[idol ike]

Здравейте на всички! Най сетне се добрах до компа, изчетох всичко написаното до тук, много голяма дискусия сте за формили. Благодаря на Mil, че ме изпревари, много точно го каза.
Бих искала и аз да кажа нещо относно клуба на кокери.
Преди години в България имаше такъв клуб, в който членуваха основно любители и собственици на англ. кокери, американски почти нямаше. Първото ми куче беше от Русия, взехме го 91 година, беше АЛФ-черен ам. кокер, от тогава съм фен на породата. По късно и ние станахме членове на този клуб. Аз не бях запозната с работата и проблеми в клуба, но той след време беше спрял дейността си.
Когато почина Алфи, след дълго търсене и денонощни преписки с развъдчици по целия свят, сме успяли да харесаме куче и да накараме да ни го продадат, защото всеки развъдчик търси преференции, но тогава нямаше кой да гарантира за нас.
Когато дойде Айк при нас, вече нямаше клуб, бяхме се регистрирали в БРФК.
Тъй като стария клуб имаше задължения към федерация, а нямаше клубна маса, беше спряна дейността му.
На 14.01.06 г. се регистрира клуб кокери, който обединява двете породи, защото тук няма достатъчно представители на всяка порода поотделно.
Всеки може да членува в клуба, дори да няма куче, попълва се молба и се плаща годишен членски внос.
Клуб не се ангажира с внос на кучета, но предоставя информация за кучила, ако има такава, в това число и от чужбина.
Клуб до сега не е внесъл нито един ам. кокер, всички кучета внесени до сега, бяха внесени и платени от техните стопани.
Направихме капка в морето, но капка по капка се надяваме, че ще има развитие на породата тук, в България.
За англ. кокер просто не са положени основи, имаше ги, но просто се размиха във времето, това винаги става така, когато дадена порода е на върха на популярността си, а кокери бяха популярни близо 20 години, по целия свят, това е статистика.
Искрено се надявам, някой от вас да положи тези основи, това става с внос на качествена женска, дори да няма тук достоен мъжки представител от дадена порода, винаги може да избира такъв в чужбина.
Тук, в този форум сте много запалени по порода, дано след време някой от вас да внесе родословно куче и с времето по-полека да почне да се развива тази хубава порода в България. Това развитие в пряка зависимост от хора, притежаващи тази порода.
Повярвайте, никой от нас няма пари под възглавница, но винаги може да се преговаря с развъдчика и ако той има доверие към вас, може да ви даде куче на изплащане. Ние за Айки сме взимали пари на заем, а малкия Зорро, който вече на годинка, сме го изплатили преди два месеца.
Вече съм писала, че ако трябва да се помогне, ние можем да ви свържем с развъдчици, които познаваме и да дадем инфо за кучила, които има, обаче относно цените, родословен кокер не струва 150 лева, цените почват от 200-300 EU на горе, в зависимост от дадена кръв, връзка, развъдник...
Успех!!! Който търси и вярва, намира!

[Рудо]

Carli, влизах при боксерите и от там разбрах, че се е случило нещо с твоята кокерка! Какво е станало?

[Carlie]

наложи се да я подаря, вкъщи имаше малко разногласия, а и майка ми преди седмица я оперираха и нямаше как, пък и в апартамента е трудно, тя иска много бягане и скачане, а аз нямам толкова време за това, тази година завършвам и ме чака учене и кандидатстване... за нея така е по добре сега ще има къде да скача да дивее и да бяга и никога няма да е сама

[Рудо]

Да, понякога се налага човек да се съобразява със създалата се ситуация и да взема трудни решения. Важното е, че е жива и здрава и ще бъде щастлива там, където е. Майка ти да се възстановява бързо, а на теб успех в ученето и кандидатстването 1super !

