[STRL]

Blagodarq!Shte popravq greshkata s leda.

[STRL]

Искам да попитам,колко време отнема смяната на козината при шпицовете?Защото в момента вкъщи все едно има снежна виелица.

[rimela]

renny_yang, в 12 November 2012 - 05:35 PM, написа:

Здравейте, съфорумници, аз съм нова тук и се надявам да се разбираме! :)
Отдавна следя темичката ви, защото още от съвсем малка винаги съм искала кученце, и ето че вече мечтата ми е напълно осъществена и вкъщи едно пухче като вашите размахва щастливо завъртяната си опашка! Казва се Ейнджъл. Купихме я за малък шпиц, във ветеринарната клиника я помислиха за померан, но понеже толкова дебел померан или малък шпиц няма, мисля, че по-скоро клоним към стандартния. Вчера навършихме три месеца и сме 3.097. Нестандартен цвят сме, после ще покажа снимки и ще ни видите лисичата муцунка.
Има 100 хиляди играчки, обича да си краде чорапи, да дърпа нещо, да гони топка, пищящите играчки и най-вече обича лакомства. Би изоставила стопанката си, заради едната пръчица Уж сме научени на три команди, но едната сме я позабравили, сега я повтаряме: "Седни", "Стой", "Пусни" и "НЕ". Също така донася топката, когато ѝ я хвърля. Даже днес буквално ми я донесе в ръката, пусна я и хукна да я чака Отначало имахме големи проблеми с възпитанието, ама големи! Не слушаше, хапеше, не от игра, а от агресия, много лошо се озлобяваше, и нямахме идея какво да правя. Гледам я напълно сама, но тя хапеше цялото семейство. Бях се регистрирала тук, но от онзи профил не можех да пиша. Питах в друг форум, там ми казаха какви ли не неща: Да размърдам шише, пълно с камъни, да я пръскам с вода в лицето, да си намажа ръцете с нещо лютиво и какви ли не неща. Майка ми я беше ударила с вестник веднъж (после много сериозно си бяхме поговорили, защото предварително бях забранила да я бие), но накрая помогнаха само лакомствата. Всъщност главния проблем не беше в нея, а в мен. Аз сбърках в играта. Но промених начина и чрез играчки се научихме. Лакомства, игра, игрнориране и всичко се подреди. Сега е много по-добре. Вече започна да гризе обувки, е, не точно гризе, по-точно да ги разнася. Дърпа панталони и чорапи, но едно-две "пусни" и спира. Сега проблемът ни е в спането. Леглото ѝ е до моето, но тя се научи да се качва на леглото и иска да 'спи' при мен.
Мисля, че изписах наистина много, извинявам се. Между другото аз съм на 14 години, това ми е първото кученце, така че се надявам да ми помагате.
Ето и нейна снимка: http://prikachi.com/...07/5427607V.jpg
Извинявам се за станалия спам, моля да бъдат изтрите другите ми коментари..

Добре дошли и в тази тема!
Мисля, че вече си разбрала главното - животът с куче-шпиц е едно приключение и като стопанка на вече 5-годишна хубостница мога да ти кажа, че всичко най-хубаво ти предстои. Колкото повече растат - толкова по-мили, весели, умни, забавни, послушни ( е-е, не чак толкова де ) стават и все повече се убеждава човек, че не е сбъркал, като е избрал такова кученце за свой любимец. С много любов, търпение и, разбира се - пълен джоб с лакомства за наградки - всичко се постига!
Поздрави от нас и чакаме да ни разкажеш повече за Ейнджъл.
Rimela&Linda

[renny_yang]

