Самоед
#131
Публикувано: 27 July 2005 - 07:01 PM
Цитат
Нормално е на седем месеца да губи стимул без наградки,но няма да е зле да запо4нете да ги намаляте постепено и да го учите да изпълнява команди без "екстри"
#132
Публикувано: 01 August 2005 - 04:43 PM
Открих този наистина приятелски форум за съжаление в тежък за мен момент. Моля да ми позволите да споделя с вас мъката си, защото само тези, които са се докоснали до обичта на самоеда биха разбрали.
Трудно ми е да изразя с най-точни думи чувството, което ме е завладяло, но въпреки сълзите и парещата болка искам да го направя.
Скъпият ми Игор дойде в семейството ми преди точно 2 години. В дома ни влезе една чиста радост и още - много любов. Да, дълго време никой от нас не можеше да се похвали с новия чифт обувки, купени предишния ден и безмилостно изгризкани вечерта, къщата побеля като след снежна буря,масата остана без крака, но това беше нашето ново бебе и ни стигаше един мил поглед и закачлива захапка, за да простим всяка пакост. А после с много търпение и поощрения стана най-възпитаният мъник от приятелчетата му в квартала. Е, понякога не се съгласяваше с наложения час за прибиране, но беше детенце и проявявахме още мъничко търпение. Стана голям и много красив. После изживяхме първия кошмар. Изчезна. Някой не беше затворил хубаво външната врата и Игор излязъл сам на разходка. Имахме невероятен късмет. Благодарение на добри хора го открихме в друг град и след 10 дена отново се върна у дома. От тогава всички станахме още по-внимателни и привързани към нашето снежно съкровище, а явно и той след преживяния стрес вече не ни изпусна от поглед.
Всичко тръгна по вода, докато Игор не се разболя. Изкара два инфаркта и трябваше да поглъща голямо количество лекарства, да ходи на редовни прегледи и много, много грижи. Имаше 4ма лекуващи доктори, въпреки че семейстото ми не е добре финансово, нищо не му липсваше. След 4 дълги и мъчителни седмици той като че ли се прероди. Стана отново жизнен, започна да играе и си възвърна предишните кила. Обнадеждена от положителната промяна отново го заведох на контролен преглед и този път резултатите бяха чудесни. Игор беше добре. Така близо 2 месеца. Наближаваше денят за новия контролен преглед.
От цялото семейство той най-много липсваше на по-малката ми сестра, която е стипендиант зад граница. Най-после миналата седмица, след 7 месеца отсъствие, точно ден преди моя рожден ден тя се върна. Радостта на всички беше неописуема, а срещата и с Игор може само да се нарисува.
Вечерта тя поиска да го изведе. И тогава се случи немислимото... След като я беше изчакал да се върне от дългото отсъствие, нашето бяло другарче си отиде завинаги...
Приятели, болката е неописуема.Сълзите не спират да текат. Тази година нямаше празник за рождения ми ден, няма вече радост вкъщи. Дори очите на баща ми се насълзяват всеки път като се заговори за "на татко царчето" ....
И сега плача, пишейки тези редове, очаквайки една ухилена муцунка да се появи току от вратата и да се мушне гальовно между мен и клавиатурата...Няма го.
Никой няма да може да замени Игор, той завинаги ще остане нашият благороден сибирски княз, но аз, а и усещам всички край мен, имам нужда да дам отново цялата си страдаща любов. За съжаление в този момент нямаме възможност да съберем цената за един малък доктор на сърца, но си обещах да се стегна и да се опитам независимо от всичко да спестя и да мога да спомогна малко радост да се върне вкъщи.
Игс, липсваш ми ужасно, скъпо мое...
Благодаря ви и ми простете, ако съм помрачила този хубав форум.
Петя
#134
Публикувано: 06 August 2005 - 03:44 PM
Цитат
Искрени съболезнования за мъката ти Петя s) s) s) .Нямам самоед, но това не ми пречи да познавам обичта на кучето, неговата преданост, приятелство и ......всичко онова, което само хора гледащи кучета знаят .Незнам как бих могъл да ти помогна, но ако имаше начин, бих го сторил.
По начина по който изразяваш чувствата си, си личи колко е голяма мъката..
Надявам се тук да намериш приятели и утеха за неописуемата мъка! d)
#136
Публикувано: 07 August 2005 - 09:16 PM

