В цялата история има нещо гнило. На първо място е доста странен самият разказ за събитията има си някой куче, вързано на синджир, а някой друг през известно време му реже по един крак. Този човек вижда това и просто оставя нещата ей така кучето си е вързано, единият му крак е отрязан, кръвта му изтича, но какво от това. Това се повтаря с другото краче и реакцията е същата нулева. Тук е странно как въобще кученцето е оцеляло след първите отрязани лапи, без лекарска намеса. Накрая човека заварва кучето с отрязани и двете предни лапи, реакция отново няма, оставя си го както е и случайно среща сина си и му споменава за случката, та чак тогава сина завежда кучето на ветеринар. Странно колко време е минало от отрязването на лапките до отиването при лекара. Ако се съди по разказа, не е малко, а предполагам, че две прясно прерязани артерии кървят с не малък дебит. Имайки предвид, че кучето не е много едро, е доста чудно как не си е отишло от кръвозагуба. Та какъв човек ще е този който вижда кучето си в това състояние и се обръща и продължава да си се занимава със своите си неща. Това е абсолютно неадекватно.
Второ реакциите на сина, този vostok, са не по-малко странни. Красивите думи които пише, философските му разсъждения за нещата от живота, по никакъв начин не съответстват на действията му. При цялото състрадание, преливащо от писанията му, животинката си стои навън върху парцалите, без грижите, от който отчаяно се нуждае, без дори човек да има наблизо, а той не иска да я даде, защото искал де е сигурен, че Мими ще отиде на добро място. Що за безсмислици?! И накрая чак се прави на обиден и хлъзгаво се измъква от неудобните въпроси.
Нямам идея какво точно се е случило, но на мен тази история ми смърди яко, има куп несъответствия в нея и е добре да се постави въпроса откъде идват. Може и да си имат обяснение. Но докато всичко не се изясни, е по-добре да не бързат разни хора да бият този или онзи. Просто изобщо не се знае кой, какво, защо и как.
А иначе горката, горката животинка
