[Spikes]

Можете да прочетете за това куче в неговата тема, раздел "Без дом".

[gngpaint]

Това е Джази,причината за състоянието и е кучешки боеве,днес Джази почина...

[Tи Джей]

Оф,милата душичка Що за изроди сме ние хората?

[ssiberia]

Furia_S, в 01 May 2010 - 05:51 PM, написа:

Но майката с количка, която ви вижда за първи път не е длъжна да знае тези неща. И нямате право да я обвинявате че не примира от кеф, като ви види кученцето. Има право да се страхува. Ми усмихнете й се, успокоете я, покажете някой трик от рода на "Дай лапа". И няма да ви мразят.
Хем за кучето е полезно да изпълни някоя команда пред непознати хора:-)))
Достатъчно изчерпателна ли бях?

Не, не си изчерпателна!
Когато виждам поредната майка за първи път се държа напълно нормално. Нито "примирам от кеф", че съм я срещнала, нито ми е неприятна. Не питам дали има семейни проблеми, в следродилна депресия ли е и с колко наднормени килограма е. Преди колко време и от кое село е дошла. До кой клас е учила. Или друго, което я прави "изтрещяла" и опасна /най-малкото досадна/ за околните.
Аз все пак не съм само "човек с куче". Плащам си данъците, спазвам законодателството в РБ и в частност гр. София.
Не съм психоаналитик, психиатър или какъвто и да било специалост. След работа имам нужда от спокойствие и почивка. Не отмарям в кварталното кръчме, на клюкарската пейка или другаде. Приятно ми е да прекарам час-два на "въздух" в компанията на кучето си. Понякога ми е приятно да общувам, понякога не /е, точно тогава не мога да се отърва от натрапници/. Смятам, че се държа като нормален човек с добро възпитание и очаквам хората срещу мен да се държат също така.
Никой не ми е длъжен и никому не съм длъжна.
Нещо повече. Това, че съм отделила от времето, чувствата и финансите си да се грижа за друго живо същество, от което не очаквам нищо в отмяна /дори няма да ме гледа в старините ми/ считам, че е факт достоен за уважение.

[Ариел]

Имам си едно кредо-"Живей и остави и другите да живеят".Когато обаче другите мен не ме оставят,при положение,че аз не навлизам в техния и физически и метафоричен периметър-то е само моя вината,ако ги оставя да се ширят в него,сякаш те са му господари.Имам хъски-общо взето независим дух и двамата взаимно си уважаваме личнате територии.Как куче може да я спазва,а човек,който и има дете и тепърва ще го възпитава-едва ли не грубо и брутално ти скача,само защото нещо в главата му вече рисува ужасяващи картини на разкъсано дете и прочие.И един пресен пример от вчера-по пътя ни виждам баша с 2 годишна кукла да галят разхождана зряла немска овчарка,с намордник,но спокойна и кротка.После малката вижда и нас и се втурва към Арес с възклицания на радост,а баща му спокойно и подвиква да спре,понеже не познава кучето и така не се прави.Детето послушно се върна и изчака ние да се изравним с тях.Тогава аз се спрях и казах на мъжа:"Ако малката желае,може да дойде и да се запознае с кучето",а бащата попита дали то е агресивно.Обясних му,че Арес в присъствие на деца стои като паметник,те се доближиха и...за моя огромна радост,че думите ми са потвърдени,кучето ми направи стъпка към мъжа,подминавайки сякаш е само въздух малката,и го подуши леко.Така трябва родителя да възпитава детето си-да го пази от непознатата опасност без истерия,че ще му се случи най-лошото,а с обяснение и пример.Малките деца само изглежда,че още нищо не разбират-ако им говориш спокойно и като на голям човек-те поне в началото копират държанието и поведението на първите си учители в живота.

[rage1]

Според мен никой не длъжен на другия.Нито майките са длъжни да се съобразяват с нас,нито ние с тях!Проблемът се решава като просто си разхождаме кучетата на места където няма детски площадки,само дето не е толкова просто понеже кучкарите биват гонени отвсякъде и местата позволени за разходка са на такива безумни места,че никой не би си пуснал там кучето.Съмнявам се някой кучкар нарочно да се вре при майките с децата,по скоро го има обратният вариянт,в който майките пристигат от детските площадки и съвсем случайно се настаняват в близост до кучкарите и тогава разходката бива провалена.Единственото решение е просто да има достатъчно места,на които да си разхождаме любимците.