Ако искаш верен приятел вземи си куче!
#137
Публикувано: 22 August 2005 - 07:32 AM
#138
Публикувано: 22 August 2005 - 10:21 AM
Имам самоед на 8 месеца, така че минах през всичките неща, за които питаш. Какво ти трябва по точно ?
Моя опит - хранене с качествени храни, предимно суха - Нутра нугетс пупи. Кисело мляко, кашкавалче, извара, моя обича и плодове и зеленчуци. Веднъж в седмицата му готвя ... рибка, пиле, такива неща с оризче. Но основно суха храна. Да, и внимавай много да не го прехраниш - това е много важно, той трябва да е слаб поне до годинка.
Ресане - гребен с дълги зъби, редовно ресане, като задължително решиш подкосъма - не го оставяй да се сплете, като решиш само горния, по дълъг косъм.
Къпане - с вода може по често, с шампоан го къпя най често на месец и половина, като ходим на изложби, ползвам пудра за сухо къпане, помага.
Вода - винаги да има вода около него, това е важно. Самоедите пият много вода, винаги трябва да прясна водичка около него.
Възпитание - схваща много бързо, въобще интелекта му е уникален. Но иска да приема всичко на игра. Ползвай при възпитание наградки, използвай това, че е съгласен да направи всичко за наградка - поне ние сме така.
Ако имаш снимка, давай ... ще се радваме да го видим. Откъде е ? Имаш ли негово родословие ?
Това на снимката е Кевин като бебе r) d) w)
Прикачени файлове
-
post_29_1117228977.jpg (14.51K)
Брой сваляния: 351
#139
Публикувано: 22 August 2005 - 11:59 AM
#141
Публикувано: 22 August 2005 - 12:45 PM
#142
Публикувано: 22 August 2005 - 01:25 PM
Alex-16, това което зная е, че самоедите са много, как да го кажа ... попиват много бързо, учат се и подражават много. Има опити, за които имам литература, самоеди израснали сред немски овчарки, успешно се справят с хапане на ръкав и задържане, и то предимно от имитация. Така че в случея очаквай и много подражание, което пък ще ти е по лесно и ще ти помогне в възпитанието. Умни са ... r) И безстрашни !
За отнасянето към другите кучета - самоед е много дружелюбна порода, но при по възрастни кучета, говоря над година и половина може да се стигне до недобри последици. Просто .... в самоеда е заложено да бъде водач, затова често възрастни екземпляри от породата не са много дружелюбни към други кучета. Но при теб случея ще бъде друг - глутницата и ерархията ще се формира в процес на развитие и всяко едно куче ще намери своето място в нея. Но като порасне самоедчето, повярвай, ще се опита да измести някой ...
Съвет - поне на първо време не разхождай бебето без повод. Те са безстрашни и страхотно любопитни още от малки - вдига главата, пуска самоедската усмивка и тръгва нанякъде ... като съвет, който мога да ти дам - много внимателно го наблюдавай, ако не изпълнява команда "при мен", не го оставяй да се отдалечава много. Ще видиш, че като го водиш често на едно място на разходка, как той ще започне да увеличава периметъра си на движение ... първите дни около теб, след това тръгва на разузнаване и ... r) d) Много са интересни, ходи до някой човек, усмихва му се отдолу и тръгва по него ...
#144
Публикувано: 22 August 2005 - 02:06 PM
#145
Публикувано: 22 August 2005 - 02:21 PM
#146
Публикувано: 22 August 2005 - 02:32 PM
Леле, как ти завиждам благородно .... r) бебе самоед, каква топка са само ! С клепнали ушички, черни очички, бебешкия пух ... w) Да го намачкаш от мен ! Да, и вземи моля те адреси или телефони на родителите му. Говорил съм, може би напролет или тази година на специалката на северните кучета да се опитаме да направим една самоедска среща. r)
#147
Публикувано: 22 August 2005 - 02:35 PM
Много се радвам за новособственика на самоедчето и му пожелавам да се радва от сърце на щастливите мигове, които му предстоят занапред.
На sunny13 и Max искам да благодаря специално за приятелската покана(някой ден ще се възползвам).
На dog.bg - complimenti! - казано по италиански - за точните и полезни съвети, които даваш.И на теб също пожелавам много много щастливи бръчки покрай Kewin.
Макар и осиротяло, от името на моето семейство ми се иска да помогна с полезни и изпитани неща.
Sunny, самоедът е създаден да обича и да бъде обичан(разбрал/а си го до момента в пълна сила). Във всеки нов познат, бил той човек или друго животинче, той търси нов обект на закачка и обич. Докато е малък, както е МАкс, проблемът е по-труден, защото своенравността му се изявява най-ярко. Може да знае командата си отлично, но види ли нещо интересно - то излиза на преден план. В този момент забравя "добрите обноски" и се втурва в приключението. Мисли си, че е напълно нормално да те зареже там, където си, а той самият да пообиколи наоколо и после да се върне там където ТОЙ те е оставил.
Всичко е въпрос на търпение и твърдост в определени моменти, защото самоедът е много умен и хитър и ако го оставиш на собствената му воля в тези моменти - ще ти бъде трудно. Измисли си някакъв вид "наказание"(слагам го в кавички, защото не мога да си представя наистина да накажеш такова същество) за всички случаи, когато си го повикала и той не се е върнал доброволно. Нека се научи, че командата е за това не ти да отидеш при него и да го прибереш, а той сам да се върне. Малко търпение и ще постепенно ще станеш свидетел на коренна промяна у скъпото ти същество. Просто помъдряват , колкото по-големи стават. За твое успокоение - поне докато не започне да слуша повече, го извеждай на едно познато място, върху което ти да имаш широк поглед, така че да няма възможност да се отдалечи прекалено, без да го видиш.
Знам, че възпитанието им е трудно, че първото ти желание като ги погледнеш е да ги гушнеш и да не ги пускаш, но всичко в крайна сметка е за тяхно добро. НАкрая той ще те извежда теб и ще ти се кара, ако се отдалечаваш. b)
Радвайте се, защото наистина сте големи късметлий.
Поздрави
#148
Публикувано: 22 August 2005 - 02:41 PM


Вход
Регистрация
Помощ



Горе
Цитиране +


