Изтрещяли майки на какво си учат родителите децата си
#224
Публикувано: 10 May 2010 - 11:01 AM
Furia_S, в 01 May 2010 - 05:51 PM, написа:
Хем за кучето е полезно да изпълни някоя команда пред непознати хора:-)))
Достатъчно изчерпателна ли бях?
Не, не си изчерпателна!
Когато виждам поредната майка за първи път се държа напълно нормално. Нито "примирам от кеф", че съм я срещнала, нито ми е неприятна. Не питам дали има семейни проблеми, в следродилна депресия ли е и с колко наднормени килограма е. Преди колко време и от кое село е дошла. До кой клас е учила. Или друго, което я прави "изтрещяла" и опасна /най-малкото досадна/ за околните.
Аз все пак не съм само "човек с куче". Плащам си данъците, спазвам законодателството в РБ и в частност гр. София.
Не съм психоаналитик, психиатър или какъвто и да било специалост. След работа имам нужда от спокойствие и почивка. Не отмарям в кварталното кръчме, на клюкарската пейка или другаде. Приятно ми е да прекарам час-два на "въздух" в компанията на кучето си. Понякога ми е приятно да общувам, понякога не /е, точно тогава не мога да се отърва от натрапници/. Смятам, че се държа като нормален човек с добро възпитание и очаквам хората срещу мен да се държат също така.
Никой не ми е длъжен и никому не съм длъжна.
Нещо повече. Това, че съм отделила от времето, чувствата и финансите си да се грижа за друго живо същество, от което не очаквам нищо в отмяна /дори няма да ме гледа в старините ми/ считам, че е факт достоен за уважение.
#225
Публикувано: 11 May 2010 - 06:20 AM

....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#226
Публикувано: 11 May 2010 - 09:50 AM
Всичко,което казах горе важи само за нормалните интелегентни хора.Всички останали,които изтерясват(било то майки или кучкари)-за тях оправия няма!
#227
Публикувано: 12 May 2010 - 02:23 AM
Днес седя с една позната, която е осиновила 5 бездомни и стриктно спазва всичко: обезпаразитяване, ваксиниране, чипиране и т.н. и си коментираме точно тази тема. Едно от 5-те й кучета е непрекъснато с нея и наистина е агресивно, просто си личи, че доста "добро" е видяло преди да попадне на нея. И аз му подадох хляб и се смеехме, че вече се е отучило да яде сух хляб. С мен беше и дъщеря ми, която е на 2,3 години и много добре знае, че тези кучета, които не са наши не се ходи при тях, не се прегръщат , не се цулуват и т.н. Да обаче. Не е важно какво говориш, а какво показваш. Тя видя, че давам хляб на това куче и реши, че правилото не важи за това куче. Е резултата беше, тя се опита да го гушне и то я захапа за крака. Кой мислите е виновен? Човека създал това куче? Човеците направили го агресивно? Жената, която го е осиновала? Дъщеря ми? Не, не, не, не. Аз. Аз наруших правилото което съм въвела. Говерех и учех детето си на едно и в следващия миг му показах обратното. Спокойно. Кучето беше по уплашено от дъщеря ми. Няма сериозни поражения. Нито физически, нито психически. А да не говорим за осиновителката. Е там бах в приключение. Жената почти изпадна в припадък и хистерия едновременно. Е успях и кучето да спася да не го убие. Та тази тема е много актуална, но ежедневната ситуация е много сложно-простичка. Нет человека, нет проблема.
#228
Публикувано: 12 May 2010 - 06:18 AM
И там не живеят по-различни хора от нас: същите са си, но не видях подобно негативно отношение към не-кучкарите, не си цепят обществото на "кучкари/некучкари".
lidiya
Напълно те разбирам, дъщеря ми бе нахапана от нашето куче в приблизително същата възраст, и грешката също бе само моя.
Само че не бива да бъркаме майки-кучкарки, които са наясно с мотивите и реакциите на кучето с тези хора, които изобщо никога не са гледали кучета, не ги разбират и се страхуват от тях.
Не разбирам за какво уважение към кучкари може да се говори при условие че съвестни стопани тези майки могат явно да намерят единствено на този форум, а къде-къде по-често се натъкват на безотговорните такива с всичките последствия. Естествено че хората не правят разлика между едните и другите, а и не са длъжни.

Чау - кучето, близнало небето...
#229
Публикувано: 12 May 2010 - 11:06 AM
lidiya, в 12 May 2010 - 12:28 AM, написа:
Поздравления!
Изключително рядко се среща човек, който може да анализира случващото се, включително своето поведение и да си изведе поука.
Детето ви е късметлия!
#230
Публикувано: 13 May 2010 - 09:04 AM