Всичко,което казах горе важи само за нормалните интелегентни хора.Всички останали,които изтерясват(било то майки или кучкари)-за тях оправия няма!

[lidiya]

Аз съм от породата "майки-кучкарки". Преди няколко месеца ме ухапа "бездомно" куче, което си отглеждат на една от нашите бензиностанции. Е вината си беше моя не на кучето. То си спеше кротичко до входа на офиса им, а аз забързано чук-чук с токчетата под носа му. И нормално: стреснах го и то си реагира правилно.
Днес седя с една позната, която е осиновила 5 бездомни и стриктно спазва всичко: обезпаразитяване, ваксиниране, чипиране и т.н. и си коментираме точно тази тема. Едно от 5-те й кучета е непрекъснато с нея и наистина е агресивно, просто си личи, че доста "добро" е видяло преди да попадне на нея. И аз му подадох хляб и се смеехме, че вече се е отучило да яде сух хляб. С мен беше и дъщеря ми, която е на 2,3 години и много добре знае, че тези кучета, които не са наши не се ходи при тях, не се прегръщат , не се цулуват и т.н. Да обаче. Не е важно какво говориш, а какво показваш. Тя видя, че давам хляб на това куче и реши, че правилото не важи за това куче. Е резултата беше, тя се опита да го гушне и то я захапа за крака. Кой мислите е виновен? Човека създал това куче? Човеците направили го агресивно? Жената, която го е осиновала? Дъщеря ми? Не, не, не, не. Аз. Аз наруших правилото което съм въвела. Говерех и учех детето си на едно и в следващия миг му показах обратното. Спокойно. Кучето беше по уплашено от дъщеря ми. Няма сериозни поражения. Нито физически, нито психически. А да не говорим за осиновителката. Е там бах в приключение. Жената почти изпадна в припадък и хистерия едновременно. Е успях и кучето да спася да не го убие. Та тази тема е много актуална, но ежедневната ситуация е много сложно-простичка. Нет человека, нет проблема.

[Furia_S]

Връщам се от чужбина днес и то от изток, от едни не много големи и не много известни градчета - нищо особено. И какво да видя там? Бездомници са единици - глутници няма, хората като видят породисто куче не се шашкат - а и породистите са малко, наистина. Имаше няколко случки, когато градските чада са изхвърляли породисти по селата - включително и чау веднъж, но като правило кучетата изваждат късмета и някой ги прибира. Пуснати свободно из улиците "да се разхождат сами" кучета са голяма рядкост и като правило се знае чии са кучета и се подава тутакси оплакване, та стопанина го чакат неприятности. Сигурно за това хората не са наплашени и не се шашкат толкова, а дори да има инценденти - в повечето случаи са безобидни, като в първия пост - детето да се затича към кучето и майката да се стресне, нищо повече. Говорих с кучкари, включително стопанин на питбул: не е имал проблеми с майки, по-голям проблем за повечето от тях представляват идиоти-стопани, отказващи да хванат кучето си, когато той ги подминава на къс повод или с повода и колелото.

И там не живеят по-различни хора от нас: същите са си, но не видях подобно негативно отношение към не-кучкарите, не си цепят обществото на "кучкари/некучкари".

lidiya
Напълно те разбирам, дъщеря ми бе нахапана от нашето куче в приблизително същата възраст, и грешката също бе само моя.
Само че не бива да бъркаме майки-кучкарки, които са наясно с мотивите и реакциите на кучето с тези хора, които изобщо никога не са гледали кучета, не ги разбират и се страхуват от тях.
Не разбирам за какво уважение към кучкари може да се говори при условие че съвестни стопани тези майки могат явно да намерят единствено на този форум, а къде-къде по-често се натъкват на безотговорните такива с всичките последствия. Естествено че хората не правят разлика между едните и другите, а и не са длъжни.

[ssiberia]

lidiya, в 12 May 2010 - 12:28 AM, написа:

... Кой мислите е виновен? Човека създал това куче? Човеците направили го агресивно? Жената, която го е осиновала? Дъщеря ми? Не, не, не, не. Аз. Аз наруших правилото което съм въвела...

Поздравления!
Изключително рядко се среща човек, който може да анализира случващото се, включително своето поведение и да си изведе поука.
Детето ви е късметлия!

