[anelka_]

И Лъки си ядеше акото по едно време и питах ветеринарите, казаха че или е от липса на витамини и калции или е просто защото е малък и всички го правят. Купих му витамини и той след около седмица спря, явно е било от това. Давах му и обезсолена извара. Сега вече само ги души и подминава... Но за сметка на това почна да яде всякакви други боклуци и беше нещо страшно Според мен по - скоро е защото са малки и така опознават света като опитват от всичко, опитай се да я следиш и в момента който се опита да лапне ако или какъвто и да е друг боклук веднага казваш едно строго не, за да разбере че не трябва да го прави. И разбира се не пречи да купиш и витамини

[ultima]

anelka_, в 19 February 2012 - 07:23 PM, написа:

4ара, в 18 February 2012 - 11:12 AM, написа:

Oх,имам неприятен проблем с Дара.Напоследък като направи беля в къщи и няма никой край нея си яде акото.Не знам как да я отуча.Случвало ли се е с вашите кучовци и дали е временно явление?

И Лъки си ядеше акото по едно време и питах ветеринарите, казаха че или е от липса на витамини и калции или е просто защото е малък и всички го правят. Купих му витамини и той след около седмица спря, явно е било от това. Давах му и обезсолена извара. Сега вече само ги души и подминава... Но за сметка на това почна да яде всякакви други боклуци и беше нещо страшно Според мен по - скоро е защото са малки и така опознават света като опитват от всичко, опитай се да я следиш и в момента който се опита да лапне ако или какъвто и да е друг боклук веднага казваш едно строго не, за да разбере че не трябва да го прави. И разбира се не пречи да купиш и витамини

Наистина кучетата си ядат изпражненията (собствените), когато изпитват недостиг на нещо. Виж защо от време на време хапват и чуждо ако по време на разходка не мога да ви кажа. Ние не сме имали подобен проблем, но аз на Шейн си му давах калции до към 7-8месец по таблетка дневно (1 хапче = 5кг.), защото въпреки че ушите му се бяха изправили като го взех - бяха и смачкани.... ще сложа снимка за да видите какво имам в предвид.

Тъй като има лек спор във ветеринарните среди дали наистина калция помага за изправянето на ушите или не - не знам дали това даде благоприятния ефект или така ли иначе щеше сам да си оправи ушаците. В момента ушите са му перфектни - е добре де по-големи са отколкото трябва, но нали знаете "моето гардже си е най-хубаво".
4ара нищо не печи да давате на Дара по таблетка калции дневно може и по таблетка витамин С и В-комплекс би трябвало да реши проблема. Това, че си яде акитата също може да е свързано с храната, което яде - с какво я храните?
rimela да бяха много готини, защото вечно си играеха и закачаха, но съквартирантката ми се изнесе и сега сме си само двамата с Шейн. В началото много се притеснявах, че ще страда и плаче защото 8 месеца е живял с друго куче и буквално си порасна с него, но за щастие вече 10 дена сме сами и нямаме проблем

[4ара]

Aми всъщност,не знам дали е от липса на витамини защото давам на Дара Витагарил-мощен имуностимулатор.Ветеринарят и го изписа заради съмнителната и диагноза,за която съм сигурна вече,че не е вярна.Във Витагарил има всички нужни витамини и минерали.Храня я пак по негова препоръка с първокласна холандска гранула(на,която не знам името,тъй като е насипана в готови пликчета) и по един път на ден консерва с хапки от Кауфланд.Дара по принцип си е постоянно гладна и не знам дали пък не я прехранвам от страх,че може да не и достига.Четох.че при прехранване, не се смила добре храната и се изхвърля в изкушаващ за хапване вид!
Дано бързо се отучи,че е доста неприятно!Поздрави на вашите сладурчовци!

[ultima]

4ара за съжаление не са митове и легенди историите за недоброжелателни ветеринари. Колкото и да ми се иска да говоря приказки за пухкави кученца, котенца, цветя и рози за тази професия (тъй като съм се насочила в тази сфера) хора има всякакви. Проверете името на храната и направете бърз интернет рисърч по въпроса.... или пък се консултирайте с някой от съфорумниците. В най-добрия случай аз греша и съм мнителна към всичко и всички, в най-лошия ще поправите една грешка. Имайте предвид, че понякога и много хубавата и качествена храна не се отразява добре на всички кучета - имам 1 премиер с куче с много лоша реакция към Royal Canin, която в България буквално се пласира като най-добрата храна. Аз напоследък храня моя дзвер с Equilibrio и за сега отзивите ми са добри.

