[John]

lilly5,не се притеснявай за твоето куче.Насочи кучегона към него /4-5метра/ и го повикай ,може и с лакомство.Повтори го,така кучето ще свързва този сигнал с удоволствие и щастие а не с агресия.Малко по назад бях обяснил принципа на кучегона/трябва да го пише и в упътването/.emilvr,човече много анимация гледаш .Нямам в предвид такива дръпвания че муцуната да отиде при опашката.Като прочетеш че,трябва да коригираш кучо с нашийник душач,какво разбираш-обесено куче ли?Гледал съм и доминантно и страхливо и малтретирано куче.Всичко което споделям/и другите участници във форума/ е на база личен опит който,не е свързан с нараняването на кучо.Те са членове на семейството!/същото е и за останалите примери/.

[agalina]

Furia_S, в 02 June 2010 - 03:48 PM, написа:

Та сега не за облайването, а за нападението... Е, същинска атака практически в повечето случаи няма ритуали, атакуващите го вършат мълчаливо. Всичките тези ритуални погледи очи-в-очи, обърнати козини по врата, зъбене, ръмжене си остават само ритуал. Повечето самоуверени и сигурни в силата си кучета нападат мълчаливо, без облайване и делово едно такова (обяснимо е, те знаят за какво са дошли). Само че такива кучета са малко. Повечето джавкачи по улиците се страхуват от нас повече отколкото ние от тях.

Абсолютно вярно.

А това : " Ако виждате че две домашни кучета са обърнали козината и ръмжат един по друг, то отстъпете от кучето си няколко крачки назад, като дадете командата "Тук" или "Към мен" (ако ще и "люляк-розов" да им викате, не ме интересува), дайте командата на кучето да дойде към вас. Важи обаче само ако сте:
- обучавали кучето си на команди.
- стопанина отсреща прави също" - не е много реално .освен ако кучето не е бачкер , та бачкер подчинен ,който атакуван или атакуващ като креснеш "Остави!" или там квото - да спре. Добре е да предусетиш ситуацията още преди тях , да отклониш мигновенно вниманието на кучето си и да се изпарите мигновенно преди флуидите за бой за наситят ефира.

[pitbull95]

Furia_S, в 02 June 2010 - 07:53 PM, написа:

pitbull95, в 02 June 2010 - 07:47 PM, написа:

kitana, в 02 June 2010 - 07:28 PM, написа:

Тийнейджъра,слагаш намордник на кучето.Без "ама да вържат техните" ,без "ма те такова"...Слагаш и толкоз.

И кат другото тръгне да хапе аз седя и гледам, а?

тийнейджър с куче, предразположено към побой и към нападането, няма работа на разходка, и твоите родители би трябвало да го знаят. Ако не го знаят - пускат те с кучето ти навън и от там става беля. Дете, аз имам куче-побойник и син тинейджър. Не бих изложила на риск нито детето си, нито кучето ми.

Бате, психясъл ли си? До сега е имало само 2 случея от моя за нахапани домашни кучета и то не по моя вина.

[kitana]

Бате,не четеш ли в кой род пише Фуриа?И ко е туй обрАщенье "бате"?

[Tali]

"само два случая"
А защо моето досега не е нахапало нито едно? Защото е ВЪЗПИТАНО, защото е ОБУЧЕНО, защото някой се ЗАНИМАВА с него! Била е предизвиквана доста пъти!
Направи си поуките сам... защо твоето куче прави така и онака...

[LG9]

Tali, в 02 June 2010 - 09:56 PM, написа:

"само два случая"
А защо моето досега не е нахапало нито едно? Защото е ВЪЗПИТАНО, защото е ОБУЧЕНО, защото някой се ЗАНИМАВА с него! Била е предизвиквана доста пъти!
Направи си поуките сам... защо твоето куче прави така и онака...

Тали не го юркай момчето.Две нападения за питбул си е "цвеке".Твоето може да е възпитано всичко,но не забравяй,че е хъски.Те имат други поведенчески проблеми-по-скоро с подчинението.При овчарките и всичките видове питове е друго.
Относно отстъпването назад и повикване при такава ситуация,каквата Фирия е описала,съм сигурен,че и нейното куче няма да я послуша.Трябва да си много сигурен в кучето си,но дори и тогава не трябва да рискуваш.