Благодаря на всички! Прегледала съм всички кученца в галерията и на повечето съм изтеглила всички снимки, абсолютно всяко пухче ми е в някоя папка и си ги гледам и се надявам някой път моята рижка да стане като тях! А Линда ми е такава душичка..
С моите кратки наблюдение мога да заключа, че всички шпицове обожават топки. Не знам дали и при вас е така, но моето обожава пищящи играчки, особено като ги задъвче късно вечер и рано сутрин.. Страшна е! Обича стопаните си, обича да краде бельо, да посреща, когато се звънне на вратата, да проверява съдържанието на торбите, да влиза на забранени места... и да гони заека. Любима цел - опашката му. Много го харесва, но, милата, няма идея как да си играе с него.. Гони го, бута го с лапичка, първоначално го ближе, но близането при нас е предупреждение за захапка от радост и действително започва да го хапе после.. Голям проблем имаме с това, но мисля, че като почнем да излизаме ще прави разлика (?). Другият ѝ любим деликатес - храната на зайчето, тоалетната му и понякога барабонките.. Не звучи вкусно, но кой знае - шпицешка му работа

[rimela]

Хихи, представям си картинката - шпиц и зайче!
Опитай да ги снимаш заедно - сигурно са забавна двойка!
На мен мечта ми е да окомплектовам Линда с едно домашно коте за приятелче, ама не ми се получава -няма кой да се грижи за него, когато отсъстваме, и не се решавам да си взема. Кучето е винаги с мен, ама и коте ... няма как. А иначе купонът в къщи щеше да е на МАКС - сигурна съм.
Навън Линда гони котките, ама само ако те бягат - иначе е готова да се запознава. С едно безстрашно коте на един дувар даже се подушиха и тя беше много удивена, че не бяга от нея. Гони и катеричките в парка и не съм сигурна дали прави разлика между тях и котките - нали са и те опашати!

А за топката - не знам за другите шпицове, ама моята я обожава! Взех й "хвъргачка" за топки и с нея й я мятам в парка доста надалеч. Тя я търси - души, рови в преспи сняг или купчини листа, по миризмата я намира и ми я носи. Голяма скица е като претърсва поляната - като истинско куче-следотърсач е. Голяма игра пада и не й е омръзнала вече толкова години.
Щом и твоята обича топки - препоръчвам ти горещо тази игра, когато започнете разходките.

[renny_yang]

Щом е толкова интересно - ще направя със сигурност. Само не знам как да я накарам да спре да го гони. То са крясъци, дърпане, команди, тя ляга, но в момента, в който зайчето хукне нанякъде, тя е след него, качва се върху него и аз тогава най-се притеснявам... Страх ме е да не му се пръсне сърчицето от страх и се надявам да се оправи всичко след време и само да го ближе, а не първо да го ближе и после да го хапе Другият ни проблем е, че когато го пускаме, отваряме клетката и той сам си излиза, но клетката е отворена през цялото време, за да влиза там, да си пийва водичка, да похапне. Обаче пък смешното ми куче най-обича да му яде дарадонките, тоалетната и гранулите.. Отврат! Цирк е вкъщи, няма как..

[tasheff]

Ще ми се и нашия да почне да връща топката и да я търси и намира. Засега най-голям успех имаме с кестени - с тях много се забавлява и тича и ги търси и ги връща. Няколко пъти сам си намери кестен и ни го донесе да го мятаме. Но с топката е различно - тича след нея, хваща я, и после я пуска по пътя където си реши....

НО сме само на 7 месеца, така че имаме време :)

[rimela]

Хе, моята хубостница я научих да ми носи топката бартер за наградка - че кой в наше време прави нещо безплатно?
Знам, че не е "по науката" за апортирането, но ние и сега така си играем, при това интригата за Линда е как да отмъкне хем наградката, хем и топката, която току-що ми е донесла. Ако успее е невероятно горда със себе си, ляга някъде по-далече с топката до нея и си яде с кеф наградката - най-банална гранулка или резенче кренвирш, ама друго си е да си я отработиш, а супер пък е да я отмъкнеш с хитрост от туткавия стопанин - под езика, при това с топката в устата! Е, като нямам наградки - и без тях ми носи топката, но иначе е доста по-ентусиазирана.

Рени, и на мен хем ми е смешно, хем ми стана жал за зайчето! Играе му се на кученцето, ама на заю едва ли му е толкова весело...
А за заешките "дарадонки" - не се учудвам, моята като малка на котешки налиташе, като ги намери на двора. Много й се карах, вадех й ги от устата (фу, гадост!) и няколко "пляс-пляс зад врата" е изяла (не че е редно, ама ми е "кипвал чайника") - та накрая й минаха мераците.

