Ариел, в 02 May 2010 - 01:22 PM, написа:
Моя е грешката,че в началото не поясних как съм отвърнала на нападките на тази,а и на подобни майки и хора изобщо зашо кучето ми е без намордник.Защото намордникът,поне по общинските наредби в моя град,е задължителен само за няколко породи и доказано агресивните кучета.Кучето ми не спада към тези две категории и това и го обясних.До нея друга майка се заслуша в думите ми и дори се поизаинтересува за кои породи става дума.но тази вече си бе наумила да си излее гнева и афекта върху мен.Когато в нещо съм виновна,съм готова да си понеса последствията,но да се извинявам за нещо,което не съм сторила-айде холан...
Ето че вече нещата изглеждат по друг начин след това твое пояснение:-))))
А ние току що се връщаме от Витоша, и няма да повярвате как ни потръгна - бетер като в тази тема. Вървим към Златните мостове в парк Витоша и на кого да се нахендрим - на родителско лице с момиче на около 10 години. Родителското лице се припарира като вижда Риж, аз се усмихвам любезно и питам:
- Здравейте, извинявайте че ви е минал пътя, нали не ви е страх?
- Страх ни е,- сопва се родителското лице (възрастна жена, може и да е баба, може и да е майка, не знам)- Нали уж трябваше да се спазват правилата навсякъде кучета да са на повод и с намордник.
- Да, госпожо - отвръщам - Но аз точно поради тази причина го доведох на Витоша, в гората и на планина, за да не е в центъра, където не може да го пусна свободно.
"Едно на нула за майките" - си казах на ум. Обаче след това... Дръъъъъъъъъъж сееееее какво се почнааааа, майко мила. То го гнявиха, то го лигавиха, то го целуваха, то го снимаха, то го мачкаха, то не беше писък, не беше чудо.
- Ей, мечо, горещо ли ти е?- попита един възрастен мъж - Я признай кой е уморен повече - малката (посочи дъщеря ми) или ти?
- Майката - смея се аз.
- Мечето е уморено, ще го носите надолу като се връщате - отвърна ни през смях той.
"Едно на едно" - зарадвах се тайничко.
Двама възрастни мъже с бастуни, над 80-годишни лежерно вървяха, говорейки за мъжките си работи. Лео изведнъж направи остър завой и навря главата си в колената на единия от тях, белокос мъж с офицерска осанка и пистолет в кобур на колана. "Харесвам те - казваше цялото тяло на кучето ми - виждам те за първи път но те харесвам".
- Извинявайте! - изписках аз - той е решил че ви харесва, извенете ни за досаждането.
- Няма нищо - отвърна ми пенсионера - Те са любопитни като малките деца.
"Едно на две за нас - казах си на ум - нашите водят".
Бе пълно с майки с деца, питаха ме за разрешение да го галят, да го снимат, разпитваха за породата, "Ау! този е ял боровинки, виж му езика" и т.н. и т.н.
Накрая ми писна да броя всичките минувачи, които го сочеха с пръст, усмихваха му се, мълчиливо го погалваха подминавайки или пищяха "Ауууууу, какво мече". Стигнах до десет и се отказах.
На едната от полянките семейство с деца се спря да зоба сандвичи. Аз снимах цъфнало дръвче с мартенички по него.
- Това куче няма стопанин - каза едно от децата.
- Има - мрачно ме посочи с пръст другото - Ако нямаше аз щях да го прибера.
Накрая отидохме зачервени и по анцузи в една кръчма, първо не искаха да ни пускат с куче, но убедих хората че сме възпитани и каталясали, кучето ще е вързано до стола ми и въобще никакъв проблем няма да създаваме. И какво да видя? След като персонала се изреди да го намачка моят Риж, видях да му мъкнат вода в една купа.
Та...
Такива ми ти работи.
Десет на едно за отбора на кучкарите за днес. Добрите хора са повече. В пъти повече.