[pufy]

Здравейте приятели, имам един въпрос и много ще се радвам ако някой ми отговори. На каква възраст трябва да е мъжкото куче за да става за разплод? Понеже моя красавец стана вече на една година, а една дама много си го иска и си го чака и се чудя дали вече е удачно. Струва ми се, че още е мъничък. Какво ще ме посъветвате, да изчакам още или е дошло времето да стане истински мъж

[ultima]

pufy, в 05 April 2012 - 01:36 PM, написа:

Здравейте приятели, имам един въпрос и много ще се радвам ако някой ми отговори. На каква възраст трябва да е мъжкото куче за да става за разплод? Понеже моя красавец стана вече на една година, а една дама много си го иска и си го чака и се чудя дали вече е удачно. Струва ми се, че още е мъничък. Какво ще ме посъветвате, да изчакам още или е дошло времето да стане истински мъж

минимума е 15 месеца, но моето лично мнение е че към 2-рата година е най-добре.

[pufy]

Много благодаря за отговора. Значи имаме още доста да чакаме. Хайде поздрави на всички пухчовци.

[anelka_]

Дали може да споделите шпицовете как преживяват жегата, защото Лъки вече е с много козина и му е страшно топло. Изкарвам го само вечер на дълга разходка, но дори и тогава му е много топло. Всеки ми казва да го подстрижа, но аз знам че тази порода не се подстригват и не знам какво да го правя.

[mishonka]

И на нашия Арчи му е доста топличко вече,но съм много против подстригването,то в козината им е красотата на тези кучета.Разкарваме се само сутрин и вечер,студена вода задължително в купата и след разходка се поразхлаждаме под душа

Снимка (и)

• 

[STRL]

mishonka, в 19 June 2012 - 09:07 AM, написа:

И на нашия Арчи му е доста топличко вече,но съм много против подстригването,то в козината им е красотата на тези кучета.Разкарваме се само сутрин и вечер,студена вода задължително в купата и след разходка се поразхлаждаме под душа

A az sam sutrin kato sipq voda na Bary,slagam malko led v kupata,za da e studena.Ne e greshka,nali?
A tova,che e golqm,Bary si e moeto bqlo bedstvie- golqm ili malak.No sam govorila sas selekcioneri i mi kazaha,che e normalen na visochina.

Снимка (и)

• 

[ShiBumi_GirL]

не е хубаво водата да е ледена,а с нормална температура.

[STRL]

Blagodarq!Shte popravq greshkata s leda.

[STRL]

Искам да попитам,колко време отнема смяната на козината при шпицовете?Защото в момента вкъщи все едно има снежна виелица.

[rimela]

renny_yang, в 12 November 2012 - 05:35 PM, написа:

Здравейте, съфорумници, аз съм нова тук и се надявам да се разбираме! :)
Отдавна следя темичката ви, защото още от съвсем малка винаги съм искала кученце, и ето че вече мечтата ми е напълно осъществена и вкъщи едно пухче като вашите размахва щастливо завъртяната си опашка! Казва се Ейнджъл. Купихме я за малък шпиц, във ветеринарната клиника я помислиха за померан, но понеже толкова дебел померан или малък шпиц няма, мисля, че по-скоро клоним към стандартния. Вчера навършихме три месеца и сме 3.097. Нестандартен цвят сме, после ще покажа снимки и ще ни видите лисичата муцунка.
Има 100 хиляди играчки, обича да си краде чорапи, да дърпа нещо, да гони топка, пищящите играчки и най-вече обича лакомства. Би изоставила стопанката си, заради едната пръчица Уж сме научени на три команди, но едната сме я позабравили, сега я повтаряме: "Седни", "Стой", "Пусни" и "НЕ". Също така донася топката, когато ѝ я хвърля. Даже днес буквално ми я донесе в ръката, пусна я и хукна да я чака Отначало имахме големи проблеми с възпитанието, ама големи! Не слушаше, хапеше, не от игра, а от агресия, много лошо се озлобяваше, и нямахме идея какво да правя. Гледам я напълно сама, но тя хапеше цялото семейство. Бях се регистрирала тук, но от онзи профил не можех да пиша. Питах в друг форум, там ми казаха какви ли не неща: Да размърдам шише, пълно с камъни, да я пръскам с вода в лицето, да си намажа ръцете с нещо лютиво и какви ли не неща. Майка ми я беше ударила с вестник веднъж (после много сериозно си бяхме поговорили, защото предварително бях забранила да я бие), но накрая помогнаха само лакомствата. Всъщност главния проблем не беше в нея, а в мен. Аз сбърках в играта. Но промених начина и чрез играчки се научихме. Лакомства, игра, игрнориране и всичко се подреди. Сега е много по-добре. Вече започна да гризе обувки, е, не точно гризе, по-точно да ги разнася. Дърпа панталони и чорапи, но едно-две "пусни" и спира. Сега проблемът ни е в спането. Леглото ѝ е до моето, но тя се научи да се качва на леглото и иска да 'спи' при мен.
Мисля, че изписах наистина много, извинявам се. Между другото аз съм на 14 години, това ми е първото кученце, така че се надявам да ми помагате.
Ето и нейна снимка: http://prikachi.com/...07/5427607V.jpg
Извинявам се за станалия спам, моля да бъдат изтрите другите ми коментари..

