всеки има свои разбирания за милосърдие, за отговорност, за съвест...
Това, което е важно тук е съдбата на конкретния страдалец. Можем да спорим до следващото пришествие прав или неправ е Лъчезар в принципните си разбирания за спасяване на животни. Сигурна съм, че има успехи и неуспехи, сигурна съм, че има много какво да се каже, както и много неща, които той самия разбира, че трябва да промени.
Нека да не превръщаме това място в арена и да оставим тези, които са се поставили в позицията на отговорни за живота на кучето да вземат не емоционалното, а разумното решение за съдбата му. И без това е достатъчно трудно.

[yavor50]

За да не си пишем повече глупости за шкафове и чаршафи, да опитам да опростя нещата.
Има ли някой, който би опитал да напише писма за това куче в чужбина. Поне да се опита.
Да се даде срок, примерно 10 дена (който да се спомене в писмата), ако се получи отрицателен или никакъв отговор - кучето да се приспи - за съжаление подобен страдалец у нас няма никаквичък шанс. Ако има положителен отговор - всички заедно, както го правим постоянно, да поемем престоя му на стационар в Добро хрумване (ако клиниката има тази възможност да се грижи за него), както и лечението на раните и грижите, докато замине?
Мисля, че това са опциите, според това, което чета.

Засега това звучи като че ли най-разумно, стига лекуващите лекари също да са на мнение, че има смисъл.

[Lutchezar]

За да не си пишем повече глупости за шкафове и чаршафи, да опитам да опростя нещата.
Има ли някой, който би опитал да напише писма за това куче в чужбина. Поне да се опита.
Да се даде срок, примерно 10 дена (който да се спомене в писмата), ако се получи отрицателен или никакъв отговор - кучето да се приспи - за съжаление подобен страдалец у нас няма никаквичък шанс. Ако има положителен отговор - всички заедно, както го правим постоянно, да поемем престоя му на стационар в Добро хрумване (ако клиниката има тази възможност да се грижи за него), както и лечението на раните и грижите, докато замине?
Мисля, че това са опциите, според това, което чета.

Имай поне уважение към човека от форума, който ми изпрати на два пъти по един багажник с чаршафи, одеяла, завивки и пелени!

Има вариант кучето да замине в количка.

Няма пари за стационар дотогава. Всъщност затова е и темата по принцип.

[neofly]

Ако лекарите са на мнение, че кучето може да води пълноценен живот при полагане на съответните грижи, аз ще направя превод на немски и ще го разпратя до организациите в Германия и Австрия.

Упс, чак сега видях поста на Лъчо.

Лъчо, да разбирам ли, че е намерен вариант за извън България, но липсват само средства за стационар?

[d-r Bobadova]

"Има вариант" - искам да знам, както и yavor50 предполагам означава - кучето ще замине в този и този срок, там ще бъде обгрижено, а не евтаназирано.

[Lutchezar]

Бих искал все пак професор Аминков да го види.

[Lutchezar]

Лъчо, да разбирам ли, че е намерен вариант за извън България, но липсват само средства за стационар?

Искат няколко дни за размисъл.
Ситуацията е че вече има друго подобно куче, което чака вече половин година

[rescue]

Бих искал все пак професор Аминков да го види.

Аз определено смятам, че има смисъл от консултация с професор Аминков. Предвид наличната техника в клиниката му, мисля, че би се ангажирал с категорична прогноза за състоянието и бъдещето на кучето.

[tey4e]

Много болна тема ми е тази-за парализираните кученца.Дакелката ми живя така 10 години,знам колко е трудно да се гледа такова болно животинче и колко труд и грижи изисква,а да не говорим за по-едро куче.Прочетете темата за дисковите хернии във форума Ветеринарен кабинет.
Кучето на Лъчо за жалост няма шанс за възстановяване.При гръбначтни травми трябва да се вземат мерки много бързо.(казвам го и като собсвеник минал през ада на това и като лекар).
Въпроса е дали биха го гледали така.