[Camellia]

За голямо мое учудване вчера установих, че освен изтрещяли майки и пенсионери, има и такива бащи! Не знам дали мъжете, които ме наругаха имат деца, но явно бащинският им инстинкт е толкова силен, че се взеха насериозно и направо осиновиха МОЕТО дете! Та ситуацията беше следната - Водя дъщеря си на бившата циркова площадка, тук във Варна, където се намира мото-бара на мъжа ми. Площад голям, много коли и камиони паркирани, много дървени бараки и хора. Съответно и някои кучета. Ние си имаме едно осиновено там, което пази целия район. Казва се Пепа и си е нашето двроно куче на клуба и на мото сервиза. Много мила и добра и страшен пазач. Тя си има другарче Мишо, което е собственост на една транжорна, която се помещава в една от бараките. Та разхождат се двете гадинки по площадката и си играят. А мойта гадинка, дъщеря ми, тичка след тях в лек свински тръс и пищи от кеф, и пляска с ръчички. Тук следва да уточня, че тя е едва на 1 година и 1 месец. Радва се гадинчето на кученцата, и ги бута, и им гони опашките...Идилия! В един момент група мъже, работещи нещо до едната барака, започват да ни гледат, да сумтят, да се възмущават... Аз - никакво внимание. Накрая толкова потресени от моята безотговорност се обърнаха и ми казаха: Ама как може да я оставяте да ги пипа тея кучета. Ей сега ще стане някоя беля. Ще я ухапят, ще й скочат! При което аз видимо притеснена се обърнах и с недоумение изгледах кучетата. Те си въртяха опашки, свеждаха главички до детенцето ми и й ближеха обувките. Погледнах мъжете и ги попитах дали познават кучетата. Те казаха, че ги знаели. Черната се хвърляла да хапе колелетата... При което като им обясних, че това са НАШИ кучета, които познавам и не са изобщо агресивни, те се обърнаха и пак започнаха "Да, да! Не били агресивни! Как можело да си оставям детето да ги пипа! Как щели да й се нахвърлят да я изядат" и бла-бла други глупости! От всички идиотщини, които съм видяла с кучетата си, тази беше най-голямата! Искаше ми се да се обърна и да им кажа, че твърде много телевизия гледат, ама преглътнах яда си и си тръгнахме.

[ShiBumi_GirL]

Реакцията им е нормална при все че всичко което се излъчва по новините апелира аджеба колко са опасни и агресивни всички кучета Масова манипулация и хората това им трябва лапнаха въдицата веднага

[Imura]

Малко неща на този свят са по-прекрасни от комбинацията "дете и куче", но за съжаление още по-малко майки го разбират. Много повече са родителските и бабешки тела, които от най-ранна възраст започват твърде успешно да създават непреодолим страх у децата си към всякакви животни, а стане ли дума за големи кучета, положението приема ужасяващи размери. Като чуя репликата "Виждаш ли онова голямото куче, ей там? Ако не слушаш, ще дойде и ще те изяде!" С тази реплика се заплашва дете, което съвсем кротко си стои до съпровождащия го възрастен и дори няма индикация, че ще направи беля. Това ако е част от възпитанието им... не мога да се изразя меко, затова предпочитам да замълча.
Заради нашия бобтейл, който безспорно е голямо куче, но още по-голямо е добронамереното му отношение към всичко живо наоколо, аз имам проблеми с друга майка на дете от групата в детската градина на сина ми, според която аз не трябвало да си взимам голямо куче, защото само от размерите му нейните деца се плашели. А фактът, че същите тези деца отиват сами да се закачат с нея, а след това бягат, а Имура ги гони, без дори да ги лае, не се отчита изобщо. Синът й блъска кучето ми с пръчка в гърдите - тя седи и кротува. Майката не взима никакво отношение - за нея това не е проблем, детето може да закача кучето, обратното е недопустимо. На такава селянка няма смисъл да обяснявам, че точно бобтейлът е породата, която в Англия се използва за възпитател в специализирани домове за проблемни деца. Няма начин да го разбере.
И последно, вместо черешка на мелбата, случай от преди 3 дена в училищния двор. Тримата - синът ми, аз и Имура играем футбол. В територията на двора друго живо същество няма, което ме успокоява и пускам бобтейла ни да гони топката заедно със сина ми. За беда точно тогава минават три ченгета и ми обясняват, че не може така куче, пък било то и добро, да се разхожда без каишка, при положение, че минават хора. Много ми се искаше да ми посочат не хора, а само един човек, но реших да не се заяждам. Няколко минути след като отминават представителите на органите на реда, идва баба със сина си, която най-спокойно кляка и се изпикава в поляната на двора. В този момент много съжалих, че имам толкова добро куче, което не изпълнява команди като "Дръж!"...Ако смятате, че има нужда от коментари, заповядайте!