Добре дошли и в тази тема!
Мисля, че вече си разбрала главното - животът с куче-шпиц е едно приключение и като стопанка на вече 5-годишна хубостница мога да ти кажа, че всичко най-хубаво ти предстои. Колкото повече растат - толкова по-мили, весели, умни, забавни, послушни ( е-е, не чак толкова де ) стават и все повече се убеждава човек, че не е сбъркал, като е избрал такова кученце за свой любимец. С много любов, търпение и, разбира се - пълен джоб с лакомства за наградки - всичко се постига!
Поздрави от нас и чакаме да ни разкажеш повече за Ейнджъл.
Rimela&Linda

[renny_yang]

Благодаря на всички! Прегледала съм всички кученца в галерията и на повечето съм изтеглила всички снимки, абсолютно всяко пухче ми е в някоя папка и си ги гледам и се надявам някой път моята рижка да стане като тях! А Линда ми е такава душичка..
С моите кратки наблюдение мога да заключа, че всички шпицове обожават топки. Не знам дали и при вас е така, но моето обожава пищящи играчки, особено като ги задъвче късно вечер и рано сутрин.. Страшна е! Обича стопаните си, обича да краде бельо, да посреща, когато се звънне на вратата, да проверява съдържанието на торбите, да влиза на забранени места... и да гони заека. Любима цел - опашката му. Много го харесва, но, милата, няма идея как да си играе с него.. Гони го, бута го с лапичка, първоначално го ближе, но близането при нас е предупреждение за захапка от радост и действително започва да го хапе после.. Голям проблем имаме с това, но мисля, че като почнем да излизаме ще прави разлика (?). Другият ѝ любим деликатес - храната на зайчето, тоалетната му и понякога барабонките.. Не звучи вкусно, но кой знае - шпицешка му работа

[rimela]

Хихи, представям си картинката - шпиц и зайче!
Опитай да ги снимаш заедно - сигурно са забавна двойка!
На мен мечта ми е да окомплектовам Линда с едно домашно коте за приятелче, ама не ми се получава -няма кой да се грижи за него, когато отсъстваме, и не се решавам да си взема. Кучето е винаги с мен, ама и коте ... няма как. А иначе купонът в къщи щеше да е на МАКС - сигурна съм.
Навън Линда гони котките, ама само ако те бягат - иначе е готова да се запознава. С едно безстрашно коте на един дувар даже се подушиха и тя беше много удивена, че не бяга от нея. Гони и катеричките в парка и не съм сигурна дали прави разлика между тях и котките - нали са и те опашати!

А за топката - не знам за другите шпицове, ама моята я обожава! Взех й "хвъргачка" за топки и с нея й я мятам в парка доста надалеч. Тя я търси - души, рови в преспи сняг или купчини листа, по миризмата я намира и ми я носи. Голяма скица е като претърсва поляната - като истинско куче-следотърсач е. Голяма игра пада и не й е омръзнала вече толкова години.
Щом и твоята обича топки - препоръчвам ти горещо тази игра, когато започнете разходките.