С тези кученца никога не е скучно - винаги има емоции!

[renny_yang]

Цирк да е, щом всички са добре и все още опазени - значи всичко е наред!
Днес бяхме на първа разходка! Беше просто приказно! Не знам дали помните първата разходка на вашите пухчовци, но аз тази НИКОГА няма да я забравя! Ако нямате нищо против, бих искала да разкажа, понеже този момент беше незаменим и искам да го споделя с вас, които със сигурност са имали подобни моменти.
След днешния ми урок, мама дойде, оставихме колата, сресахме я, (все пак - първа разходка - трябва да е най-хубавото кученце!) сложих каишката и излязох. Оставих вратата на колата отворена, за да слезе сама, не исках да я насилвам. Подсвирнах веднъж (звучи странно, но тя така идва при мен, командата "ела тук" не действа при нас ) и тя веднага направи опити да дойде, въпреки че трепереше от страх. Първо прескочи едната седалка и после слезе от колата. Казвам ви, такова нещо не съм очаквала точно от нея, която като я разхождах вкъщи аз бях в едната стая, а тя в другата, но тя започна да поскача от радост! Толкова беше щастлива малката ми душичка. Подскачаше, бягаше, правеше кръгчета около мене, душеше, вреше се в краката на хората, на личицето ѝ беше изписано щастието, душичката ми се стопли! Много ме беше страх, защото имах чувството, че ще я блъсне някоя кола, защото тя не се спря. А преди да отидем в Морската градина, трябваше да пресечем една улица. Напълно беше забравила командите "седни" и "стой", но пресякохме благополучно. Оттам нататък се почна едно бягане, душене, гонене, радване, беше такава красива картинка! Който минеше покрай нас, казваше, че е много сладка, всички много ѝ се радваха. И как да не ѝ се! На зелена полянка с опадали листа в оранжево, жълто и червено, да бяга едно дребно пухченце в лисичи цвят - истинска красота! Както е казал народът - мойто гардже е най-хубаво Първото куче, което видя беше един лабрадор на напреднала възраст. Като се задърпа тоя господин, стопанинът му не можа да го удържа, та малката взе, че се уплаши После си взехме с мама по една кофичка с царевица и седнахме на една пейка на една осамотена градинка. Малката се качи на пейката и настояваше да ми опита обяда, но не ѝ дадох! Само лъжичката ми, но след като се нахраних. Скочи от пейката и тръгна да бяга с лъжицата в уста, голяма скица беше Протегнеш се да я погалиш и тя тръгва на другата страна, голям образ беше. Скочих и аз и тръгнахме да се гоним из цялата пейка, но поне едно време тя ме настигна и се оплетохме доста. Аз тичах, за да се разплетем, а тя ме гони, бяхме големи смешки, който минеше около нас се подсмихваше Хванахме я, оправихме се и си починах малко, та аз се изморих да го гоня това диване! Мама пита какво ли щяло да стане, ако я пусна и аз я пуснах. Естествено, първо се огледах дали няма хора, след които може да тръгне. Бяхме почти самички. Пуснах я, дадох ѝ да подуши една пръчка и в момента, в който си отвори устата, за да я захапе, аз я хвърлих и тя тръгна да я гони. Беше пълно с листа и ѝ беше малко трудничко да я намери, но нали си ми е хрътка по душа, използва нослето си и все я намираше. Голяма гонитба беше, за да я взема от устата ѝ, че да я хвърля пак, общо взето все гоненици бяха на тая полянка Беше страшно забавно, имам клипче, бих могла да го постна, ако има интерес. Да видите как се гоним. Ту аз нея, ту тя мен.
После дойде една жена с един мъжки пекинез. Пожела да се запознаем и аз бях много щастлива! Отначало малката я беше много страх, защото 'баткото' беше много настоятелен и много искаше да я подуши, ама като разбра, че е още бебе, я остави. Ей тогава тя реши да се заиграе с него, но нали си ми е бъзливка, само подскачаше около него После си тръгнахме, отидохме на друга полянка, там имаше три кучовци - две домашни и един бездомник. Един домашен дойде при нас, но беше голяма порода, милата, пак се уплаши, но се подушиха като хората, после и той се отказа, нали е бебе, не е разгонена женска.. Другото куче беше немска овчарка, пък като ги знам какви са игриви се отказах да ходя при стопаните, че туй малкото щеше да описка света от страх Тръгнахме си и оттам. На два пъти я настъпах без да искам, тя постоянно ми се вреше из краката и каквото е дребно... Първият път я гушнах и питах "Къде боли, миличко, кое краченце настъпах?" и тя лиглата си вдигна лапичката и така жално погледна.. Прибрахме се пеша вкъщи, но като си тръгнахме от Морската не беше много щастлива.. Е, не може все по полянки да ходим, я! По стълби се качва без проблем, много е смешна, но не ѝ пречат. Но асансьора във входа ѝ е най-големият ужас. Хем исках сама да си влезе, хем пък тя не искаше. Е, подмамихме я с лакомство и влезе, но беше уплашена. Обаче имахме лек проблем - разходката беше четири часа, като се има предвид, че тя преди това не беше ходила до тоалетната, и все пак не се изпиша навън! Много ѝ се пишкаше, милата, само скимтеше като минаваше из дървета, плачеше, беше ясно, че стиска.. Отделяхме много време на всяко дърво, но тя като клекне, тъкмо да кажа 'браво' и тя става. И утре е ден, надявам се да се изпишка. Като се прибрахме - право към памперса! Аз бях малко болничка и веднага си легнах на леглото и тя след мене - скочи, сгуши се някъде и заспа, сладураната. Мама дойде при мен, сгушихме се трите и като я видяхме каква е изтощена започнахме да я мачкотим. И под мачкотим имам предвид, че я галихме, чесахме ѝ коремчето, целувахме си я. А по принцип тя не дава много-много, защото имаме проблем с хапането. Но този път беше толкова уморена, че дори не можеше зъбктие да си покаже! Даже в момента се е излегнала на леглото ми, мижа и мама я гали Глезанка.
Мерси на тези, които прочетоха супер дългият ми разказ! Снимки ще кача във фотогалерията! (При интерес, естествено.)

