mikivt, в 12 February 2011 - 04:31 PM, написа:
Е да де,ама аз като данъкоплатец пък,не искам кастрирани кучета да си доживяват живота на улицата.Те и кастрирани могат да имат бълхи,глисти,тения и т.н.И кастрирани могат да са агресивни.За мен,както и за повечето граждани на Републиката,бездомните кучета трябва да изчезнат от улиците.Дори и вие,любителите им,трябва да го искате,защото на улицата те са обречени на глад,студ,мизерия.И много свършват мъчително от насилствена смърт.
Мен вашето мото "кастрирай и върни" не ме устройва.
И сметката ти не е вярна.В приютите ще има естествена смъртност,както и на улицата,и ще се отварят места.Ще се приспиват агресивни и ето ти още места.Една леглова база от няколко хиляди бройки е доста сносно решение.Само че,не стига,че общината се дърпа и скръндзи,ами и разни НеПеОта-МеПеОта са против и я разкъндардисват.
Този бисер сега го видях.
Сметката ми е вярна. Средата има определен носещ капацитет. И за 100 000 кучета да направят приюти, носещият капацитет ще се запълни отново, а тези в приютите ще си стоят. Половината да измрат, ще ги запълнят с още толкова, та приютите винаги пак ще са пълни. По-хуманно е да се изтребят. Приютяване на хиляди кучета е възможно най-дебилното, скъпо и жестоко решение, те винаги ще са пълни и огромно бреме. Приютите имат смисъл само като центрове за осиновяване, но при 5% осиновяемост те не са такива.
Тогава - изтребване. Но и 100 000 да се изтребят, носещият капацитет на средата ще си остане същият,
докато не се промени самата среда.
Колкото кучета махнеш от улицата, толкова нови ще дойдат. Така че винаги ще имаш сума, равна на носещия капацитет на средата + капацитета на приютите и нито крак по-малко.
Кастрирай и върни не е мото. Кастрирай и върни е метод за ограничаване на популацията, временна мярка, която позволява носещият капацитет да е запълнен с обработени неагресивни кучета. Алтернативният му е хвани и убий, при който носещият капаците се запълва непрекъснато от нови, неадаптирани към общността, фертилни, с неизвестен здравен статус. И в двата случая кучетата ще са там, въпросът е какви избираме да са. Това е единствената практическа разлика, да оставим лиготиите за хуманност настрана. Което и да е от двете е само половината от уравнението. Другата половина е контролът върху домашната популация.
Добре си схванал, че ние не просто не искаме да има кучета на улицата.
Ние неистово не искаме. Няма идиот, който да иска кучета по улиците.
Ако различията между нас касаят метода, по който да изчезнат, да се абстрахираме от него. Няма значение как ще махаш кучетата от улицата. Може и на Марс да ги пращаш. Докато не промениш носещия капацитет на средата - все тая, той ще си бъде пълен. Дори аз лично за София смятам, че в момента не е пълен, има мегдан за още. За сравнение - Букурещ не е много по-голям, но кучетата са поне 10 пъти повече и това е, защото в София се работи. Ако не се работеше, щеше да е като в Букурещ.
Носещият капацитет зависи от броя жители в града плюс манталитет, сметосъбиране и някои градоустройствени особености. Това са четирите основни фактора когато няма контрол върху домашните кучета.
И така, отговорът на въпроса защо няма резлутат от ничии усилия (от 3 години кастрации, 20 години преди това изтребване) е: Върху средата не е повлияно и грам. Нейният носещ капацитет си стои един и същи и се попълва непрекъснато. Нашият проблем не са тези 10 хиляди, които сега са на улицата. Нашият проблем са следващите 10 хиляди и тези 10 хиляди след тях и след тях.
Интересна е една зависимост. Колкото повече са
против кастрациите разни потребители и са за свободната кучешка любов под формата й на исконно право, толкова повече считат, че бездомните са нечия
чужда грижа. О, не, нечие чуждо задължение. Те искат да плодят свободно кучета в една среда, където кучетата са много повече от наличните за тях домове, а друг да им пере пешкира. Много простичка зависимост.