#231
Публикувано: 13 May 2010 - 09:24 AM


#232
Публикувано: 13 May 2010 - 11:04 AM
Заради нашия бобтейл, който безспорно е голямо куче, но още по-голямо е добронамереното му отношение към всичко живо наоколо, аз имам проблеми с друга майка на дете от групата в детската градина на сина ми, според която аз не трябвало да си взимам голямо куче, защото само от размерите му нейните деца се плашели. А фактът, че същите тези деца отиват сами да се закачат с нея, а след това бягат, а Имура ги гони, без дори да ги лае, не се отчита изобщо. Синът й блъска кучето ми с пръчка в гърдите - тя седи и кротува. Майката не взима никакво отношение - за нея това не е проблем, детето може да закача кучето, обратното е недопустимо. На такава селянка няма смисъл да обяснявам, че точно бобтейлът е породата, която в Англия се използва за възпитател в специализирани домове за проблемни деца. Няма начин да го разбере.
И последно, вместо черешка на мелбата, случай от преди 3 дена в училищния двор. Тримата - синът ми, аз и Имура играем футбол. В територията на двора друго живо същество няма, което ме успокоява и пускам бобтейла ни да гони топката заедно със сина ми. За беда точно тогава минават три ченгета и ми обясняват, че не може така куче, пък било то и добро, да се разхожда без каишка, при положение, че минават хора. Много ми се искаше да ми посочат не хора, а само един човек, но реших да не се заяждам. Няколко минути след като отминават представителите на органите на реда, идва баба със сина си, която най-спокойно кляка и се изпикава в поляната на двора. В този момент много съжалих, че имам толкова добро куче, което не изпълнява команди като "Дръж!"...Ако смятате, че има нужда от коментари, заповядайте!
#233
Публикувано: 13 May 2010 - 11:44 AM

Защо всички мислят, че трябва да изтребим кучетата, за да се оправи държавата ни? Тъп, селски, овчи манталитет! Вместо да си размърдат мозъците и да се замислят къде наистина е проблема, хората много удобно се присламчват към мнението, че кучетата са обществен враг номер едно!!!

Направо не знам какво друго да кажа. Ядосвам се, а файда няма!

#234
Публикувано: 13 May 2010 - 11:53 AM



#235
Публикувано: 13 May 2010 - 12:11 PM



#236
Публикувано: 13 May 2010 - 12:25 PM
Всичко това мен лично много ме тормози, а още повече ме гризе фактът, че проблеми като този с кучетата се създават абсолютно изкуствено с цел да бъде отклонено вниманието на хората от наистина важните проблеми. За политиците е по-удобно народът да се не се бори с тях, защото най-лесно се управлява и маниполира простият човек, а в това отношение България е рай!
#237
Публикувано: 16 May 2010 - 11:42 AM
Imura, в 13 May 2010 - 11:09 AM, написа:
Заради нашия бобтейл, който безспорно е голямо куче, но още по-голямо е добронамереното му отношение към всичко живо наоколо, аз имам проблеми с друга майка на дете от групата в детската градина на сина ми, според която аз не трябвало да си взимам голямо куче, защото само от размерите му нейните деца се плашели. А фактът, че същите тези деца отиват сами да се закачат с нея, а след това бягат, а Имура ги гони, без дори да ги лае, не се отчита изобщо. Синът й блъска кучето ми с пръчка в гърдите - тя седи и кротува. Майката не взима никакво отношение - за нея това не е проблем, детето може да закача кучето, обратното е недопустимо. На такава селянка няма смисъл да обяснявам, че точно бобтейлът е породата, която в Англия се използва за възпитател в специализирани домове за проблемни деца. Няма начин да го разбере.
И последно, вместо черешка на мелбата, случай от преди 3 дена в училищния двор. Тримата - синът ми, аз и Имура играем футбол. В територията на двора друго живо същество няма, което ме успокоява и пускам бобтейла ни да гони топката заедно със сина ми. За беда точно тогава минават три ченгета и ми обясняват, че не може така куче, пък било то и добро, да се разхожда без каишка, при положение, че минават хора. Много ми се искаше да ми посочат не хора, а само един човек, но реших да не се заяждам. Няколко минути след като отминават представителите на органите на реда, идва баба със сина си, която най-спокойно кляка и се изпикава в поляната на двора. В този момент много съжалих, че имам толкова добро куче, което не изпълнява команди като "Дръж!"...Ако смятате, че има нужда от коментари, заповядайте!
Единственият ми коментар е,че не е позволено кучета да се пускат в детски дворове-градини,училища,ясли.При пустеещ училищен двор и аз се изкушавам,но само го прекосявам по диагонал на път към подходящата за кучета градинка.Вчера при къс повод минаваме покрай играещо 8 годишно момче,което изглежда Арес и злобно му провиква:"Ей,мушмуло(???).ще те пребия,бе,ей!".Не го удостоихме дори с поглед,Арес е цар да се прави на чук,особено ако покрай него има деца,но как ми се искаше да намеря родителя на това момче и кротко да му предам заканите на подрасващото му наследство.А това момче никога преди това не е срещало моето куче-как така пожела да го пребие?Въпросът ми е риторичен.

....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#238
Публикувано: 16 May 2010 - 12:32 PM


#239
Публикувано: 16 May 2010 - 02:43 PM
ShiBumi_GirL, в 16 May 2010 - 10:37 AM, написа:


E в наше село нещата са по-прости. Просто хващам хлапето и го водя при майка му и баща му. Досега не ми се е случвало да не си получи наказание някое хлапе и то от майка си и баща си, може би защото тук все още има отживелите неща като: какво ще кажат хората? не се справям като родител? мойто е невъзпитано? и т.н. А и в наше село няма значение каква кола караш или каква къща си построил. Местните те преценяват и решават дали да те приемат. Не те ли приемат си в тотална изолация. Така, че или се държиш според местните закони или ......
#240
Публикувано: 16 May 2010 - 06:16 PM
