[deni_avr]

Да, де, Яна всъщност е прекият стопанин, а нападната е майка й.
Яна, ти я гали, но следи за специфичните знаци, които котките дават когато прекалиш. Имаше ги в статиите описани. Когато котката даде знак, прекратяваш близостта. Така ще знае, че това не е тормоз, а ласка. И ще знае, че я уважаваш. Обикновено свиването на ушите назад е знак, понякога и погледа.
Най-много се радвам, че се е върнала към играта с топчета! Това определено е прогресът!
За гранулите лошо че не ги яде. Най-малкото по-полезни са, но...Или трябва да й улучите вкуса. Може да вземете 50-100 гр. от друга храна за проба.

[_Siska_]

И аз все лигави котки съм гледала и тая маца ме изуми доста с трудният си характер Цяло чудо е, че дава да и решите козината с четка! И в нас се галехме, но предимно по главичката и ушичките ... на други места напрежението ставаше прекалено голямо и спирах. И по мен съскаше редовно, но само до там - абсурд да посегне да одраска или ухапе някой ... освен когато види Дени с клетктата :)))

Аз и взимах сухи храни на Уискас - смес от трите вида, много ги харесваше.
При нас редовно спеше във ваната и там и беше хладничко :)
Слагала съм и влажна хавлия в стаята и на нея е лягала да се охлажда - може би това ще помогне и сега, хавлия извадена от фризера примерно със сигурност ще и допадне идеята :)

И аз не познавам хора с двор, освен дядо ми, но там ако я пуснем най-вероятно повече няма да я видим.

[deni_avr]

Това е Бюти миналата седмица докато се галехме. Тя все приказва нещо.

Снимка (и)

• 
• 
• 

[yana_philipova]

На последната снимка е тооооолкова сладка да можеше да е все така добричка, но уви...
Първата една седмица установих някакъв контакт с нея благодарение на факта, че диванът беше разглобен, а у дома няма кой знае колко места за криене. Така можех да я видя, да й говоря, погаля и т.н. От както го сглобих обаче на Бюти не съм й виждала очите. През деня, когато съм работа тя явно излиза от скривалището си, защото виждам че е яла, пила вода, ходила до тоалетна и играла с топчета. Когато обаче съм там, тя изобщо не си показва носа. През ноща, когато затворя вратата към спалнята - по същия начин - яде, пие вода, ходи до тоалетната и играе с топчета, но когато се събудя - отново не я виждам. Добре че поне оставя някакви следи това животинче, че иначе бих си помислила че е избягала или нещо такова.
Чудя се какво да правя с този диван. Хем ми се иска тя да си има нейно място, на което да може да се оттегли, когато иска спокойствие, но от друга страна няма как да я изкарам от там. Във всички статии със съвети за социализиране на котки има много полезна информация, която обаче е неприложима в случая защото нямам никакъв визуален контакт с нея. Не знам дали ако оставим нещата така Бюти сама ще прояви инциатива да се покаже, но често казано се съмнявам. Тъй като тя се крие вътре в самия диван, който има отделение, представляващо нещо като ракла, може да се мисли за начин да й се ограничи достъпа до там ( да сложим нещо на отворите, през които се промушва), но пък не ми се иска да я стресираме допълнително, като я оставим без скривалището й. От друга страна, тя май няма да се покаже.
Изобщо, приемам всякакви съвети на тема "как да изкараме котка от диван"
За храненето - продължаваме с меката, защото при всеки опит за хранене с гранули, Бюти откровено ги бойкотира. Ние пробвахме с Роял Канин, но ще вземем малко Уискас да видим дали тях ще хареса.

[GAG]

Аз бих заложила на здрав глад и вкусно миришещи парчета месо. Без каквото и да е пипане като начало.

Тя САМА трябва да излезе. Без да я докосвате.

[deni_avr]

Здрав глад в момента не е препоръчителен. Тя е отслабнала много. Сама имаше шанс да излезе по време близо 2-месечния си престой при Сиска. Няма да излезе сама, ясно е.

В момента имам предложение от Австрия за живот в къща с двор с още доста котки и кучета. Обмислям го, но засега това май е най-доброто решение.

[deni_avr]

Това може да бъде бъдещият дом на Бюти в Австрия. Все още го обмислям. Приемам и съвети. Има 12 котки и няколко кучета, повечето са с увреждания или инвалиди. Има и няколко дивачки, които стопанката рядко вижда.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[dora7511]

12 котки и няколко кучета не са толкова много за къща с двор.

[blueocean]

Къщата е много голяма и наистина 12 котки са си добре там.

[Lubka Christova]

Лелеее... това е невероятно! Това ми е мечтата - да имам къща с двор, много котки и няколко кучета!
Искам и ааааз...!

[Marinache]

Дени ,според мен няма много какво да се чудиш. На котаната изглежда й е трудно в апартамент . По-добре дивчка там ,от колкото по нашите улици и села.

