Спешно и НЕОТЛОЖНО измъчено булоноподобно си търси дом! мъничък... и добър... от гр. Дупница
#41
Публикувано: 31 May 2011 - 09:47 AM

"Животът е трагедия за този, който чувства и комедия за този, който мисли" Фрасоа дьо Ларошфуко
"Можеш да победиш другите със собствените си доводи. Но да ги убедиш можеш само с техните."
Жозеф Жобер, "Мисли, максими и есета"
God says: Animals are my quite beings. Now they remain silent to cruelty but the day of reckoning they will talk!.." Mevlana Celaleddin Rumi
#43
Публикувано: 01 June 2011 - 11:49 AM
Очаквам в близко време хубави снимки на добре гледано куче.

Dogs have masters. Cats have staff.
#44
Публикувано: 01 June 2011 - 02:20 PM
Иначе козината му изглежда в леко лошо състояние и не спира да се чеше и хапе, но се надявам с внимание и грижи да се подобри в най-скоро време. Много е сладък, не мога да се отлепя от него вече няколко часа. =]


#46
Публикувано: 01 June 2011 - 02:29 PM

#51
Публикувано: 03 June 2011 - 10:06 AM


Life Sucks,And Then You DIE!
It's such a brutal planet,it's such a living HELL!
#52
Публикувано: 03 June 2011 - 12:08 PM

#54
Публикувано: 03 June 2011 - 12:33 PM


Писах ти и на лични.
Колкото до лаенето...може да го е страх от тъмното. Той къде спи?

Life Sucks,And Then You DIE!
It's such a brutal planet,it's such a living HELL!
#55
Публикувано: 03 June 2011 - 06:35 PM
Иначе, за съжаление имам лоша новина. След като се прибрах имах лек конфликт и разногласия с родителите си относно палето. Явно имат други разбирания и в крайна сметка ме насметоха как мога да взема случайно куче от изолатор/приют/улицата. Колкото и да им обяснявам те си знаят тяхното и не склоняват. И така се оказва, че мога да съм му временен стопанин, но не и постоянен. Кучето си е в много добро здравеословно състояние, супер любвеобилно и игриво. Единствено трябва утре да ида до ветеринаря да го намаже с някакъв разтвор, понеже на места има нещо като гъбички/обриви.
Адски сконфузно и неприятно ми е. Имам чувството сякаш съм предал него и хората, които ми го повериха. :(

#56
Публикувано: 03 June 2011 - 06:52 PM
Жалко наистина, имахте голямо желание. Поне Пловдив е близо и пишете на Деси, дано го вземе тя.Кученцата от магазин или разплодени в къщи, няма гаранция че ще са здрави и без паразити.Вие учите за медицинско лице и вие трябва да ги убедите, докажете им го с примери оттук. Ето ви линк към сайта на Анимал Рескю ,http://arsofia.com/bg/
нека видят какви интелигентни и известни хора осиновяват кучета от приюти, вече това е и въпрос на престиж и цивилизованост. Дано малко помогна с убеждаването.Макар че щом куч не е желан, по-добре да иде на друго място, където да го оценят и обичат всички.
#57
Публикувано: 03 June 2011 - 07:05 PM
Ти не говори ли с родителите си преди това? То за това не се бързаааа...... Ще можеш ли поне да го задържиш,докато му се намери постоянен дом? И само се моля тоя номер с родителите...да не е номер...защото нещо не ти харесва кученцето....И такива случаи сме имали,не малко при това....
И какво от това,че е от улицата?Било е домашно някога... Ти не познаваш ли родителите си,че да знаеш как ще реагират? Можеше да ги послъжеш,че е от приятел,на когото кучето е родило....Да кажеш някаква измислена териерска порода...и готово...Току-виж го бяха заобичали даже....

Life Sucks,And Then You DIE!
It's such a brutal planet,it's such a living HELL!
#58
Публикувано: 03 June 2011 - 09:16 PM
Аз наистина бях преценила момчето като най-подходящ, защото е спокоен, разумен. Веднага ми спечели симпатиите. Но той не е виновен, ако родителите му са против.
Мисля, че трябва известен адаптационен период - стопанинът да свикне с кучето и кучето с него. Но това какво мисля аз няма съвсем никакво значение.
Важното е да се намери дом...

Dogs have masters. Cats have staff.
#59
Публикувано: 03 June 2011 - 09:34 PM
Имайте го предвид, за да не се случи отново.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#60
Публикувано: 03 June 2011 - 10:29 PM
Верно е, че нашите в началото реагираха остро, като го видяха някакъв измъчен и проскубан, но малко по-късно им стана жал за него. Разбрахме се, че може да остане неопределен период, седмица-две-три, докато се намери случайно някой да го гледа наистина.
Лично аз не бих искал да се разделям с него... За две вечари в моето легло го чувствам така сякаш е израстнал в семейството. Почти сигурен съм, че родителите ми ще склонят за това време и малко или много ще се привържат към него, но не бих искал да рискувам съдбата му върху едно "почти сигурен".
В край сметка, колкото и да им говоря те си имат своите възгледи за нещата. А пък и не взимат толкова на сериозно думите ми, имайки се предвид с какъв скептицизъм гледат на специалността. Поредните овце от стадото, които се хващат на реклами и обяви от сорта на "Истински породисти и перфектно здрави кучета, само тук и само в нашия развъдник" или пък апелите "Уличните кучета са бум на зарази и мястото им е еди къде си".
Относно говоренето и предупреждението за кучето - аз им споделих, че смятам да си взема и ще си взема и те бяха съгласни. Просто не съм казал за Чейс и днес с целия си ентусиазъм го прибрах вкъщи, но не получих очакваното посрещане. Както и да е...
Arha, мога да им замажа очите без проблем, но после ще ми е гузно и ще ме гризе съвестта относно тази лъжа.
P.S. В общи линии за сега предлагам да остане вкъщи и да се погрижа за цялостното му възстановяване. Така или иначе започна да свиква и прави жални физиономии и издава приглушени и тъжни звуци при всяко мое изчезване. В най-скоро време ще ъпдейтна с новини.
