Публикувано: 02 February 2011 - 12:04 AM
Здравейте,
да се представя, казвам се Василена и съм от София. Аз и съпруга ми харесахме Лейди и чакаме с нетърпение деня в който ще дойде.
Само искам да направя едно уточнение, благодаря на Чарли и нямам нищо против дори и да пусне целия ни разговор, но има малко разминаване и не искам да си помислите, че се опитвам да мамя.
Историята на Лейди прочетох може би на същия или следващия ден в който беше публикувана, нямам много спомени от онези дни. Нямах идея, че е в този форум, дори не знаех до преди няколко дни. Когато прочетох какво е станало, как е намерена и видях снимките и погледнах леглото и видях същата гледка - слабо и изпито телце, с тази разлика, че не беше от недохранване, а от рак, който бавно я топеше. Разплаках се, четох още няколко пъти първия пост и плачех. Не можех да взема това момиче в къщи, гледката и на двете щеше да ме довърши. Няколко дни по-късно нашето момиче се предаде и се наложи да я преспиме, много боли, сега като че ли боли повече от преди. В началото не исках и да чувам за друго куче, просто да преживея същата болка отново, нямах сили. Всеки ден ми беше все по-трудно и все по-трудно, ужасно много ми липсва и само мисълта за нея ме докарва до лудост, мисълта, че няма как да я върна, че няма как пак да се гушкаме и галиме. Виках, ядосвах се, плачех. Мъката ми е голяма, до-момента не бях тъгувала така за човек, стреснах се, наистина когато баща ми почина не ми беше леко, но не преживях така неговата загуба. Почувствах се виновна. Реших, че няма да мога да го карам така и трябва да се погрижа за друго животинче, което има нужда от внимание, топла храна, любов и подслон. Пак случайно попаднах на линк за кученце, което търсеше дом. Когато реших да пиша за него ми поиска регистрация, след като се регистрирах, потърсих темата в раздел Без дом, но нещо не го намирах, оказа се, че е в раздел за породисти кученца. Дамата, която го даваше искаше да е в района в който живее, след това се отказа да го дава. Реших да разгледам раздела Без дом, четях всички теми, не знаех, че Ви има, не знаех, че правите всичко това за тези животинки, трогнах се и се възхитих, на смелостта и борбеността Ви, на голямите Ви сърца. Така отново намерих Лейди, казах на мъжа ми, виж ето кученцето за което ти разказах :) Той ме пита къде е? В Бургас. О далече е. Да.
Всички кученца са душици, всяко заслужава по-добър живот, но Лейди си ми беше на сърцето, каквото и да правех, където и да гледах, все се връщах тук. Дали е добре, намери ли си дом, има ли вече хора, които да и се радват? Ето тези въпроси ме вълнуваха всеки път. Онази вечер след поредното влизане, мъж ми като видя какво чета, вика ами да я вземем, но е в Бургас. Скочих и казах, аз ще пиша. Знаех си, че е тя и тя трябва да бъде. Жива и здрава да е, за да може дълги години да се радваме заедно.
Много бих се радвала да се запознаеме и с други дами и господа, когато се събереме. Живи и здрави, когато пристигне ще се представиме.
Стана много дълго и моля да ме извините, но искам да знаете, че ние наистина много ще я обичаме и ще дадем всичко от себе си, тя да се чувства добре при нас.
Поздрави
Василена.
П.П Пак проблем с форума, не успявам да публикувам, а вече и да вляза.
П.П.П Сега като се чета, звучи май доста объркано, но, за да не го объркам още повече, ще го оставя така. Ако имате въпроси, каквито и да са съм на ваше разположение, стига да успея да вляза.