[stassi]

хора,
мисля, че разбирам всичко от казаното по-горе,
вложените емоции, привързаността,
подредените чисти чаршафи, надеждата за добро решение,
както и думите, които трудно се произнасят но...
да оставим кучето на мира!


"Кучетата нямат твърде много предимства пред хората, но безспорно едно от тях е от особена важност: евтаназията не е забранена в техния случай; животните все още имат правото на милостива и навременна смърт."
Милан Кундера ("Непосилната лекота на битието")

[Lutchezar]

Теоретично евтаназията е панацея. Но за всеки един случай е различно.

Отиди, виж кучо, поседи малко с него и прецени дали се мъчи или иска да живее. След това вземи решение. Това другото е като този цитат - ухубаво звучи, но дали е вярно за всеки случай? Не ви ли гризе съмнение? Аз не взимам тежкото решение без консилиум. Отговортността за всеки един живот тежи някому.

[d-r Bobadova]

Отиди, виж кучо, поседи малко с него и прецени дали се мъчи или иска да живее..

Майка ми умря от рак. В изключителни болки. Още помня писъците й. Искам да те уверя, че й се живееше. Много. Ако можех обаче да й помогна да спра болките и тоя ужас щях!
Евтаназията не е панацея, не го разглеждай по този начин. Имаш и сърдечноболно куче и една баба. На тях евтаназия никога не бих ти предложила.

[dmm]

Съжалявам, че малко ще се отклоня от същността на темата, но по повод д-р Бобадова...
Преди време й заведох едно коте, което предвид състоянието му, бях отписала. Точно докторката беше човека, който вдъхна надежда и се бореше за оздравяването му. Това бяха 4 операции и сумати мъки и страхове. Котето сега, макар и сляпо, живее пълноценно. За него имаше надежда.
Позволих си това разказче, защото точно д-р Бобадова е била винаги за борбата до последно животното да има възможността да живее. Щом сега е на мнение, че за това куче е по-добър този изход, убедена съм, че друго решение няма. Аз бих спестила мъките на кучето. Поне да си отиде достойно.

[DessyD]

Теоретично евтаназията е панацея. Но за всеки един случай е различно.

Отиди, виж кучо, поседи малко с него и прецени дали се мъчи или иска да живее. След това вземи решение. Това другото е като този цитат - ухубаво звучи, но дали е вярно за всеки случай? Не ви ли гризе съмнение? Аз не взимам тежкото решение без консилиум. Отговортността за всеки един живот тежи някому.

Животът е инстинкт, а не просто желание, но идеята е да не остава само инстинкта. От твоята тема за 19-те кучета разбрах, че не си лекар. Мисля, че е добре да се довериш на хората, които могат да преценят дали "ще прибавиш години към живота на кучето или можеш да прибавиш живот към тези години" (ако перефразирам Дж. Гарлин). Тези хара не умъртвяват всичко около себе си и ти, предполагам, най-добре го знаеш, защото ги познаваш. Понякога трябва просто да се смирим и да приемем, че не можем да помогнем или да решим даден проблем. Мисля, че си полагал достатъчно усилия и грижи не само за това същество и не трябва да чувстваш угризения при вземането на такива решения. Да ти е мъчно е нормално, бих се притеснявала ако не се чувстваш така, но начина, по който живее в момента кучето, не може да се нарече живот, колкото и усилия да полагаш. Казвам го от позицията на човек, който се е грижил за куче с подобна травма и знам какво ми е коствало това не само като време и средства.

[yavor50]

Привет на всички,

Така, както темата върви, решение не се задава, а само си ляляме. Който "иска" професор Аминков да види кучето - ами да му се обади, да му изпрати снимки, да уговори евентуален час (ако професорът каже, че има някакъв смисъл на база на снимките). Това беше идеята на воденето на рентген, на не 4 лапи да поема отговорността занапред. Аз не искам Аминков да го види, аз искам кучо да не се мъчи, защото съм с дълбокото убеждение, че при такава травма след 2 месеца животното има само теоретичен шанс за оправяне, и то, при положение, че се полагат нужните грижи ежечасово. Такъв е животът, това са законите и възможностите на медицината и колкото и да ни се иска - на този етап не можем да ги променим. Ако професорът се навие да оперира - кой поема грижите? Къде? Кой плаща за операцията? Къде отива кучето след това? Вариантът "може и да замине" също не е вариант. Има ли организации и лица, на които вече е писано? Кой пише/ще пише? Какъв срок за подаване на писмата даваме?

