Позната картинка!

Лаенето и пазенето на територия си е "запазена марка" на шпицовете и аз, честно казано, загубих надежда да отуча моята хубостница от това да се изказва по всякакви въпроси и да ме осведомява при подозрителни прояви на непознати в близост - това си е в кръвчицата й и няма спасение.
Но след немалки усилия мога да се похваля - вече! - че мога да я накарам да млъкне или пък да предотвратя шумните шпиц-арии, ако успея да подам команда "тихо!" преди да е започнала, но все пак моята е на 4,5 години и е доста улегнала.
На възрастта на твоето юначе и тя беше трудноуправляема и направо ме подлудяваше! Мисля, че важна роля при нас изигра това, че независимо от всичко я влачехме от малка по паркове, градинки и кучешки полянки, там беше пусната от повода и успя да се научи да общува с хора и кучета на неутрална територия, както и да идва при повикване и да ме следва без повод. Колко страхове съм брала при това - не ме питай! Така или иначе, в крайна сметка се научи и сега нямам никакви проблеми на такива места, винаги се държи адекватно на ситуацията и поне за това нямам грижа, остана ми само да внимавам за външни опасности.
На двора или в близост до къщи, обаче, си показва "характерчето" и аз си я държа изкъсо, защото много хора не правят разлика между предупредителното лаене - "Внимание, аз пазя тук!" - и истинската агресия. Моята никога не е налитала на бой, не е оголвала зъби и не е хапала никого, но хората не могат да знаят това и аз съм длъжна да я контролирам, за да не ги плаши излишно.
Това е моя скромен опит и ако мога да ти дам някакъв съвет, то той е - не ограничавай кучето си от контакти с хора и други кучета, колкото и нерви да ти коства това на този етап, защото иначе няма как да се научи на правилното поведение. При предстояща среща с човек или куче, когато твоето е на повод, опитай се да привлечеш вниманието му с играчка, лакомство или нещо подобно, а когато се разминете без да реагира с лай или дърпане - хвалиш, радваш му се и го награждаваш. Това е по-добрия вариант от корекция с повода, "НЕ!", "Седни!" и подобни, но поне при нас не винаги сработваше, та се налагаше да бъда лоша и да се карам.
При близки срещи и игра с други кучета те съветвам да бъдеш много, ама много внимателна, за да не се допусне сбиване, хапане, рани - опасно е не само за физиката, но и за психиката на кучето, може да се наплаши или озлоби, и двете са крайно неприятни и могат да имат дългосрочни последствия. Рисковано е, но няма как - просто трябва да се мине през този етап на социализация.
По принцип кучетата са толерантни към по-малки на ръст и възраст други кучета, както и към представители на противоположния пол, докато към представители на същия пол често са недружелюбни, особено мъжките, така че най-добре търси за компания на твоето по-възрастни женски, с тях би трябвало да се разбира добре и да се учи "на обноски". Ако написаното от теб "
Първо ги подушва и веднага им се нахвърля отгоре" означава, че се опитва да доминира или пък досажда с предложения за игра - не се учудвай, ако го сръмжат и го поставят "на мястото му", това си е възпитателно за него.
Но ако се случи така, че твоето куче започне да налита на бой и да хапе не на игра, а истински - там вече не знам, не давам съвети. За мен това би бил наистина проблем, за който си трябва намеса на специалист, защото нещата са сериозни.
Ами това е от мен - дано съм била полезна, макар че нямам особено голям опит, Линда ми е първо куче и се учим двете с нея заедно на "кучкарство".
Надявам се и други да се включат с мнение и съвети.
Успех и пиши как се развиват нещата при вас.