[Tali]

Все пак... ако кучето ми беше порода питбул, то щях да работа над проблемите, които върват заедно с породата...
Но да, имаш право LG9... Не се бях замисляла от тази гледна точка

[pitbull95]

Tali, в 02 June 2010 - 10:14 PM, написа:

Все пак... ако кучето ми беше порода питбул, то щях да работа над проблемите, които върват заедно с породата...
Но да, имаш право LG9... Не се бях замисляла от тази гледна точка

Неможеш да вървиш срешу породата. Питбула е направен да АТАКУВА себеподобните си. Колкото и внимание да му обръщаш, нищо неможеш да направиш срещу това, особено ако е от добри родители (шампиони), както в моя случей.
От 2 месечен скачаше да се бие.
На 10 месеца беше първия случей, тогава изобщо не очаквах с другото куче си играеше всеки ден. Изведнъж просто го подгони и го сграбчи за врата и почна да го върти.
Другия случей с българска овчарка. То тръгна към мен, дигнах мойто куче, но просто неможаш да го удържа във въздуха. Захапа го за муцуната и няма пускане. На 'сичкото отгоре тъпата собственичка на онова куче почна да бие мойто. Е само го надъха още повече. За 2 минути всичко приключи. Другото куче беше кървясало цялото, но ...
Трябва да се запази хладнокръвие, а не да почнеш да удряш и да пищиш.

[rimela]

Като новобранка в кучкарството и незапозната с неписаните правила за поведение на кучесобствениците - в началото предполагах, че точно на нас няма да се случи да ни нападнат домашни кучета, щото моята не е агресивна. Лае и се прави на "страшна" само в територията й на "пазене", иначе извън нея си е душичка.
Е да, ами се случи - и то точно от познато куче, което въртеше приятелски опашка до последно, докато се душеха, а в един момент нападна директно, без предупреждение, сдави я и я захапа за гушата (слава богу, без последствия, имаме си "яка" от козина!).
След тази история известно време не допусках въобще до нея други кучета, бягахме само като ги видим, с което си навлякох презрението на "старите кучкари". Един такъв - стопанин на НОК - ми изнесе назидателно цяла лекция, когато ме видя да бягам далече от него и пуснатото му от повода куче. Според него щом кучето му е пуснато от повода - значи стопанинът му гарантира, че не е агресивно и няма от какво да се страхувам, ако приближи моето.
Това добре - ако беше така за всички...

Последно - оня ден в парка.
На кучешката алея сме с Линда на повод и непозната жена с йорки. Появява се весела компания с един НОК, пуснат от повода, който хуква към нас в луд галоп.
Жената с йоркито с привичен жест си вдига кучето на ръце и си тръгва.
Ние с Линда ... оставаме сами на алеята. Кучето тича към нас.
Линда идва до мен, вдига муцунка, поглежда ме с ням въпрос - "Тоя пък кой е? Какво ще иска?"
Заставам до нея, освобождавам ръцете си от цигарата, стискам дръжката на чантата - единственото ми оръжие.
Чакаме...
Най-сетне кучето идва до нас.
Първата ми работа е да видя клати ли се там нещо под корема - ако е мъжко мога поне малко да си отдъхна - мъжкари рядко нападат женски (за това ги обичам късокосместите породи - там е ясно от пръв поглед, ама при дългокосместите не се разбира пола от пръв поглед, по дяволите! )

Докато кучето активно обдушва Линда, тя е провесила опашка и се подлага търпеливо на експертизата, аз съм до нея и отчаяно стискам дръжките на чантата - ако стане нещо...
Кучето - НОК - е поне два пъти по-голямо от Линда, напълно непознато за мен и за нея, неизвестно какво можем да очакваме, ако не му хареса как тя мирише на съответните места.
Не искам да мисля какво ще стане, ако я захапе...
Продължавам да стискам чантата, а Линда се опитва да се оттърве от досадното обдушване и да се скрие зад гърба ми.
Най-сетне свършва всичко - кучо губи интерес към нас и тръгва подир стопанина си, който в това време е успял да ни задмине, без да прекъсне увлекателния си разговор с приятелите за да се поинтересува къде е кучето му и дали не притеснява някого.
Какво ли му пука?
Нали неговото не хапе, а и може само да се защити, ако го нападнат - за него няма проблем, а другите ... ами сами да му мислят.

