Публикувано: 24 January 2007 - 12:59 AM
Да ви разкажа как моята Голди ми помага като тичам по задачи през деня:
След обичайната разходка в морската днес Голди се настани на мястото си в колата,т.е. на предната седалка и отпусна глава на ръката ми.Станала съм експерт в плавното сменяне на скоростите,за да не друсам красивата й главица.Тръгнахме за сервиза за втори пореден ден ,за да минем годишния преглед на колата.Вчера ни върнаха,защото не носих всички необходими документи.И така ...качих колата на канала и отидох да оставя документите.Поглеждайки през прозореца към колата, петимата служители ухилено се опулиха като видяха гордо изпъчилата се кучица седнала отпред.
"-Ха, ама ти това ли имаше предвид вчера като каза -пак ще дойдем?!"
"-Ами да -аз и кучето"
"-Каква порода е?"
"-Кокер спанъол"
"-Малко ли е ?"
"Не,на две години."
"-А защо е толкова дребничко?"
"-Ами то е кокер,такава е породата" - пояснявам аз и пак поглеждам към Голди ,за да се уверя ,че този въпрос е за моята едра 15 килограмова кокерка. bl)
В това време единия от служителите е закачил някакъв кабел за двигателя на колата ми и прегледа продължава с няколко минутно мачкане на ушите на кучо през отворения прозорец,докато тя(кучката) лигаво се наглася.
Отидох при тях да питам какво да правя сега като си мислех ,че ще паднат едни проверки..светлини,спирачки,масла и т.н.Междувременно чичковците дето мачкат Голди са станали двама.
"-Абе я пусни това куче при нас!"
"-Ама то навсякъде ще овършее."
В следващата секунда Голди изхвърча през вратата и се втурна в офиса им.След обстоен преглед на всички хора вътре и всички ъгълчета на стаята госпожицата се спря пред машината за вода.Погледа с който изгледа най-близкия до нея на мен ми е познат-значи нещо от сорта "не че съм много жадна,но няма ли да ме почерпиш все пак?"Човека обаче се втурна да и налива вода в чашка дълбоко убеден,че животинката мре от жажда.Голди елегантно отпи няколко глътки- колкото да не го обиди- и продължи с инспекцията на офиса.На един от служителите му просветна защо се мотая аз там и ме покани да проверим спирачките : "Ти ела,пък го оставви него тука,те ще го гледат." След две-три минути пак влизам в офиса да си прибера кучето и документите.Заварих странна гледка.Голди наперено седи на шефския стол зад бюрото.Пред нея има някакъв лист, до нея приведен стои друг служител с химикал в ръка и й говори: " Подпиши сега!Ако и се разпишеш те признавам!"Тя гледа умно ту него,ту листа и премигва,като че ли се чуди дали ще загази много ако ме разпише.Прекратих тая идилия като собственоръчно подписах формуляра.Отидохме при главния шеф,да си вземем талона за минат годишен преглед.Голди се изправи и занаднича в книжата му
"-Ама много е любопитно това куче"
"-Аха" -сконфузвам се аз защото кучо вече е под масата и се опитва да отвори един кашон.Околните обаче се радват на находчивостта й да използва лапата си като ръчичка.
"-Ловно ли е?"
"_Да, птичар."
"-Овчар?"
"- Не,не птичар. oleeee "
"-А-а-а"
С талона в ръце най-накрая се отправихме към колата.Изпратиха ни с широки усмивки -за мен и още мачкане -за кучо.
"-И догодина пак да дойдете двете!"
Голди скочи на мястото си и в момента в който включих двигателя,точно както съм я учила, примерно седна и впери поглед напред.В този момент изпращачите ни вече бяха тотално възхитени и умилени....
Е, а аз си мислех, че това ще бъде една дълга и отекчителна процедура....