[rimela]

Чудесно разказче, много се забавлявах, благодаря и на авторката, и на главната героиня за хубавото настроение!

Чудесно е, че на сладураната й е харесало навън още от първата разходка, "лошото" е, че вече все така ще иска!
Още много такива забавления ви очакват и ако споделяш с нас всичко интересно - може да си сигурна, че ние с Линда ще четем с най-голямо удоволствие, а пък ако има и снимки и клипчета - ще е супер!

От сега да те предупредя да се готвиш за предстоящо мега-шоу - първа среща на шпиц със снега, няма друга такава картинка!
А за пишкането не се притеснявай - много емоции днес са й са се събрали на сладураната, та не е могла да се отпусне и успокои, за да свърши и тази работа, но и това ще стане!

Поздрави и да оздравяваш бързо!

[renny_yang]

Клипчетата и снимките ще ги има по-късно, радвам се, че ти се е занимавало да четеш всичко, все пак доста си беше.. Нямаш идея с какво нетърпение чакам снега! Но за жалост сме във Варна и тук няма много сняг.. Но за мое успокоение миналата година беше натрупало много! Дано и тази година е така, да натрупа много и да я запозная със снега. Още от сега ми е смешно, представям си я във снега, в преспите, подскачаща като сърничка. Тя днеска в една купчинка листа щеше да се пребие, пък в снега... Да имаш шпиц е приключение - убеждавам се всеки ден!
Мерси за пожеланията!

