Атила от вторник тръгна на училище

Аз се обявавам официално за неспособна сама да се справя с неговия характер и реших да потърся професионална помощ. Надявам се да остана доволна от резултата. При първата среща с треньорката аз малко се притеснявах дали Атила ще си покаже всички магарии, на които е способен, че той когато няма около него много хора, кучета и особено като сме само двамата на разходка се държи добре. Но подпали ли моторите, няма спиране и удържане, и не знаех дали само с описание щях да успея да я убедя колко е тежко положението. Но той се държа безобразно, само още като видя, че някой приближава колата взе да беснее вътре, не мога да го накарам да се кротне да го сваля, после взе с всички сили да се дърпа да ходи към нея, а сигурна съм ясно ви е колко сила има едно хъски

и понеже аз съм се запънала и не го пускам да я наскача, той разви колкото му глас държи. Няколкото метра от паркинга да ограждението на поляната на училището ги мина на двата си задни крака, той напред колкото може, аз назад колкото мога и накрая това се получава - Атила ходи на два крака

. Е, добрахме се до поляната и там го пуснахме. Първо търча като обзумял около 5 минути и после взе да се радва на треньорката, скача по нея, похапва я за краката, за якето, ужас просто....а не е към всички хора така, рядко се случва да “хареса“ някой толкова много. Обикновено не обръща особено внимание на хората по градинките, само на кучетата, но и на тях не досажда много, ако те не са настроени за диви игри. Търси си обикновено някой по-щурав като него, ако няма си търчи самичък нагоре-надолу или гони мен. По едно време се успокои и взе да души, да тича, да рови и да дебне хората, които минаваха покрай оградата, но само ги гледа, не ги закача, нищо.
Треньорката каза да не си играем с него като му хвърляме зарни предмети да гони, това водело до същите процеси в тялото на кучето, каквито се случват по време на лов. Вдигат се много хормоните на стреса ли, кво беше, в смисъл някакви хормони които държат кучето в напрегнато състояние и чиито нива много бързо се качват, но бавно се свалят. Каза, че това, което все били препоръчвали други училища и треньори - тичане след разни предмети за изразходване на енергията не било най-добрия метод за такива неуравновесени кучета като Атила. За него било добре или да се занимава с носа си, там при нея имаше гуми от коли тук там из цялата поляна и тя скри разни неща за ядене и го остави да ги търси. Тичане каза задължително за него, но не след разни предмети, а ние си играем с една летяща чиния и топка за тенис. Каза също че е много важно спокойния тон и обстанвока около него, да не се вика, да не се пищи, да не се търчи много около него, както прави дъщеря ми, но как да обясня на 3 годишно да не прави така. Друго което не било добре, за сега, децата да го карат да ги гони. Нещо, което те много обичат. Абе в общи линии каза, че кучето ми не му липсва толкова движение и физическо изтощение, а по скоро спокойствие. Каза че всички тези дейности, с които го занимаваме били прекалено стросиращи емоционално, не ами, как да кажа, в смисъл физически го изтощават, но не го успокояват. Всичко това ми звучеше много странно, но пък знам ли, сигурно е права. Също е много против мтодите на Сизър Милан. Там подръпване на каишки за да ходи то теб, да го навъргаляш (alpha roll) ако сериозно сгази лука, всичко това отрича. И така, за сега имахме само първата среща, на която пичти нямаше никакво занимание с кучето, а само говорихме и ме рапитва за него, за нас, за мястото от където го купихме и какво ли още не, около 1.5 час приказки. Другия чествъртък вече почват заниманията. В началото само с него, после заедно с други кучета, хора и у нас. Много съм любопитна какъв ще бъде резултатът.
Ако на някой също му е интересно мога да споделям тук, за мотодите ѝ, прогреса (или липсата на такъв

). И стискайте палци дивака ми да се повлияе. Не че ще е голам проблем ако не, но от толкова неща го лишаваме сега, заради неговия необуздан нрав. Ходим на ски, по планини и не смеем да го взмем с нас, че ни е страх да не реши да гони скиорите, шейните, другите кучета, изобщо да ви кажа не знам какво ще му щукне, а щукне ли му просто не се сеща за нас, нито ни чува, че му говорим, просто прищрака ли му нещо и става неудържим и невъзможен. Сега съм резервирала една хижа в планината, но специално я търсих да е отдалечена, да няма окоро нея други къщи, хотели, ферми, нищо, само гора, сняг и поляни, за да можем на спокойствие да се разхождаме с него.