Понякога завиждам на тия с истинските "джуфки" - поне си знаят. Кучето в чантата и "ариведерчи".

Моята е мителшпиц - около 10кг и нищо общо с куче-боец.
Нито да я гушна и да бягам, нито да я оставя "сама да се оправя" с някое куче, дето може, според Конрад Лоренц даже и да не изръмжи, преди да нападне.

Знам ли...

[kitana]

Тийнейджъра,"случАй" бре момче."СлучАй".Къв е тоя случей дет ти се е случел?

[pitbull95]

kitana, в 02 June 2010 - 11:11 PM, написа:

Тийнейджъра,"случАй" бре момче."СлучАй".Къв е тоя случей дет ти се е случел?

До последно се чудех как е. Да се не закачаме за това, че тези на моята възраст как пишат във форумите.

[LG9]

RIMELA ти откога четеш мислите на кучетата?Кажи ми и на мен как става,може пък моя да излезе интелегентен и да си лафиме като го разхождам.

[rimela]

LG9, в 02 June 2010 - 10:29 PM, написа:

RIMELA ти откога четеш мислите на кучетата?Кажи ми и на мен как става,може пък моя да излезе интелегентен и да си лафиме като го разхождам.

На моята хубостница на муцуната й е изписано - пък и опашката помага, цяла гама от чувства показва...

Опитвам се да кажа, че според мен НЕ Е РЕДНО да оставяш кучето си да тича запъхтяно, с изплезен език и развени уши към непознато куче, дори да знаеш, че няма да напада, а просто иска да се запознае.
Стопанинът може да познава характера на кучето си, ама другите ... как да са сигурни?
Особено ако силите са неравностойни и тежко на по-слабия.
Как трябва да се реагира в такъв случай - като при заплаха или пък да се има доверие, че щом кучето е пуснато от повода, значи не е агресивно?
Ако моето също не е на повод - нямам проблеми, но ако е вързано, както е по правилата - страхуваме се и двете. Просто сме по-слаби, а и в по-неизгодна позиция - това е проблемът.
Дали ще нападне по-силния, пуснат свободно - или не - можем само да гадаем.
Едно кученце в нашия парк си замина безславно преди месец - с пречупен гръбнак.

Гадно е да чакаш и да си безпомощен, защото си по-слаб.
Няма да го разбере този, който не е в това положение.

Не съм паникьорка и не гоня с истерични крясъци всяко куче, доближило моето. Но не искам и да я вадя от устата на някое, дето "нещо го прихванало" - така ми обясни ситуацията стопанката на една от агресорките, захапала я за гушата без повод и предупреждение.

Та въпросът е не само как да реагираме, когато ни нападне куче - а как да направим така, че да сме максимално сигурни, че няма да ни нападне наистина, преди да решим да предприемаме адекватни защитни мерки.
Поне за мен това е проблем.

[Furia_S]

LG9, в 02 June 2010 - 10:01 PM, написа:

Tali, в 02 June 2010 - 09:56 PM, написа:

"само два случая"
А защо моето досега не е нахапало нито едно? Защото е ВЪЗПИТАНО, защото е ОБУЧЕНО, защото някой се ЗАНИМАВА с него! Била е предизвиквана доста пъти!
Направи си поуките сам... защо твоето куче прави така и онака...

Тали не го юркай момчето.Две нападения за питбул си е "цвеке".Твоето може да е възпитано всичко,но не забравяй,че е хъски.Те имат други поведенчески проблеми-по-скоро с подчинението.При овчарките и всичките видове питове е друго.
Относно отстъпването назад и повикване при такава ситуация,каквата Фирия е описала,съм сигурен,че и нейното куче няма да я послуша.Трябва да си много сигурен в кучето си,но дори и тогава не трябва да рискуваш.

Случвало ми се е, слушал е :-)))) Поръмжаха си малко с бездомника но се разделиха без бой. Ритуалите са си ритуали - препикаха периметъра момчетата и се фръцнаха един вид "Аз вас не ви познавам". МНОГО зависи от конкретната ситуация и конкретното куче отсреща. Нахъсват се в пъти повече когато са на повод - чрез повода усещат подкрепата от стопанина един вид. В парка бездомниците с многото им ритуали много често така се разминават - отстъпвам назад и викам Риж.