[rimela]

renny_yang, в 25 November 2012 - 04:03 PM, написа:

А иначе днес се изпишахме и изакахме навън! Ама като се прибрахме - пак на памперса.. То е ясно, че пак е стискала, но поне напредък имаме! Акането щеше да го направи в един подлез, така си дъркаше дупето, не спрях да се смея Ама аз пък и аз съм една забраванка, забравих кърпички и то си остана забутано под едно дърво... Добре че поне там хора и деца не минават.
Иначе ѝ бях взела играчки, спирахме на полянки, хвърлях ѝ топката, пак се гонихме, листата ловяхме, камъчета, всичко дребно лапахме, но това, което не беше с хубав вкус го изплювахме. Е, не веднага, първо трябва да си го поносим в устата. Опитах да я запозная с други кучета, ама не се получи. Един лабрадор така я беше харесал, подгони я и тя милата бяга, ама той я настигна и с лапата я удари, на игра беше, ама тя беше много уплашена. Срещнахме един померан, беше по-дребен от нея, но по-голям, на 3 години - батко, много я хареса, ама тя се изплаши пак... Срещнахме един човек с 5 кучета!!! Три пекинеза и два бели шпица. Не бяха въобще поддържани, особено пекинезите, но това сега няма значение, много я харесаха, особено пекинезите, не спряха да се врат около нея, ама тя се изплаши. Имаше и едно женско чао-чао, ама изобщо не я отрази!
Въобще не иска да се качва в асансьор Ще видим как да го преодоляваме това, както и със сприятеляването. Иначе гаргите и хората ги джафка съвсем тихичко, ама то от страх, де Катеричките изобщо не ги отразява
Трябва да потърсим някое куче на горе-долу нейната възраст, за да отраснат заедно, да се разхождат заедно, че не искам да израстне страхливка..

Всичко по реда си - ще свикне, явно не е страхливо кученцето и след-някой друг ден вече ще развява навред опашлето! Чудесно е, че има напредък и по "санитарна линия".

А за приятелче-бебок - наистина би било супер, особено ако е друг шпиц на нейния акъл. Моята си имаше такава приятелка Кори - ами събираха публика от минувачите в парка, такива луди игри бяха!
Лошото е, че като се "замомяха" - скараха се, коя е по-красива ли, за сърцето на някой Ромео ли - не знам, ама сега като се срещнат - ту се целуват, ту си ръмжат, и то моята хубостница дава тон на свадите.
Женски им работи!

Ще чакаме ново разказче за приключенията на Ейнджъл, много сте забавни!

[renny_yang]

Хи-хи, историйки винаги има! Само няма хора, които да четата и разказват
Оказа се, че наш Смешо бил доминатен характер Джак ръсел на 5 месеца, кокер на 4, йорки на почти две години, котки, зайци, всичко трябва да е неподвижно и легнало под погледа на госпожица Пухла, иначе Нейно Величество се разгневява и обезглавява!
Обаче имаме проблем.. Мечо е глътнала нещо и ще правим операция. На снимката казаха, че е глътнала нещо метална с очи и мустаци Докторите снимаха и се хилиха, толкова учдно им беше какво е Обаче много скъпо ми идва.. 220, 230 лв. Искаше ми се по някакъв начин да я натъпча с лекарства и да го изака или повърне, ама лекарите казаха, че най-вероятно е голямо, че може би е заседнало, с две думи - по-добре е операцията, защото ще стане по-зле - повече ще повръща повече, ще скимти, може да спре да се храни и т.н. Напоследък се държи много зле, може да е от дискомфорта. Събирах се пари в касичката за телефон, ама няма как, ще го дам за 'дъщеричката ми' Само да е добре! Ама операция на таква крехка възраст.. Тя дори няма четири месеца.. Та тя дори още бебешкия пух не е махнала! Може би утре или вдруги ден ще е, стискайте палци!
Между другото и кабелите ни станаха жертва - изгриза едно зарядно за лаптопа и устройството, което свързва телефона ми с компютъра Ох, тея шпицове..

[rimela]

Уф, това с операцията е много неприятно.
Като прахосмукачки са, пък и гризат, каквото им падне - особено докато сменят зъбите.
Стискаме палци всичко да е ОК, бързо да оздравее и забравите неприятностите!

Пиши как е минала операцията, ще чакаме добри новини.