[yavor50]

Интересът към темата явно угасва бързо. Ето последните новини - писа ми бивш потребител на този форум, който ме уведоми, че е писал на хора в Австрия, които да пишат на хора в Германия за блъснатото куче. Не се знае кога ще се получи отговор, не се знае и какъв ще бъде той. Бившият потребител не може да поеме финансов ангажимент нито за транспорта, нито за престоя на животното докато дойде отговора.

И така - отново сме на изходна позиция. Идеи?

[bushkata]

Не разбрах категоричната позиция на лекарите - кучето боли ли го нещо? Може ли да живее нормално с количка, както го правят други спасени?
В Добро хрумване биха ли се грижили за него, докато се чака отговор от чужбините?
Ако отговорът от чужбина е отрицателен и имайки предвид, че това е единственият му шанс - биха ли го приспали, това е много тежък морален ангажимент.
Има ли хора тук, които биха помагали финансово, за да се плаща престоя му* в Добро хрумване толкова, колкото е нужно? (Тук да припомня, че за шнауцерката Желязка, която беше оперирана и в последствие почина, всички разходи, по спомен около 600 лв, останаха за сметка на клиниката! Завелите кучето там и поискали отсрочка с плащането не се явиха повече нито там, нито тук в темата, за да помолят да се съберат техните дългове.)

*п.п. Както и транспорта му след време.


п.п.п. Мисля, че е важно да кажа и моята лична позиция. Ако кучето може да живее в количка и се намерят осинивители - би било чудесно. Аз обаче не мога да помогна това да се осъществи, не мога да помогна нито физически, нито финансово.

[insult]

Разбирам, че всички биха се радвали да "се помогне" на този пес, но ми се струва, че липсва реализъм.

Да речем, че се намерят хубави хора някъде, които са съгласни да го вземат:
Той остава на стационар минимум два месеца - 600лв /ако е евтино/.
Лекува се, оперира се веднъж-дваж - 500-1000лв.
Търси му се количка, измайсторява му се нещо - 200лв.
Измисля се как да пътува - 300-400лв /ако е евтино/.
И того: 1000-2000лв МИНИМУМ за да бъде поизмъчен както си му трябва този другар.
Пристига в новото място. Там вече почват на свой ред да го ръчкат разни лекари. Тук игличка, там скалпелче, дали този път няма да успеем!? Междувременно кучето се насира и напикава...

Никой ли освен мен не смята, че кучето трябва да бъде освободено от тая гадост. В какъв смисъл това е "добра съдба"? За кого се прави всичко това? Тези пари и усилия няма ли да бъдат достатъчни за 4 други кучета? За кастриране на майки? За храна и ваксини? ЗАЩО трябва да се продължава мъката на това животно и да се влагат такива огромни усилия в тормоз на една вече достатъчно измъчена душа???

[Lutchezar]

Само НЯКОИ съборажения:

Количка - има безплатно
Стационар - условията в добро хрумване не са добри за кучо в такова състояние. Трябва да е на "домашен режим" в количка, от която да се сваля за сън. Цената също няма да е такава.

Тези операции по 500-1000 лева откъде ги измислихте???

С отстъпките които аз ползвам не мисля че ще е повече от 200-300, поне доколкото имам опит.


Изобщо има много място за размисъл, стига да се намери някой който наистина да помогне в случая не само финансово а РЕАЛНО, не виртуално.

[InaG]

До сега се въздържах от коментари, защото и моята съвест е "на кантар", но:

Понякога има само един начин да се помогне... И той е много страшен.
Сигурна съм, че ще вземете правилното решение, колкото и да е трудно.