Но аз си познавам чудовището любимо и в повечето случаи мога да разбера как ще действа. Например, имахме във входа две пекинезоподобни. Или хиноподобни. Нещо такова се катереше по лапата на Риж и правеше движения като за скачка. Мъжко, естествено. Кучето ми се отръскваше като след къпане и препикаваше периметра - защото дребосъците не ги ядем. Там бях спокойна. Но ако той е с намордник и към нас лети глутницата - готвя се за отбрана. Като моето куче не подава никакви ритуални сигнали - напротив, гледа малко встрани и нагоре, за да не ги предизвиква очи-в-очи и леко помахва с опашката от кефа на очакван търкал. Тогава още бе с метален намордник тип кошница. Първия който му се оказваше в обсега получаваше удар с метален намордник между очите. Никога не съм го учила да се бие с намордник, околните по погрешка дори смятаха че той "така се радва" - нали леко размахва опашката. Нямаше нужда да им обяснявам че това е от хазарта от предстоящата битка и възбуда, а не от радост. А и нямам време в такива ситуации за обяснение:-))))
Та ритуалите са си ритуали, ако стопанина отсреща е вменяем и кучето му също - не е задължително да се сбият, като ги гледаш че се зъбят и обръщат гривите. Няколко търкала без да искам провокирах аз самата като се втурвах към двете ръмжащи кучета с цел да хвана моето. В последствие разбрах че спрямо ето точно това куче Риж няма нищо против и дори би го подминал след като активно препикае територията.

Всичко е много индивидуално, тук само споделяме опита си и даваме съвети, а всеки сам решава в определена ситуация как да действа:-)))

[Лола]

rimela, в 02 June 2010 - 10:09 PM, написа:

LG9, в 02 June 2010 - 10:29 PM, написа:

RIMELA ти откога четеш мислите на кучетата?

Та въпросът е не само как да реагираме, когато ни нападне куче - а как да направим така, че да сме максимално сигурни, че няма да ни нападне наистина, преди да решим да предприемаме адекватни защитни мерки.
Поне за мен това е проблем.

rimela в този пост си прочела и моите мисли

Това последното,за това ми беше мисълта за тази тема,защото това с нападенията вече става ежедневие за повечето от нас.Като на война сме вече по дяволите - оглеждаме се да не ни нападнат от засада,въоръжаваме се,водим преговори с неадекватни стопани да си държат кучетата и какво ли още не.Просто не е нормално това

[Furia_S]

Лола,
просто кучета са абсолютно достъпни за всеки. От всички породи...
И 80% от стопаните, които взимат куче грам понятие нямат ни от възпитание ни от дресура. Да не говорим за киноложка култура. По-точно липса на такава в повечето случаи. Да не говорим за мотивите и подбуди за взимане на куче, както е с тинейджъра и питбула му - с какъв акъл на едно дете са връчали питбул родителите не ми е ясно. А да се чете по форумите, да се говори с треньори и/или инструктори, да се посещават групи по трениране, да се мисли и да се учи стопанина - това е голяма рядкост... повечето стопани никога не пускат от рулетка кучетата си, защото техните любимци не знаят елементарни команди и хората ги е страх че ще им избягат, за какво говорим изобщо...
Тъжно е това.

[pitbull95]

Furia_S, в 03 June 2010 - 09:34 AM, написа:

Лола,
просто кучета са абсолютно достъпни за всеки. От всички породи...
И 80% от стопаните, които взимат куче грам понятие нямат ни от възпитание ни от дресура. Да не говорим за киноложка култура. По-точно липса на такава в повечето случаи. Да не говорим за мотивите и подбуди за взимане на куче, както е с тинейджъра и питбула му - с какъв акъл на едно дете са връчали питбул родителите не ми е ясно. А да се чете по форумите, да се говори с треньори и/или инструктори, да се посещават групи по трениране, да се мисли и да се учи стопанина - това е голяма рядкост... повечето стопани никога не пускат от рулетка кучетата си, защото техните любимци не знаят елементарни команди и хората ги е страх че ще им избягат, за какво говорим изобщо...
Тъжно е това.

Вземи един питбул - научи да го не скача на бой. Ще ти дам 2 милиона. Особено ако не скочи дори, когато го провокират.
Като малък всеки ден беше с други кучета - уж да го социализирам. Но нищо не стана. На 3 месеца скачаше да се бие с каракачанки. В момента само 3 кучета понася - женски рот и два женски пита.