[renny_yang]

Май съм забравила да ви разкажа, каква пропуск!
Та ето как мина цялата ни 'операция'. В корема на момиченцето ми имаше едно голямо тяло с несигурна големина и изобщо нямахме представа какво е. Понеже дотогава не го беше отхвърлил организма ѝ (а бяха минали няколко седмици), лекарят прецени, че трябва да се направи операция, за да се отстрани. В деня на операцията тя закуси, напи се и трябваше да стои гладна и жадна до 17:30. Не трябваше нищо да хапва, нито да пийва, защото иначе щяло да стане по-зле. Изчистих си килима, махнах и най-едрите боклуци, най--мъничките, всичко изчистих, махнах и играчките да не разкъса нещо. Затворих я в стаята ми и тя само спеше за мое щастие. Преди да тръгнем повърна нещо и много се притесних, защото беше някакво черно, с влакна, част от молив, с една дума - гадория. Изчистих и тръгнахме. На ръчички се носихме, да не би да глътне нещо по пътя. Влязохме в болницата и докторът ни прие почти веднага. Направихме още една снимка, за да е сигурен точно мястото, където да реже и започна да ни обяснява, че тя ще е много замаяна, че няма да е на себе си, че може и да я оставим в клиниката, общо взето всичко ни разясни. И щом снимката беше готова - в коремчето няма НИЩО. Сякаш е друго куче. Насъбра се цялата болница в стаята да ни гледа сеира Всички се смееха, тя на всички се радваше Отъвахме ножа с една дума Горкото ми момиче, сигурно си е помислило, че никой не я обича, щом цял ден я държах гладна Вечерта пак полудя, с мама почнахме да съжаляваме, че не я оперирахме, така кротичко щеше да си седи А иначе при нас няма нищо ново, освен че ми изгриза батерията на телефона и зарядното на новия. Направо супер!

[rimela]

Ехе, чудесно е, че се е разминало без "кръц-кръц"!
Като оставим на страна майтапите - хич даже не са безобидни тези неща, добре, че се е разминало!

Едно време спорихме тук с една съфорумка чие куче е изяло най-невероятен предмет и тя цака последно с най-големия си коз - игла с вдянат конец!
На мен и до ден-днешен ми е кошмар да не глътне моята нещо, както сега хвърлят и отрови по улиците всякакви ненормалници. Та едното ми око е все в устата й, макар че тя реално не яде вече нищо току-така, но на страха очите са големи. Е, с времето и на твоята ще й дойде акълът!

Не и за беснеенето, обаче - там луд умора няма! Вчера в десет вечерта се боричкахме с Линда в къщи, и то след час и половина тичане в парка по обед.
Времето захладня и шпицовете се активизират - идва техният сезон!

[renny_yang]

Ох, затова ли мойта напоследък минава границите? Имахме огромен проблем с държанието преди месец, уж го оправихме, ама преди две седмици пак почна с лошите неща. Не ме слуша, хапи ме много лошо, не ми слуша командите.. Май е заради това Аз трябва да потърся из форума другарчета за игра, че не мога сама да ѝ изразходвам енергията, а кученцата, с които сме се срещали преди не са били в района, а доста далеч.. Срещнахме един Джак Ръсел, ама на следващия ден стопанката ни отбягваше
Както и да е, ние отиваме на разходка и ви пожелавам приятен ден

[ultima]

Шпицовете са големи кучета в малки тела и "характера" е доста силно изявен. Дори моето кретенче, което е вече на почти на 2 прави чат пат мизерийки. Любимото му е да ми набара лекциите и да им види сметката ... абе пълен цирк! Сега е толкова щастлив, че има сняг ... аз съм - . rimela e права .... сега наистина е тяхното време !!!

[renny_yang]

Аз измръзвам, ама няма как - малката трябва да се изкарва да бяга поне 2, 3 часа иначе енергията няма край! С бебешки ух сме още, даже го сменяме, както баща ми вика - тя е пълен Плешо (Плешивка )
А сега отиваме в морската на дълга петъчна разходка. Не само хората обичаме петък

[tasheff]

Честита Нова Година на всички!

Много здраве, щастие и любов през 2013 година.

И много хубави шпицове :)