Цирк да е, щом всички са добре и все още опазени - значи всичко е наред!
Днес бяхме на първа разходка! Беше просто приказно! Не знам дали помните първата разходка на вашите пухчовци, но аз тази НИКОГА няма да я забравя!

Ако нямате нищо против, бих искала да разкажа, понеже този момент беше незаменим и искам да го споделя с вас, които със сигурност са имали подобни моменти.
След днешния ми урок, мама дойде, оставихме колата, сресахме я, (все пак - първа разходка - трябва да е най-хубавото кученце!) сложих каишката и излязох. Оставих вратата на колата отворена, за да слезе сама, не исках да я насилвам. Подсвирнах веднъж (звучи странно, но тя така идва при мен, командата "ела тук" не действа при нас

) и тя веднага направи опити да дойде, въпреки че трепереше от страх. Първо прескочи едната седалка и после слезе от колата. Казвам ви, такова нещо не съм очаквала точно от нея, която като я разхождах вкъщи аз бях в едната стая, а тя в другата, но тя започна да поскача от радост! Толкова беше щастлива малката ми душичка. Подскачаше, бягаше, правеше кръгчета около мене, душеше, вреше се в краката на хората, на личицето ѝ беше изписано щастието, душичката ми се стопли! Много ме беше страх, защото имах чувството, че ще я блъсне някоя кола, защото тя не се спря. А преди да отидем в Морската градина, трябваше да пресечем една улица. Напълно беше забравила командите "седни" и "стой", но пресякохме благополучно. Оттам нататък се почна едно бягане, душене, гонене, радване, беше такава красива картинка! Който минеше покрай нас, казваше, че е много сладка, всички много ѝ се радваха. И как да не ѝ се! На зелена полянка с опадали листа в оранжево, жълто и червено, да бяга едно дребно пухченце в лисичи цвят - истинска красота! Както е казал народът - мойто гардже е най-хубаво

Първото куче, което видя беше един лабрадор на напреднала възраст. Като се задърпа тоя господин, стопанинът му не можа да го удържа, та малката взе, че се уплаши

После си взехме с мама по една кофичка с царевица и седнахме на една пейка на една осамотена градинка. Малката се качи на пейката и настояваше да ми опита обяда, но не ѝ дадох! Само лъжичката ми, но след като се нахраних. Скочи от пейката и тръгна да бяга с лъжицата в уста, голяма скица беше

Протегнеш се да я погалиш и тя тръгва на другата страна, голям образ беше. Скочих и аз и тръгнахме да се гоним из цялата пейка, но поне едно време тя ме настигна и се оплетохме доста. Аз тичах, за да се разплетем, а тя ме гони, бяхме големи смешки, който минеше около нас се подсмихваше

Хванахме я, оправихме се и си починах малко, та аз се изморих да го гоня това диване! Мама пита какво ли щяло да стане, ако я пусна и аз я пуснах. Естествено, първо се огледах дали няма хора, след които може да тръгне. Бяхме почти самички. Пуснах я, дадох ѝ да подуши една пръчка и в момента, в който си отвори устата, за да я захапе, аз я хвърлих и тя тръгна да я гони. Беше пълно с листа и ѝ беше малко трудничко да я намери, но нали си ми е хрътка по душа, използва нослето си и все я намираше. Голяма гонитба беше, за да я взема от устата ѝ, че да я хвърля пак, общо взето все гоненици бяха на тая полянка

Беше страшно забавно, имам клипче, бих могла да го постна, ако има интерес. Да видите как се гоним. Ту аз нея, ту тя мен.
После дойде една жена с един мъжки пекинез. Пожела да се запознаем и аз бях много щастлива! Отначало малката я беше много страх, защото 'баткото' беше много настоятелен и много искаше да я подуши, ама като разбра, че е още бебе, я остави. Ей тогава тя реши да се заиграе с него, но нали си ми е бъзливка, само подскачаше около него

После си тръгнахме, отидохме на друга полянка, там имаше три кучовци - две домашни и един бездомник. Един домашен дойде при нас, но беше голяма порода, милата, пак се уплаши, но се подушиха като хората, после и той се отказа, нали е бебе, не е разгонена женска.. Другото куче беше немска овчарка, пък като ги знам какви са игриви се отказах да ходя при стопаните, че туй малкото щеше да описка света от страх

Тръгнахме си и оттам. На два пъти я настъпах без да искам, тя постоянно ми се вреше из краката и каквото е дребно... Първият път я гушнах и питах "Къде боли, миличко, кое краченце настъпах?" и тя лиглата си вдигна лапичката и така жално погледна..

Прибрахме се пеша вкъщи, но като си тръгнахме от Морската не беше много щастлива.. Е, не може все по полянки да ходим, я! По стълби се качва без проблем, много е смешна, но не ѝ пречат. Но асансьора във входа ѝ е най-големият ужас. Хем исках сама да си влезе, хем пък тя не искаше. Е, подмамихме я с лакомство и влезе, но беше уплашена. Обаче имахме лек проблем - разходката беше четири часа, като се има предвид, че тя преди това не беше ходила до тоалетната, и все пак не се изпиша навън! Много ѝ се пишкаше, милата, само скимтеше като минаваше из дървета, плачеше, беше ясно, че стиска.. Отделяхме много време на всяко дърво, но тя като клекне, тъкмо да кажа 'браво' и тя става. И утре е ден, надявам се да се изпишка. Като се прибрахме - право към памперса! Аз бях малко болничка и веднага си легнах на леглото и тя след мене - скочи, сгуши се някъде и заспа, сладураната. Мама дойде при мен, сгушихме се трите и като я видяхме каква е изтощена започнахме да я мачкотим. И под мачкотим имам предвид, че я галихме, чесахме ѝ коремчето, целувахме си я. А по принцип тя не дава много-много, защото имаме проблем с хапането. Но този път беше толкова уморена, че дори не можеше зъбктие да си покаже! Даже в момента се е излегнала на леглото ми, мижа и мама я гали

Глезанка.
Мерси на тези, които прочетоха супер дългият ми разказ! Снимки ще кача във фотогалерията! (При интерес, естествено.)