[renny_yang]

Щом е толкова интересно - ще направя със сигурност. Само не знам как да я накарам да спре да го гони. То са крясъци, дърпане, команди, тя ляга, но в момента, в който зайчето хукне нанякъде, тя е след него, качва се върху него и аз тогава най-се притеснявам... Страх ме е да не му се пръсне сърчицето от страх и се надявам да се оправи всичко след време и само да го ближе, а не първо да го ближе и после да го хапе Другият ни проблем е, че когато го пускаме, отваряме клетката и той сам си излиза, но клетката е отворена през цялото време, за да влиза там, да си пийва водичка, да похапне. Обаче пък смешното ми куче най-обича да му яде дарадонките, тоалетната и гранулите.. Отврат! Цирк е вкъщи, няма как..

[tasheff]

Ще ми се и нашия да почне да връща топката и да я търси и намира. Засега най-голям успех имаме с кестени - с тях много се забавлява и тича и ги търси и ги връща. Няколко пъти сам си намери кестен и ни го донесе да го мятаме. Но с топката е различно - тича след нея, хваща я, и после я пуска по пътя където си реши....

НО сме само на 7 месеца, така че имаме време :)

[rimela]

Хе, моята хубостница я научих да ми носи топката бартер за наградка - че кой в наше време прави нещо безплатно?
Знам, че не е "по науката" за апортирането, но ние и сега така си играем, при това интригата за Линда е как да отмъкне хем наградката, хем и топката, която току-що ми е донесла. Ако успее е невероятно горда със себе си, ляга някъде по-далече с топката до нея и си яде с кеф наградката - най-банална гранулка или резенче кренвирш, ама друго си е да си я отработиш, а супер пък е да я отмъкнеш с хитрост от туткавия стопанин - под езика, при това с топката в устата! Е, като нямам наградки - и без тях ми носи топката, но иначе е доста по-ентусиазирана.

Рени, и на мен хем ми е смешно, хем ми стана жал за зайчето! Играе му се на кученцето, ама на заю едва ли му е толкова весело...
А за заешките "дарадонки" - не се учудвам, моята като малка на котешки налиташе, като ги намери на двора. Много й се карах, вадех й ги от устата (фу, гадост!) и няколко "пляс-пляс зад врата" е изяла (не че е редно, ама ми е "кипвал чайника") - та накрая й минаха мераците.

С тези кученца никога не е скучно - винаги има емоции!

[renny_yang]

