[Georgiev]

Кучето е загубено в средата на ул. Богориди ... в раиона на центъра ..! Благодаря за съветите .. ще го търсим навсякъде и няма да се откажем .. ;[[

[Georgiev]

Незнам точно на кое ухо е номерът му ..( мисля , че на лявото , но не съм сигурен) .. Той е 6089 .. търсим Ян навсякъде ..;((

[DessyD]

Аз пуснах обяви, където можаш и се обадих на приятели. Дадох като отправна точка темата тук. Надявам се да ви е от помощ. Има ли чип кучето? Напишете и подробности в темата, която отворих в този форум:

http://www.dcforum.i...;p=73222#p73222

[Georgiev]

Desi .. mnogo sme tii blagodarnii .. da , kucheto ima chip .. i nomer

[Georgiev]

Veche pusnahme obyavii v internet , po vestnicite , po radiata i po televiiziyata ... sled malko shte izlizame pak da tursimm i zalepyame obyavii iz kvartala i drugite raioni .. Neznam dalii oshte e navun ili veche nqkoi go e prebral ;[[ .. mnogo se pretesnyavame .. i se opitvame da go namerim sus vsichki usiliya .. i prez noshta go tursiim .. no toii e strahliv i se e svill vuv nqkoi ugul sigurno ;[[

[Amigo's]

Преди малко бях на Богориди до Грамофона, оглеждах се и по околните улички но никъде не видях кучо. Много е вероятно някой да го е прибрал, или да е в приюта на Пода - непременно отидете там да търсите!

[Georgiev]

Namerihmeeeeeeeeeee kuchetoooooooooooooooooooooooooo

Мод: Браво, но моля пишете на кирилица!!!

[Georgiev]

Добри хора , благодаря ви много за отзивчивостта .. докато залепях обявите , Ян се показа облян в кал .. важното е че вече е вкъщи .. незнам как успях аз ( най-малкия - Иван ) да хвана кучето и да го пребера .. гордеем се , с Ян , че е толкова умно куче ... много сме щастливи ..

[Georgiev]

Още един път благодарим на всички и специално на Деси и Валя за всичко , което направиха .. Сега Ян спи .. беше много гладен , жаден и уплашен ..

[DessyD]

Оф, Слава Богу!!!! Ейййй, намери се!!! Чудесна новина !

[Valia_Rasheva]

Слава Богу, слава Богу, слава Богу!!! Дано не ви се случва никога повече!!! Сега, като се е разминало, просто ще остане в семейния фолклор "а помните ли, като загубихме Ян" :)
От сърце се радвам на тази развръзка!!!!!

[Valia_Rasheva]

Ох, и още нещо - не се самообвинявайте за станалото, почти на всеки се е случвало, и то обикновено скоро след пристигането на кучето вкъщи, сигурно има някаква логика. Нашата "кака" беше драснала веднъж, точно на възрастта на Ян, през забравена отворена врата на апартамента. Забелязахме чак около половин час по-късно, че я няма, а вратата зее. Едва останах жива, докато сляза пет етажа надолу, подадох се от входа и Бела се понесе като вихрушка към мене, беше доста стресната и уплашена... нагушкахме се и се прибрахме без поводи, каишки и каквото и да било, в натурален "редом" до дома, и с това се размина. А вие - цяла нощ, миличките. Но наистина е важно да не "нищите" много случилото се - каквото било, било, важното е кучо да е жив и здрав. И той е научил нещо от всичко това, да сте сигурни! И едва ли му е харесало.

[Georgiev]

Да,вярно е,прекарахме ужасна нощ.Обиколихме целия район и морската градина няколко пъти и тази сутрин отново още от шест часа сутринта.Наистина много се обвинявахме,особено големия ми син,при когото Ян се отскубна (всъщност се уплашва от трясък на врата на кола ,измъква главата си от нашийника и хуква като луд).Най-важното е ,че
всичко свърши добре.Надявам се Ян да преодолее уплахата,защото сега е много уплашен и не иска да излиза.Лапичките му са протрити,горкият колко ли е тичал и се е лутал.Ще го глезим много ,много, само да се оправи.
Благодаря на всички за подкрепата.Поздрави от Валя Георгиева!