И нека аз съм безотговорният, никога го не пускам освен в гората, когато съм сигурен, че няма нищо наоколо. Държа го на 20 сантиметров повод. Плътно до крака ми е винаги. Но въпреки това, аз излизам виновния нали?

Вчера разхождахме на един приятел кучето - хъски на 2 месеца. Някво куче, мисля, че беше лабрадор или някакво такова идва и почва да го душка. В същия момент почва да ръмжи към кутрето. Собственика седи на половин метър до него и му казвам да го фане, той ми отговаря - то мойто е малко, нищо няма да му направи. Е т'ва скочи да хапе хъските, дирекно го сграбчих за кожата на врата и го дигнах. Стопанина ми каза, к'во ми ловиш кучето, бе, пед*алче.
Ако бях взел моето куче - пусках го и изобщо нямаше да ми пука.

[Furia_S]

момче,
Не съм казала че си виновен ТИ лично. Но родителите ти, дето ви пускат двамата така... ъъъ... Меко казано ме озадачават.
Казах ти - имам син тинейджър и куче побойник.

Относно породата ви: харесвам пито и стафоподобни, прекрасни са, познавам много фенове на тези две породи с възпитани и перфектни кучета. Техните кучета са редовно с намордник - както и моя Крокодил. Побойник ли е твоето куче - намордник докато е в града. Точка. Аз или в джоба си, или в ръката или върху муцуната моят хубостник намордник нося винаги - мога да му го махна или да му го сложа в зависимост от ситуацията, металният например ставаше за самоотбрана. Тук не е тинейджърски сайт където да се пъчем с кучетата си. Знам че имам побойник - значи намордник. А моето куче не е питбул, но пак няма да се отучи да се бие и не приема позата на подчинението в един търкал, което е още по-страшно. Много често търкала спира когато единия от участниците заляга долу пред другия, но това не е нашия случай, уви, и често ме е било страх при атаката на САО или каракачанка че ще се случи непоправимото... Още повече че поради кофти имунитет и слабите връзки моето Любимо Чудовище може елементарно да скъса връзка или после да му се възпали някоя дупка, колкото да я промивам и обработвам...

Така че като видя агресивен мъжки куч предпочитам да избягам, за да избегна сблъсъка, главата ми се върти на 360 градуса винаги.

[Грахче]

Ето малко и от мен по темата:

1. Първо и най-важно, познавайте нрава и поведението на собственото си куче. Познавайки го, вие можете да се съсредоточите върху разпознаването на поведението на другото куче, без да се чудите как ще реагира вашето.

2. Превенцията на конфликта започва МНОГО ПРЕДИ КОНФЛИКТА дори преди двете кучета да са се забелязали. Това означава, че ВИЕ забелязвате това друго куче преди вашето т.е. имате време да предприемете изпреварващи действия.

3. ПРЕЦЕНКАТА на ситуацията е ключовия момент. Тук е важно времето /изпреварващата превенция/ и познаването /на вашето куче и на общото поведение на кучетата/. Разчитайки всички тези знаци можете изключително бързо и правилно да обиграете нещата, преди да се случат. Най-добрата реакция си е класическата, викате кучето и го държите до вас до изясняване на положението.

4. АТАКАТА. Има кучета, които поради липса на възпитание или напротив, именно заради такова възпитание атакуват другите кучета без предупредителни знаци. В такъв случай, в момента в който видите, че кучето минава в атаката още в далечината АТАКУВАЙТЕ. Мощно напред, с боен вик, размахана каишка, дърво или каквото там се сетите. Обикновено действа - агресора се стъписва и отстъпва. Ако не отстъпи на първо четете удряйте. Хич не се помайвате, защото няма място за отстъпление!

5. ОБИЧАЙНИТЕ ЗАПОДОЗРЕНИ. Отнасяйте се към всички с подозрение. При кучетата няма презумция за невинност, а за виновност. Всички са потенциални агресори до доказване на противното. Обратното ще ви струва скъпо. Дръжте си кучето до вас, докато не се убедите, че другото куче, е добре настроено, както и че вашето реагира добре. Понякога това може да включи десет минути обдушване и проверки.