Цирк да е, щом всички са добре и все още опазени - значи всичко е наред!
Днес бяхме на първа разходка! Беше просто приказно! Не знам дали помните първата разходка на вашите пухчовци, но аз тази НИКОГА няма да я забравя! Ако нямате нищо против, бих искала да разкажа, понеже този момент беше незаменим и искам да го споделя с вас, които със сигурност са имали подобни моменти.
След днешния ми урок, мама дойде, оставихме колата, сресахме я, (все пак - първа разходка - трябва да е най-хубавото кученце!) сложих каишката и излязох. Оставих вратата на колата отворена, за да слезе сама, не исках да я насилвам. Подсвирнах веднъж (звучи странно, но тя така идва при мен, командата "ела тук" не действа при нас ) и тя веднага направи опити да дойде, въпреки че трепереше от страх. Първо прескочи едната седалка и после слезе от колата. Казвам ви, такова нещо не съм очаквала точно от нея, която като я разхождах вкъщи аз бях в едната стая, а тя в другата, но тя започна да поскача от радост! Толкова беше щастлива малката ми душичка. Подскачаше, бягаше, правеше кръгчета около мене, душеше, вреше се в краката на хората, на личицето ѝ беше изписано щастието, душичката ми се стопли! Много ме беше страх, защото имах чувството, че ще я блъсне някоя кола, защото тя не се спря. А преди да отидем в Морската градина, трябваше да пресечем една улица. Напълно беше забравила командите "седни" и "стой", но пресякохме благополучно. Оттам нататък се почна едно бягане, душене, гонене, радване, беше такава красива картинка! Който минеше покрай нас, казваше, че е много сладка, всички много ѝ се радваха. И как да не ѝ се! На зелена полянка с опадали листа в оранжево, жълто и червено, да бяга едно дребно пухченце в лисичи цвят - истинска красота! Както е казал народът - мойто гардже е най-хубаво Първото куче, което видя беше един лабрадор на напреднала възраст. Като се задърпа тоя господин, стопанинът му не можа да го удържа, та малката взе, че се уплаши После си взехме с мама по една кофичка с царевица и седнахме на една пейка на една осамотена градинка. Малката се качи на пейката и настояваше да ми опита обяда, но не ѝ дадох! Само лъжичката ми, но след като се нахраних. Скочи от пейката и тръгна да бяга с лъжицата в уста, голяма скица беше Протегнеш се да я погалиш и тя тръгва на другата страна, голям образ беше. Скочих и аз и тръгнахме да се гоним из цялата пейка, но поне едно време тя ме настигна и се оплетохме доста. Аз тичах, за да се разплетем, а тя ме гони, бяхме големи смешки, който минеше около нас се подсмихваше Хванахме я, оправихме се и си починах малко, та аз се изморих да го гоня това диване! Мама пита какво ли щяло да стане, ако я пусна и аз я пуснах. Естествено, първо се огледах дали няма хора, след които може да тръгне. Бяхме почти самички. Пуснах я, дадох ѝ да подуши една пръчка и в момента, в който си отвори устата, за да я захапе, аз я хвърлих и тя тръгна да я гони. Беше пълно с листа и ѝ беше малко трудничко да я намери, но нали си ми е хрътка по душа, използва нослето си и все я намираше. Голяма гонитба беше, за да я взема от устата ѝ, че да я хвърля пак, общо взето все гоненици бяха на тая полянка Беше страшно забавно, имам клипче, бих могла да го постна, ако има интерес. Да видите как се гоним. Ту аз нея, ту тя мен.
После дойде една жена с един мъжки пекинез. Пожела да се запознаем и аз бях много щастлива! Отначало малката я беше много страх, защото 'баткото' беше много настоятелен и много искаше да я подуши, ама като разбра, че е още бебе, я остави. Ей тогава тя реши да се заиграе с него, но нали си ми е бъзливка, само подскачаше около него После си тръгнахме, отидохме на друга полянка, там имаше три кучовци - две домашни и един бездомник. Един домашен дойде при нас, но беше голяма порода, милата, пак се уплаши, но се подушиха като хората, после и той се отказа, нали е бебе, не е разгонена женска.. Другото куче беше немска овчарка, пък като ги знам какви са игриви се отказах да ходя при стопаните, че туй малкото щеше да описка света от страх Тръгнахме си и оттам. На два пъти я настъпах без да искам, тя постоянно ми се вреше из краката и каквото е дребно... Първият път я гушнах и питах "Къде боли, миличко, кое краченце настъпах?" и тя лиглата си вдигна лапичката и така жално погледна.. Прибрахме се пеша вкъщи, но като си тръгнахме от Морската не беше много щастлива.. Е, не може все по полянки да ходим, я! По стълби се качва без проблем, много е смешна, но не ѝ пречат. Но асансьора във входа ѝ е най-големият ужас. Хем исках сама да си влезе, хем пък тя не искаше. Е, подмамихме я с лакомство и влезе, но беше уплашена. Обаче имахме лек проблем - разходката беше четири часа, като се има предвид, че тя преди това не беше ходила до тоалетната, и все пак не се изпиша навън! Много ѝ се пишкаше, милата, само скимтеше като минаваше из дървета, плачеше, беше ясно, че стиска.. Отделяхме много време на всяко дърво, но тя като клекне, тъкмо да кажа 'браво' и тя става. И утре е ден, надявам се да се изпишка. Като се прибрахме - право към памперса! Аз бях малко болничка и веднага си легнах на леглото и тя след мене - скочи, сгуши се някъде и заспа, сладураната. Мама дойде при мен, сгушихме се трите и като я видяхме каква е изтощена започнахме да я мачкотим. И под мачкотим имам предвид, че я галихме, чесахме ѝ коремчето, целувахме си я. А по принцип тя не дава много-много, защото имаме проблем с хапането. Но този път беше толкова уморена, че дори не можеше зъбктие да си покаже! Даже в момента се е излегнала на леглото ми, мижа и мама я гали Глезанка.
Мерси на тези, които прочетоха супер дългият ми разказ! Снимки ще кача във фотогалерията! (При интерес, естествено.)