Сега сърцето ми е свито за Роня, а това е накратко нейната история. След като завършихме приказката със "Роня намерила своите хора и заживели щастливо" се появи един облак на хоризонта

От самото начало на осиновителите на Роня им направило впечатление,че Роня някак „странно“ седи- не като другите кучета.Също им направило впечатление че не иска да ходи на дълги разходки.Направили и рентгенова снимка и се е устновило следното: Роня има вроден порок на тазобедрената става от ляво,главицата на ставата просто я е нямало.От другата страна също е имала проблем,вероятно от едностранното натоварване на крака ставата била износена „като на старо куче“.При това състояние всяко движение е съпроводено с болки и с времето нещата стават все по-зле.Изискват се 2 операции,по една за всяко краче през период от време и след това дълга рехабилитация.
За да са сигурни в това хората са ходили с Роня в специализирана ортопедична клиника за кучета във Франкфурт,където са потвърдили същото- налага се да се имплантират на Роня изкуствени стави,първо отляво а след няколко месеца ако всичко е наред и от другата страна.
Ето че имала още да страда Ронката,ето че имало и в“ Рая „облаци...

Такава операция освен че е доста тежка е и ужасно скъпа.Цената и в Германия е около 5-6 хиляди евро,една наистина огромна сума ,дори и за техните стандарти.При нас е от порядъка на 1500 лв доколкото съм запозната,така че варианта да се върне Роня тук за операция би излязъл по-евтин дори с транспорта и стационара,но разбира се за Роня и по- стресиращ и рискован...
И макар че на Роня и е било писано да се роди с печата на страданието- изхвърлена,бездомна и дефектна,тя все пак е извадила късмет да попадне при истински хора



Хората на Роня са успели да съберат пари за едната операция и предната сряда,на 5.10 е била оперирана от ляво и е поставена нова бедрена става.Операцията е минала добре и само няколко дни след това Роня е почнала да си стъпва по малко на оперираното краче.Стопаните и си взели и двамата по 2 седмици отпуска,за да бъдат до нея денонощно

Много ми се иска да опитаме да им помогнем на хората поне малко финансово за рехабилитацията.Имат нужда в момента.Дори и с трохички,но трохички пълни с любов и съпричастност,трохички които да носят не само финансов,но и емоционален заряд.Да почувстват хората че на са сами.
Знам че е изключително трудно на фона на всички други нуждаещи се,но ако поне не опитаме да помогнем малко все едно им казваме на хората- оправяйте се,изтеглили сте „късата сламка“,ние си имаме други грижи...Роня вече си е ваш проблем....
Знам че Роня има много приятели ,без тяхната помощ тя нямаше да има свой дом

Късмет,Роня,стискаме ти палци и макар че наистина е много ,много трудно се надявам да можем да изпратим трохички за теб освен цялата си любов.
Тук искам да благодаря от цялото си сърце на Мърфи