[Camellia]

Оооо аз ще коментирам! Имура, аз имах куче, което изпълняваше команда Дръж много успешно! Насъсквах го по чекиджиите в морската градина. Беше около 50 и няколко кила НОК. Не беше красива гледка такова чудовище да търчи срещу теб с озъбена мутра. Тогава всички ни се радваха и майките даже ме хвалеха. Е, аз бях малка тогава - на 14 години. Не са ми се карали. А сегааа... Всичко е различно. Няма извратеняци по храстите, но пък цялото ни съзнание е извратено вече...
Защо всички мислят, че трябва да изтребим кучетата, за да се оправи държавата ни? Тъп, селски, овчи манталитет! Вместо да си размърдат мозъците и да се замислят къде наистина е проблема, хората много удобно се присламчват към мнението, че кучетата са обществен враг номер едно!!! Много ма нервят, честно!
Направо не знам какво друго да кажа. Ядосвам се, а файда няма!

[rage1]

Направо ми е писнало вече от такива неща:"Аман от ия помияри""Куче в града?Простотия""Не го пипай,че ще те ухапе""Къде му е намордника(става дума за ирландски сетер)на тоя помияр""Разкарай си мастията от тук""Има начин да ти отмъстим на кучето"...само малка част от ежеднените обиди по наш адрес Мама му стара,разбирам че заради безотговорни стопани има и агресивни кучета,но това не значи,че всички са такива а да не говорим,че вината си е пак на хората.С какво останалите стопани пречат толкова?Повече от тези обиди съм ги отнесла без да съм направила нищо или кучето ми...

[ShiBumi_GirL]

Ако успея да се устискам отминавам подобен род забележки,но тъй като съм с буен темперамент най-често не успявам да се сдържа и ги навирам в кучи г..з,но имах и случка когато един се опита да ме бие чак.Еми остана изненадан и си тръгна много набързо като видя че май щеще да загуби схватката Писнало ми е от целия изтрещял народ.Днескашна сутришна случка слизам към градината за да отида да си пусна кучето на полянката която е разрешена.В морската групи деца явно са ги изкарали на слънце от детските градини пищят викат,радват се децата.Минавам аз от там а те на пътя и трябва да мина от там за да стигна дополянката,ама децата поне 30 точно на пътя.Кучето върви до мен на къс повод с намордник(въпреки тая жега)Децата се втурват към нея започват да викат,да я скубят и дърпат за опашката,накрая креснах да се дръпнат от кучето и те се стреснаха,а лелките дотърчаха и почнаха ама как може що минавате от тука с това агресивно куче(а тя милата стоически даже не им обърна внимание).Е прикипя ми викам как викам да литнаа до полянката къдет е разрешено кучето ми да се разхожда а.Айде ми обяснете,пак обикновените заплахи че ще извикат полиция.Викам айде извикайте ги заповядайте-кучето ми е на повод,с намордник,ваксинирано,чипирано,кастрирано,регистрирано заповядайте.Наредиха ме още нещо и аз вече продължих към полянката че ми писна от такива.Развалих си разходката и тренировката щото като съм ядосана не мога да я обучавам

[Imura]

Цялата тази озъбена медийна атака срещу кучетата е толкова добре премислена и целенасочена, че ми се... Да не би преди да нямаше нахапани деца и хора от кучета, повече ли са станали през последните месец-два? По-малко от жертвите на кучета ли са жертвите на домашно насилие? А колко са животните, отишли в по-добрия свят не по своя воля, "с помощта" на човека и неговата жестокост? Наркоманите ли изчезнаха или тийнейджърите спряха да се наливат с алкохол и да гледат на секса като на средство за постигане на материално благополучие? Затлъстелите деца ли се "стопиха", спряха да вдигат кръвно още в трети клас, а в девети да са тотални развалини? Грамотността ли се повиши, или грешките намаляха заедно с изчезването на кирилицата?
Всичко това мен лично много ме тормози, а още повече ме гризе фактът, че проблеми като този с кучетата се създават абсолютно изкуствено с цел да бъде отклонено вниманието на хората от наистина важните проблеми. За политиците е по-удобно народът да се не се бори с тях, защото най-лесно се управлява и маниполира простият човек, а в това отношение България е рай!

