Trollferd, в 03 June 2011 - 09:29 PM, написа:
Верно е, че нашите в началото реагираха остро, като го видяха някакъв измъчен и проскубан, но малко по-късно им стана жал за него. Разбрахме се, че може да остане неопределен период, седмица-две-три, докато се намери случайно някой да го гледа наистина.
Лично аз не бих искал да се разделям с него... За две вечари в моето легло го чувствам така сякаш е израстнал в семейството. Почти сигурен съм, че родителите ми ще склонят за това време и малко или много ще се привържат към него, но не бих искал да рискувам съдбата му върху едно "почти сигурен".
В край сметка, колкото и да им говоря те си имат своите възгледи за нещата. А пък и не взимат толкова на сериозно думите ми, имайки се предвид с какъв скептицизъм гледат на специалността. Поредните овце от стадото, които се хващат на реклами и обяви от сорта на "Истински породисти и перфектно здрави кучета, само тук и само в нашия развъдник" или пък апелите "Уличните кучета са бум на зарази и мястото им е еди къде си".
Относно говоренето и предупреждението за кучето - аз им споделих, че смятам да си взема и ще си взема и те бяха съгласни. Просто не съм казал за Чейс и днес с целия си ентусиазъм го прибрах вкъщи, но не получих очакваното посрещане. Както и да е...
Arha, мога да им замажа очите без проблем, но после ще ми е гузно и ще ме гризе съвестта относно тази лъжа.
Може ли да попитам тоз монолог за пред кой точно трябва да провърви?!
За пред тебе си и твоята съвест, за пред информираните ти родители, за пред познати, за пред кой?!!
Ти на каква възраст си бе човек?!А звучеше така обнадеждаващо и вдъхновяващо в началото...
И ти ще ми ставаш ветеринарен лекар...Ужас...

Комплименти на всички,които успяха да запазят самообладание, в името на прекрасното животно, което не се знае, знае ли се...
Наистина му пожелавам от сърце на малкото бижу