[DessyD]

Много се радвам, че открихте Ян. Изчакайте да му заздравеят лапичките. Има различни мехлеми и антибиотици, които подпомагат това и предполагам, че ветеринарният Ви доктор е направил необходимото. Понеже съм преживяла подобна история Ви съветвам да използвате времето за възстановяването му за да проучите различни дресьорски техники и похвати за преодоляване на подобен стрес. От личен опит знам, че освен моментната уплаха от конкретен стресов фактор, става въпрос и за особен етап от психологическото съзряване на определен тип психика при кучето. Както и при хората, така и при кучетата всеки израства индивидуално и по свой начин оформя възгледите си за "големината на заобикалящия ни свят". Някои хора бързо и спонтанно приемат, че света е по-голям от тяхната къща, отколкото други, които приемат този факт с безпокойство и недоверие. Същото е и при кучетата. Някои не се замислят особено при "изследването" на реалността, докато други са направо втрещени от случващото се и изпитват несигурност във всяка промяна - визуална или звукова. Колкото по-рано Ян свикне с всички фактори от градската среда, толкова по-добре. Разбира се, това трябва да става постепенно и без насилие. Обикновено се практикува умишлена провокация на реакция от страна на кучето, след което се поущрява тази, която е желателна, а другата се игнорира. Но съм убедена, че сигурно има и други техники и методи за обучение. Всъщност, разковничето е да преодолеем собствения си страх, че "той може пак да избяга". Затова е най-добре възможно най-рано след възстановяването на лапичките да се опитате да провокирате подобни ситуации, в които да помогнете на Ян да вземе правилното решение. Знам, че е продължителна работа, затова Ви желая търпение и спокойствие! Успех!

[Valia_Rasheva]

Според мен не прекалявайте с "глезенето", защото това още повече ще го обърка... дръжте си се най-нормално, все едно нищо не се е случило, просто почвайте настойчиво "като китайска капка" с командите. Риджбеците са толкова силно семейно привързани, че чак боли (това от опит го знам), така че най-добре действат положителните стимули (и това от опит го знам). Има огромна литература в този форум, а и на много други места :)
Това, което Деси казва за преодоляването на стреса, пак по моя опит, е много свързано и с вашия стрес и реакция, така че когато Ян е объркан и уплашен, даже да идва да се гуши в краката ви, не трябва да се псреща с никакво внимание - държите се спокойно и нормално и продължавате нататък.Не става дума да го тормозите и нарочно да го въвирате във всякакви стресиращи ситуации, а само той да разбере, че вие не реагирате с уплах и объркване, а следователно и останалите от глутницата нямат повод за притеснение.
Аз примерно (това чак е комично) като малка съм плашена от куче, заради което съм заеквала няколко години, и то доста тежко. И досега изпитвам някакъв атавистичен страх от непознато куче, особено ако прояви и най-малка агресия. Оказа се, че неволно съм предавала този стрес на Бела, която пък тръгва да "ме пази" и когато съумях да го контролирам, голяма чест от проблемите изчезнаха.
Свързани сме като скачени съдове с кучетата :)
ПП Мисля си,че след това преживяване Ян ще е хубаво в спокойна и позната обстановка да се среща с най-различни хора, понеже не може да сте сигурни, че по време на странстванията му всички човешки същества са били непременно мили с него...да не реши, че "всички са маскари" :)

[DessyD]

След емоциите около Ян мисля, че е хубаво да разпуснем с малко снимки на риджбеци в странни или смешни ситуации.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 

Прикачени снимки

• 

[pin]

Така наблюдаваме света ние. Сега е по-голям и изглежда даже по-внушително, но продължава да си гледа през терасата.

Снимка (и)

• 

[bojova]

Здравейте!Искам да ви покажа и най-новата "приятелка" на Декстър-сега освен 15 коня,1куче,1 дете си имаме и камила!тези кучета много обичат други животни!

Прикачени снимки

• 

[DessyD]

Е, не !! Няма такива любопитковци просто!!! И винаги имат нещо наум!

[IVANSKYY]

форома пак живна но няма да е за далго. DessyD и азз имам някои подобна снимка..

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 

Прикачени снимки

•