Здравейте и от нас с Линда!
С кеф разглеждаме снимките на нежно гушнати домашни любимци - поне аз де, щото моята разглезена хубостница, както си мисля, ще вдигне бунт, ако и предложа да дели царството си с някое друго четириного. Впрочем - знам ли? Ама ме е страх да пробвам, че тя си ми е една "осичка" - а бе с характерче си е кученцето, по Ботевски люби и мрази.
Слава богу, аз съм от "любените"!
Ками, и при нас имаше проблем с капките за очи - моята не дере и хапе, но как се дърпа, извива, върти, гъне, усуква... Ако не иска нещо - няма да стане! Вярвайте, четири човека се бориха с нея в клиниката да и натикат бариевата каша в гърлото - е, не успяха! С капките за очи беше същото - в началото беше ужас докато й сложим. Сега нямам проблеми, ама първо тя трябваше да се убеди, че не е страшно и не боли. Залъгвах я, малко цуни-гуни, игра малко и най-важното - не се надвесвам над нея зад гърба й, без да ми вижда ръцете, защото се плаши. Сега, като види шишенцето с капките - опитва се да избяга, ама като разбере, че не става номера - просто стои мирна и чака да свърши. Е, има и наградка за добро поведение - няма начин!
Малко снимки от разходките ни в Борисовата градина. Срещнахме едно весело момченце-хъски, Линда му показа как се тича, после навири нос - видите ли, тя е вече голяма, възрастна матрона и с дечурлига не играе! Завалийчето така се молеше още да си поиграят и я буташе с лапичка, а тя му се караше... Умряхме си от смях със стопаните му.
А още - малко весели снимки. Никой няма да познае за какво са тия пируети!

Жокер - започва със "са", завършва с "амче", по средата има "л"!

Поздрави на всички!