
Нужда от помощ за кафява Доберманка, в момента с новородени!
#62
Публикувано: 10 November 2011 - 03:18 PM
Момчето расте, но коремчето му е съвсем голичко и козинката - съвсем тъничка. Просто трябва да му измислим някакво топло местенце. А той е невероятен умник и чаровник - който го вземе няма да съжалява! А ако някой реши, че иска да вземе майката след кастрацията, която скоро й предстои - на драго сърце бих му я отстъпила, след като се уверя, че ще си допаднат


#63
Публикувано: 12 November 2011 - 12:41 AM

Утре ще бъде настанено в приемен дом, защото става студено. За мама мислим също вариант, да видим какво ще се получи...



#64
Публикувано: 12 November 2011 - 12:46 AM
gabipap, в 12 November 2011 - 12:41 AM, написа:
Да видим...




Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#65
Публикувано: 14 November 2011 - 10:02 AM
Това ще ми създаде известно количество неудобства, но поне ще знам, че не съм оставила горкото животно да умре от глад и студ.
Още веднъж искам да благодаря на koniarska, която единствена от форума помогна с финанси - и то в най-критичния момент.
Следващите редове ще напиша с дота горчивина, но мисля, че ще е за добро да не го запазя за себе си:
Тези, които обещаха помощ, но после не изпратиха, искам да помоля - хора, не обещавайте това, което няма да направите. Сигурно имате основателни причини, сигурно обещаните трошички са потрябвали за нещо по-важно. Но някак си, когато е казано, че ще има помощ, човек малко или много разчита на това. Особено, когато доходите му са ограничени.
Хората, които се оказа, че живеят съвсем наблизо или минават често покрай мястото, където бяха кучетата - не разбирам, как може уж да ви вълнува съдбата на тези същества, а когато помоля в дните, когато нямам възможност някоя от вас да ме замести или поне да сипва вода, когато минава от там - да потънете вдън земя.
И вобще това, което се получава: "Там има едно куче в беда. Моля помогнете му. Аз не мога защото ..." - нека който пуска тези теми поне да се опита да поеме отговорност.
След тази тирада - може би е време Буши да премести темата в хубавия раздел


#66
Публикувано: 14 November 2011 - 10:05 AM
20 лв. от мен, 20 лв. от нея, и Хриси от Пловдив трябва да преведе 10 лв. за тренировъчния повод, който вече й пратих.
Все още има нужда от тях, нали?


#68
Публикувано: 14 November 2011 - 02:18 PM

#69
Публикувано: 14 November 2011 - 04:39 PM
Просто се получи страшно кофти - аз си пиша в темата, за да ви информирам, какво става, а всички потънахте. Бяхте споменали някакви дати - след това - мълчание. Наистина, средства бяха и все още са необходими. Знам, че и ShiBumi има подопечни, че и на нея и трябват не по-малко средства. Чета и другите теми във форума и знам, че хич не са малко кучетата в нужда. Тези вече не са в групата на критичните, за щастие.
Но не вашето мълчание беше основното, което ме подразни.
Накипя ми от такива, които постоянно ахкат, охкат и пускат тема след тема за кученца, на които някой неизвестен трябва да помогне, но те не поемат никакъв ангажимент. От такива, които дори ми определяха среща, за да купим заедно храна, и не идваха. От такива, които не можеха да поемат ангажимент минавайки от там да сипят малко гранули през портата в ден, в който не можех.
Цитат
Блу, другото кученце искаха да им го оставя, защото момчето щяло да страда за него. Изобщо не съм убедена, че няма да го уморят от глад, за съжаление. След като им споменах, че има желаещи да му дадат дом, взеха да го затварят в постройката (предполагам, за да не го взема).
Във въпросната постройка има затворено още едно куче - едро и зло, което засега хранят. Но държат затворено по цял ден, за да не ухапе някого. Ако се намери кой да го вземе, го дават. АРС за съжаление са препълнени и нямат как да го приберат. А друга идея как да помогна там - нямам. Ако някой може да се справи с отраснал и травмиран агресивен дзвер - да се обади.
Същите тези хора, които бяха оставили кучетата да стигнат до това дередже в собствения им двор, се замислят за друго куче. Предупредила съм ги, че ще минавам периодично от там и ако видя ходещ скелет или бебета, лично ще пусна оплакване до кварталния. И най-надлежно са уведомени, че това е особена жестокост, за която може да се лежи и в затвора.
Кучката се оказа истински терминатор. Трябваше да я оставя затворена за 3 часа - ето част от пораженията:

Ще вихим как ще се разберем с нея.

#70
Публикувано: 14 November 2011 - 04:57 PM

Виновни сме, позабавихме се, ще прощаваш.
Ако кучката досега не е била затваряна и все е била на двор, не знам как ще се оправите. Стискам палци да не ти изгризе къщата.


#71
Публикувано: 14 November 2011 - 05:09 PM
ПС:Ироник писали сме заедно

#72
Публикувано: 14 November 2011 - 05:23 PM
ShiBumi_GirL, в 14 November 2011 - 03:09 PM, написа:
Скъпичка занимавка и откуп.
Не знам дали си давала на твоите кожен кокал, но Инди се оправя с голям такъв от 4 лв. / 30 см. за около час.
Хрущене, джвакане, мляскане и кокала изчезва.



#73
Публикувано: 14 November 2011 - 05:31 PM
Аз имам опит с предишния ми доберман - той унищожаваше матраци и книги (тясна специализация

Ще видим какво ще измислим. Лошото е, че къщата всъщност е квартира и не е добра идея да унищожава неща, които трудно се възстановяват.

#74
Публикувано: 14 November 2011 - 05:31 PM
А разбират ли се добре с мъжкото куче?Смятам,че ще си правят компания и може би няма да има такъв унищожителен стремеж ако има дружка.

#75
Публикувано: 16 November 2011 - 03:46 PM

Мама Джеси вече е кастрирана и много гладна


А сега за погромите, възпитанието и всичко останало.
Явно проблемът е в това, че момичето не е оставяно затворено и само. Когато я оставих с Нортън, щетите бяха незначителни - беше отместила клавиатурата на компютъра и бутнала една саксия и чаша от кафе(т.е. - катерила се върху бюрото ми).
За щастие Нортън я прие много по-добре, отколкото очаквах. Единствено й ръмжи, когато доближи негова играчка. Беше се изакала в коридора, нищо че ме е нямало само 3 часа, а е ходила навън преди това.
Засега проблем остава кучката, която живее на двора (на съседите, но ние я храним и спи пред нашата врата). Преди да изкарам Джеси навън, трябва да вържа другото животно, защото се хвърля да я яде. Но това не е толкова страшно.
Та, тъй като едва ли ще намеря някой, който иска и ще гледа добре почти 10 годишна кучка, на която липсват първите 7 години - май ще си остане наше куче. Тя каза, че няма нищо против





#76
Публикувано: 16 November 2011 - 04:48 PM


И чашите бяха опразнени, и бутилката с гърло разбито, и вратата беше заключена, а леглото широко открито. И безбройни звезди от стъкло ни предсказваха щастие в тая като в приказка великолепна, отдавна неметена стая.
#77
Публикувано: 16 November 2011 - 04:52 PM



Габи

и да знаеш чакаме много,много снимки и на бебоците и на мамата

#80
Публикувано: 17 November 2011 - 01:22 AM
