Така е,
greeneyed,от личен опит знам какво е да те е страх от кучета,да ти олеква главата,да започне да ти пищи в ушите и да чувстваш краката си натежали.Ужасно е и съчувствам на хората които го изпитват-сякаш цветовете губят силата си когато си в такова състояние и въздуха не достига....Веднъж,дъщерята беше мъничка,водих я в зоопарка,и на връщане се озовах сама с нея ,на края на града,безлюдно,а наоколо 3-4 кучета.Още ме свива под лъжичката като си спомня какво изпитах.А кучетата нищо-нито са ни лаели,нито са ни нападали-дойдоха да подушат,сигурно са искали храна,милите.После никога не посмях да ходя сама там,а детето умираше да ходи в зоопарка.Та страх си ме е било винаги,без да има причина или повод...Докато дъщерята не порастна и не ми донесе вкъщи една малка космата топчица-Чери.Покрай Чери се научих да разбирам кучетата.Защото независимо дали са дребни или едри,космати или не,бездомни или със стопани-в своята същност те са еднакви.И до днес са ми непонятни хората които обичат само своето си куче,или само определена порода...Но разни хора -разни идеали.
За отношението на хората към бездомните не спирам да работя и мисля че има ефект.Ама много труд трябва и време,надявам се нещата да се подобряват постепенно и да вървим напред.
А за Белчо какво да ти кажа,отказах се да му търся дом.Оказа се че е по-стар отколкото си мислех(онзи ден гледах колко са му оредели зъбите,милия)На около 9 години е и се чувства добре в парка.Станал е дебел,не му се ходи много.Веднъж реши да се поразходи с нас за една обиколка около езерото и едва докрета...Иначе апетита му е завиден,умира си да го галиш и абсолютно винаги успява да се обзаведе с едър кърлеж на главата,и после бяга и не дава да му го вадиш

Сега го дава комбина с един късокрак мустакатчо,големи приятели са станали и Белчо го обгрижва същинска майка
Изобщо групата в парка са щастливи и доволни кучета,но е трудно да ги храним,особено зимата.Хубаво е да им даваме повече храна,особено ако се ходи през ден,миналата зима така правехме,ама тогава имахме повече средства сякаш,сега са оскъдни,но пак драпаме и спасяваме положението някакси

Аз ходя в събота,а Лили и Соня се редуват през седмицата.Соня е на 75 години и не беше добре здравословно,но се пооправи и пак е на линия.
ПС: Сега се връщам от "срещата" с пухличките,ако знаете Кери как се е овъргаляла в някаква глинеста кал,язък че нямах батерии да я снимам.Сега пак е заприличала на грозно патенце