[Ариел]

Imura, в 13 May 2010 - 11:09 AM, написа:

Малко неща на този свят са по-прекрасни от комбинацията "дете и куче", но за съжаление още по-малко майки го разбират. Много повече са родителските и бабешки тела, които от най-ранна възраст започват твърде успешно да създават непреодолим страх у децата си към всякакви животни, а стане ли дума за големи кучета, положението приема ужасяващи размери. Като чуя репликата "Виждаш ли онова голямото куче, ей там? Ако не слушаш, ще дойде и ще те изяде!" С тази реплика се заплашва дете, което съвсем кротко си стои до съпровождащия го възрастен и дори няма индикация, че ще направи беля. Това ако е част от възпитанието им... не мога да се изразя меко, затова предпочитам да замълча.
Заради нашия бобтейл, който безспорно е голямо куче, но още по-голямо е добронамереното му отношение към всичко живо наоколо, аз имам проблеми с друга майка на дете от групата в детската градина на сина ми, според която аз не трябвало да си взимам голямо куче, защото само от размерите му нейните деца се плашели. А фактът, че същите тези деца отиват сами да се закачат с нея, а след това бягат, а Имура ги гони, без дори да ги лае, не се отчита изобщо. Синът й блъска кучето ми с пръчка в гърдите - тя седи и кротува. Майката не взима никакво отношение - за нея това не е проблем, детето може да закача кучето, обратното е недопустимо. На такава селянка няма смисъл да обяснявам, че точно бобтейлът е породата, която в Англия се използва за възпитател в специализирани домове за проблемни деца. Няма начин да го разбере.
И последно, вместо черешка на мелбата, случай от преди 3 дена в училищния двор. Тримата - синът ми, аз и Имура играем футбол. В територията на двора друго живо същество няма, което ме успокоява и пускам бобтейла ни да гони топката заедно със сина ми. За беда точно тогава минават три ченгета и ми обясняват, че не може така куче, пък било то и добро, да се разхожда без каишка, при положение, че минават хора. Много ми се искаше да ми посочат не хора, а само един човек, но реших да не се заяждам. Няколко минути след като отминават представителите на органите на реда, идва баба със сина си, която най-спокойно кляка и се изпикава в поляната на двора. В този момент много съжалих, че имам толкова добро куче, което не изпълнява команди като "Дръж!"...Ако смятате, че има нужда от коментари, заповядайте!

Единственият ми коментар е,че не е позволено кучета да се пускат в детски дворове-градини,училища,ясли.При пустеещ училищен двор и аз се изкушавам,но само го прекосявам по диагонал на път към подходящата за кучета градинка.Вчера при къс повод минаваме покрай играещо 8 годишно момче,което изглежда Арес и злобно му провиква:"Ей,мушмуло(???).ще те пребия,бе,ей!".Не го удостоихме дори с поглед,Арес е цар да се прави на чук,особено ако покрай него има деца,но как ми се искаше да намеря родителя на това момче и кротко да му предам заканите на подрасващото му наследство.А това момче никога преди това не е срещало моето куче-как така пожела да го пребие?Въпросът ми е риторичен.

[ShiBumi_GirL]

Аз пък убийте ме щях да отговоря още по нагло-Ще го пусна пък ти го пребий да видим или аз да не вляза при тебе че тогава ще видим и майката и баща ти няма те познаят после Не че бих ,но действието е невероятно гледат като треснати и се чудя дали от някой крачол нещо няма да излезе

[lidiya]

ShiBumi_GirL, в 16 May 2010 - 10:37 AM, написа:

Аз пък убийте ме щях да отговоря още по нагло-Ще го пусна пък ти го пребий да видим или аз да не вляза при тебе че тогава ще видим и майката и баща ти няма те познаят после Не че бих ,но действието е невероятно гледат като треснати и се чудя дали от някой крачол нещо няма да излезе

E в наше село нещата са по-прости. Просто хващам хлапето и го водя при майка му и баща му. Досега не ми се е случвало да не си получи наказание някое хлапе и то от майка си и баща си, може би защото тук все още има отживелите неща като: какво ще кажат хората? не се справям като родител? мойто е невъзпитано? и т.н. А и в наше село няма значение каква кола караш или каква къща си построил. Местните те преценяват и решават дали да те приемат. Не те ли приемат си в тотална изолация. Така, че или се държиш според местните закони или ......

[ShiBumi_GirL]

По-лошото е да не попаднеш на радители които смятат това за нормално