Днес кльощавото крокодилско дупе трябваше да получи първата си ваксинка, но малкият саботьор реши да вдигне температура и този път му се размина боцкането. Затова само се повози, видя малко свят и си направи чудесна дъъълга разходка из двора на клиниката, повече от час не седна, а накрая се разположи на пода в кабинета на сенчица и придремваше
Възстановяването му върви добре, а социализацията - направо отлично. И как няма, като приемните му стопани се отнасят към него с такава любов и внимание, сякаш им е детенце

Момчето вече маха с опашка дори и на напълно непознати хора, а тях ги слуша за всичко

Друго куче е направо, дори и самото му изражение се е променило - преди ходеше със забит в земята нос и просто изтърпяваше човешкото внимание, а сега раздава усмивки. Даже ми беше трудно да го снимам, защото се спира на едно място само докато някой го гали, а и много държи да навре розов нос в обектива. На кучета ръмжи все още, но има напредък и в тази посока и мисля, че няма да устои още дълго на закачките на добродушния игривко Жилет (който впрочем е най-любвеобилното и слънчево "теленце", което съм виждала).
Ами просто няма избор с такова семейство, ще му се наложи да изостави всички крокодилщини и да стане куч-мечта
Още снимки на момчето
тук