6. ОБЩА ВИНА когато две кучета вкл. вашето проявяват видими признаци за агресия, вашата команда за спиране не е само към вашето а към ДВЕТЕ едновременно. Кучетата разпознават командата по тона и поведението ви на по-силен индивид. Затова на Вашата команда НЕ /или каквото излаете там/ трябва да се подчинят ДВЕТЕ КУЧЕТА.

7. САМОЧУВСТВИЕ , това ви трябва за всички по-горно. Нямате ли самочувствие и кучетата ще ви се смеят...

[Katt]

pitbull95, в 03 June 2010 - 01:12 PM, написа:

Furia_S, в 03 June 2010 - 09:34 AM, написа:

Лола,
просто кучета са абсолютно достъпни за всеки. От всички породи...
И 80% от стопаните, които взимат куче грам понятие нямат ни от възпитание ни от дресура. Да не говорим за киноложка култура. По-точно липса на такава в повечето случаи. Да не говорим за мотивите и подбуди за взимане на куче, както е с тинейджъра и питбула му - с какъв акъл на едно дете са връчали питбул родителите не ми е ясно. А да се чете по форумите, да се говори с треньори и/или инструктори, да се посещават групи по трениране, да се мисли и да се учи стопанина - това е голяма рядкост... повечето стопани никога не пускат от рулетка кучетата си, защото техните любимци не знаят елементарни команди и хората ги е страх че ще им избягат, за какво говорим изобщо...
Тъжно е това.

Вземи един питбул - научи да го не скача на бой. Ще ти дам 2 милиона. Особено ако не скочи дори, когато го провокират.
Като малък всеки ден беше с други кучета - уж да го социализирам. Но нищо не стана. На 3 месеца скачаше да се бие с каракачанки. В момента само 3 кучета понася - женски рот и два женски пита.

И нека аз съм безотговорният, никога го не пускам освен в гората, когато съм сигурен, че няма нищо наоколо. Държа го на 20 сантиметров повод. Плътно до крака ми е винаги. Но въпреки това, аз излизам виновния нали?

Вчера разхождахме на един приятел кучето - хъски на 2 месеца. Някво куче, мисля, че беше лабрадор или някакво такова идва и почва да го душка. В същия момент почва да ръмжи към кутрето. Собственика седи на половин метър до него и му казвам да го фане, той ми отговаря - то мойто е малко, нищо няма да му направи. Е т'ва скочи да хапе хъските, дирекно го сграбчих за кожата на врата и го дигнах. Стопанина ми каза, к'во ми ловиш кучето, бе, пед*алче.
Ако бях взел моето куче - пусках го и изобщо нямаше да ми пука.

Не си прав,че питбул не може да се отучи да скача на бой.В съседния блок си имаме 2 питбулки-майка и дъщеря.Дъщерята си е злобничка и ВИНАГИ е на къс повод.Майката е страшно мила и добричка и се разхожда без повод.Зимата моята бая отворена дребуска я бях пуснала от повода(често се разхождаме така,тя не обръща никакво внимание на хора и рядко обръща внимание на кучета)и се оказа очи в очи с двете питбулки.Стъписах се,защото моята не обръща внимание на ръста си и може да скочи на бой.Дигнах я,при което пусната питбулка дойде да се закача с мен,моята побесня,започна да ръмжи и хапе.От този случей кучето ми скача на бой на питоподобни и ръмжи повечето домашни големи кучета(с бездомните нямаме никакви проблеми.Големи,малки с всички сме приятели.).Не обвинявам питбулката,нито стопанката и,нито моето куче.След като пуснатата питбулка не скочи да се бие с моето ръмжащо и хапещо куче,значи е добре възпитана.Стопанката нямаше възможност да я хване,защото държеше другото куче което се беше ядосало.Виновни в случея мисля,че няма.
Попринцип пекинезите са страшно горди и отворени животни.Моята кучка ръмжи ако човек я гали когато сме на вън(за това много,много не давам да я галят.)а в къщи се нахвърля върху гостите.С домашни кучета понякога се сръмжава а с улични,никакъв проблем.Защо е така не мога да си обесня.

pitbull95 както виждаш и аз не съм от най-големите,едва на 13 съм и не бих си помислила да разхожда питбул.Аз с моята Зъбла се виждам в чудо като почне да се пени на някой грамаданец,камоли злобен питбул.За това ''бате'' има намордници