Здравейте всички и от нас с Линда!
Чудни снимки сте пуснали, разгледах ги с кеф!
Боби, на морето наистина си е било голям купон, а сега с черната лабка в къщи май купона ще продължи.

Много харесвам черните лабрадори, а в двойка с бял шпиц си е класика - "Black&White"!

Разкажи как се разбират с Бари - по снимките май са си приятелчета вече?
marapepelia6ka, Айси наистина е невероятно пораснал, направо нямаше да го позная на снимка, че е той! Да ти е жив и здрав, истински мъж е станал!
Много се смях на "къпаните" снимки на Тисата!

Меги, и при нас е същото, ама аз не смея да пусна Линда в стаята, че тук е бъкано с техника, която не търпи водни пръски, та съм разработила система... Всяко къпане на Линда неизбежно е свързано с акция по хигиенизиране на коридора - мия, търкам, чистя до блясък. От банята директно я пускам там и затварям вратата!

Няма как да снимам, но е ясно какво става там - след края на акция "изтръскване" пода и стените (фурнир от дърво) са във вода! Чакам да се набеснее, после отварям, гушвам я с хавлията и я отнасям на леглото за сушене със сешуар - доколкото ми разреши де... Понякога, срам не срам, се налага да я подкупвам с лакомства, за да мирува.

Хич не обича животинката тия процедури, ама като види, че няма отърване - мирува!

Ние се преселихме временно - в жегите - на дачата, занесохме си лап-топите и там си бачкаме, а Линда ... ами живот си живее! Скръстила лапки - кой е като нея...

Лежи си, дреме и дебне - ако някъде нещо шумне - "джаф-джаф".
Следва - "Линда, ТИХО! Поду ми главата - имам работа - млъкни най-сетне!"
С една дума - кучешки живот!
Комшиите са там с внучето си и човекът сподели, че малкия вече наричал всяко срещнато куче "Линда" - явно решило детето, че това е нарицателно...
Най-смешното е, че кой знае защо хубостницата реши, че тревясалия и буренясал двор за нея е "табу" за вършене на естествените й нужди и ни принуди ... да я разхождаме по два пъти на ден за санитарни цели!

Вчера я изведох на разходка по пътя, като се оглеждах нервно да не изскочи от някъде глутницата бездомни махленски "владетели на територията", а коконата ми душеше тук и там и все не можеше да си хареса място за "свещенодействието" - дрискане.

Не миряса, докато не ме завлече пред портите на местния "тузар" с къща на три ката, двуметрова ограда, два джипа и злобно куче-пазач, което виеше неистово зад дувара, докато Линда клечеше невъзмутимо пред вратите им.
Е, грях не грях - избягах позорно, без да почистя след нея, че като си представих как онова там отвътре намира дупка в оградата...
Поздрави на всички!