[_Siska_]

Дени, къщата е чудесна! Мисля, че на Писата ще и хареса много. Има много пространство, играчки, полянка, а и ще си има приятелчета там, няма да е самотна

[deni_avr]

Maлко ъпдейт:

Писинка е все още в новия си дом, решихме да изчакаме малко преди да й причиняваме още стрес със пътуването. Офертата за Австрия все още си стои, но засега котето си е тук. Благодаря сърдечно на Яна за отговорната грижа и търпението, с които обсипва котанката въпреки че не вижда никаква благодарност отсреща Бюти се върви към социализиране и отпускане с мноооого ситни стъпки. Малко стопани в България ще се намерят, които да вземат подобно коте и да се лишат от удоволствието да общуват с него, затова аз съм супер щастлива, че познавам едни такива. Иначе Бюти имала страхотен апетит, вече има и комарник и стои спокойно зяпайки навън, а игрите й са толкова бурни, че я чували на долния етаж.

И така - темата не е за местене още, защото все още не сме взели окончателното решение дали котето да пътува или да остане тук. Аз имам пълно доверие на осиновителите и съм оставила на тях да вземат решението. Ако искат гальовно коте, ще им намерим, то е ясно. Ако ли пък имат още търпение и желание да имат специален любимец - идеалише за всички

Та, така по темата. Ще чакаме и снимки.

[deni_avr]

Kрасивата Бюти с малко по-спокоен поглед. Яна мести и планини да я социализира, но засега мацата не се дава особено. Все пак това са първите нормални снимки, което за мен е невероятен прогрес. Благодаря ти, Яна!

Снимка (и)

• 
• 

[yana_philipova]

На мама хубавицата :)

[deni_avr]

Че е хубавица, хубавица е, но и погледът й е по-спокоен някак. Все не вярвах, че ще може да се снима така в нормална поза тая котка. Без дръпнати уши и ужас в очите. Страхотно се справяш, Яна! Държа да кажа, че ти си един от наистина много малкото хора в България, които биха приели такова коте в дома си!

[dora7511]

Браво на Яна, наистина това сие прогрес.Бавно бавно, но ще стане.

[frajjsen]

А какво стана с офертата от Австрия? Според мен ще и е по - добре там.

[deni_avr]

Офертата от Австрия си е все още валидна. Австрийската не иска принципно ново коте, но откликна на спешната ми молба за дом, тъй като варианта беше котката да се върне на улицата. Причината тази тема да е още в този раздел е именно, че и ние не сме сигурни кое ще е най-добре за котето. В апартамент или двор с още 12 котки и няколко кучета. На този етап Бюти както е видно се чувства доста добре.
Съвсем отделно е, че в момента не мога да отделя и лев за нейното пътуване.

[Ivi]

Здравейте,

Аз исках да пожелая късмет на котинка на първо място и да споделя малко мнение на страничен наблюдател и човек с опит с проблемни писани.
Като начало съвсем не е малък прогресът, който котката има. Моя шишко има къде къде по-шарено минало, беше малтретиран от мъжа в семейството и после изхвърлен на улицата от където си го прибрах. Писана изглежда направо ангелче, гледала бях котки преди, но никога такова нещо като него, затова и не очаквахме такова нещо. Баща ми като се прибра първата вечер от работа отнесе един як пердах, така котка да напада бях виждала само срещу куче, и под напада имам в предвид директна атака към лицето и шията, която за щастие заради бързите реакции на баща ми завърши с раздрани гърди и без извадени очи Интересното е, че с жени писанчо нямаше никакъв проблем, кучето ми не я и погледна даже. Отне ни месеци да го кротнем, в които баща ми се движеше в къщи с придружител И всички гости от мъжки пол бяха пазени, като от "зло куче". Сега съжалявам, че нямам снимки да ви покажа каква партия са двамата и как пият бира и си говорят по мъжки, докато играят карти на компютъра

Иначе, като човек, който от скоро живее в чужбина, мога да кажа, че отношението на чужденците е сравнително по-европейско. Макар и да трябваше да стигна до Франция, за да видя с очите си как се гледа КОТКА НА ДВОР СЪС СИНДЖИР!!! (надявам се тези съседи да са откачено изключение) Както и да е, та от преки наблюдения, мога само да кажа, че шофирането им е по-безопасно, няма стреляне, тровене и тн., то вие си знаете, пращате животинки в различни страни, аз искам само да обърна само специално внимание на няколко неща. Котинка изглежда се стресира много от промяна на обстановката, леко неконтактна и недоверчива към хора е и не забелязах нищо за отношение към други любимци. Така полетите са по-краткия варянт за транспорт, но и страшно стресиращи, вие си знаете а предполагам и бъдещата осиновителка има опит (ако може да са каже че някой има опит с котки въобще, след като те са толкова уникални като характери). Мен лично този навик за криене ме притеснява - новия дом е с огромна група от котки, които си имат своето извоювано социално стъпало предполагам, за което нашата писана ще трябва да се бори, а ако предпочита да бяга, тази порта на една от снимките е просто като отворена врата. Иначе друго за, което ми идва така отгоре отгоре е, че не дай си боже да реши да се крие или бяга, там хората не викат котките по същия начин като тук, дори и писана да реагира на "мац пис пис", няма как това да го чуе там. Наистина изглежда като рай за писани, но специална котка като нея трябва да бъде пратена с детаилни инструкции

Извинявам се за романа...