Възпитанието!
#141
Публикувано: 20 September 2008 - 09:17 PM
ivelin9021, поздравления.
И аз все хадя с лакомства, не се страхувам вече да го пускам на поляната, рядко се отдалечава, но се опасявам, че доби много погрешна представа за значението на командата "редом". Например, издебвам момента, когато върви кротко и като кажа "редом" за да има за какво да го възнаградя - той веднага се втурва рязко напред. Все едно съм казала "дърпай". ;D
Сега май ще трябва да сменям командата.
А това със стоенето на едно място е все още недостижима мечта. Е, ще тренираме.


#143
Публикувано: 20 September 2008 - 10:11 PM
#144
Публикувано: 20 September 2008 - 10:13 PM
Успех! :palec:


#145
Публикувано: 20 September 2008 - 10:32 PM
За сега Нандо съм го научила само на 'седни', да дава лапа и когато сме на вън ако няма други кучета, да идва когато го викам. Мисля, че за неговата възраст това е добре и ще поизчакам още малко да затвърдим научените, чак след това да се учим на нови.
#146
Публикувано: 20 September 2008 - 11:27 PM
#148
Публикувано: 21 September 2008 - 07:29 PM
Боряна, Рафи благодари за целувките и изпраща подобаваща доза на Мила! :blink: :wub:


#149
Публикувано: 21 September 2008 - 07:37 PM
#150
Публикувано: 21 September 2008 - 07:49 PM
#151
Публикувано: 07 October 2008 - 11:28 AM
#153
Публикувано: 15 October 2008 - 07:11 PM
#157
Публикувано: 15 October 2008 - 08:04 PM
#158
Публикувано: 16 October 2008 - 11:16 AM
#159
Публикувано: 16 October 2008 - 01:55 PM
#160
Публикувано: 23 October 2008 - 11:07 PM
Винаги, когато е много радостен и му се играе, хапе, къде лекичко, къде по-силно, ръцете или дрехите.
Непрекъснато се карам, казвам не, плясвам леко по дупето или по муцунката и малко по малко бележим напредък, макар отначало той мислеше, че и това е част от играта и въртейки опашка продължаваше.
Преди известно време му купих голям кокал за да си играе, когато няма никой вкъщи и да не прави щуротии. Прибирам кокала, когато се приберем, защото той много настървено го пази.
Преди няколко дни забравих да го прибера и малката отишла при Бенджи да му се порадва и той я ухапал. Не силно, но достатъчно да я разплаче. Вчера пък просто не успях да го прибера и той и посегна пак. А днес беше подбрал една малка кукличка/от мартеничка/. Притесних се да не я глътне, както обикновено прави и започнах "не", "пусни" - никаква реакция. Опитах се да му отворя устата /което често правя, а и не само аз/ - и ръмжене, след което се извъртя, щракнаха му зъбите във въздуха, аз инстиктивно силно го ударих по муцуната, той изскимтя и кротна. Стана ми гадно, че го ударих така, и още ми е.
Изчела съм доста, израстнала съм с куче у дома, не съм си мислила, че може така сериозно да ми посегне. А и за малката съм притеснена, макар там ми е ясно защо реагира така.
Та пиша основно да ви "поплача на рамото". Та ни чака доста работа.