[Snowy]

Здравейте всички! Най-напред да кажа, че този път няма грешка в акаунта, аз съм майката на Блинки wink . Досега се въздържах да пиша тук, макар че всеки ден с интерес изчитах всичко написано, просто за мен това си беше темата, в която участват Блинки и Айра. Но този път реших да направя изключение, защото това, което видях, доказва доста от твърденията от предишните страници.
Първо пожелавам на Carlie от все сърце майка й да се възстанови много бързо!!! Това, което ще напиша, в никакъв случай не е лична нападка, просто случката с тях двете потвърди (за кой ли път) едно мое убеждение. Точно заради безразборното им размножаване и лесна достъпност до т.нар. "кокер" много хора се сдобиват с такова кученце без да се замислят, че поемат отговорност за едно същество за поне 12 години напред. Естествено, никой не знае какво може да се случи на човек, на семейство, но поне някакви най-общи планове би трябвало да има в главата на някой, носещ към дома си малката сладка пухкава топка. И след като премине еуфорията, след като детето например му се нарадва, кучето става бреме. Всъщност той си е същият този приятел, готов на безрезервна обич, но хората са се променили и го чувстват като тежест. И често се получава така, че му търсят нови стопани (в по-добрия случай), или направо го пускат "да си търси късмета" (което си е престъпление). Ако нещата стояха по друг начин - да се наложи да чакаш (може би и година) твоето бебе - кокерче да се роди от родословни родители, да си се информирал максимално какво те очаква през първата година (а и по-нататък) с едно толкова енергично куче, ако си заделял от семейния бюджет или знаеш, че ще го изплащаш еди-колко си време, тогава със сигурност си направил онези най-общи планове, за които говоря. А така - Диана страшно добре го каза - като маратонки от Илиянци - лесно достъпни и лесно сменяеми (за някой, добре че пишещите в тази тема са изключение). Защото, мила Carlie, не разбирам как така преди няколко месеца, когато взе бонбончето Лейди, не си се замислила, че на нея ще й трябват много разходки, а ти ще кандидатстваш и във връзка с това ще имаш много за учене (а това е едно от нещата, които не са изненада за теб, нали?). Наистина не омаловажавам другите обстоятелства, затова започнах с пожеланието към майка ти, но вие още в самото начало имахте някакъв проблем с оставането на Лейди у вас(аз дори тогава си мислех, че си много по-малка, може би не съм чела внимателно).
Всъщност би трябвало да съм благодарна в някакъв смисъл, че има и такива ситуации, защото нашето съкровище Айра дойде при нас по подобен начин - предишните стопани нямаха възможност да я гледат повече. Ние бяхме отстъпили пред дългогодишните молби на дъщеря ни да си има кученце, бяхме изчели маса информация за породи и т.н. Недостатъчно обаче, доколкото и ние не търсехме куче от развъдник, но това наистина ми стана ясно много по-късно. И понеже "доброжелателите" бяха много,всички ни уверяваха, че до 3 месеца ще й омръзне и тогава кучето ще остане наша грижа. Никога не бяхме гледали куче, нито аз, нито мъжът ми, наистина се притеснявахме дали ще се справим с възпитанието му и всичко останало. След много чудене решихме да подарим обичта си на някой "квартален" кокер - при условие че ще го кастрираме веднага щом навърши подходящата възраст. Сега знам колко глупаво е било, но тогава се страхувах, че може да "развалим" някое хубаво породисто животно, а кокерчето каквото и да стане като характер, не е толкова страшно. За съжаление така мислят много хора. Както казва Биляна, нашето мислене се промени, но колко са останалите, които още разсъждават така, само мога да гадая...
Е, нещата не се оказаха такива, каквито ни ги предричаха. Търсехме момченце кокерче, подариха ни Айра на 5 години b) , както се оказа по-късно, със здравословен проблем - епилепсия, нещо като перде на двете очи и т.н.. И какво, трябваше да я закараме обратно и да им кажем : "Защо не ни казахте, взимайте си обратно кучето!"?! И такива идеи чухме. Мисля, че би било много ... удобно да кажа - отърваваш се от проблема. Не сме се замислили и за миг за такъв вариант, просто вече бяха започнали с Блинки програма по възстановяване (цялостно, защото тя беше разхождана по 1 час (общо) на седмица). Слава Богу, от декември миналата година не е имала припадък, а някъде четох, че понякога са провокирани хормонално и след кастрация би трябвало да изчезнат (моля се нейните да са от този вид). Оказа се, че дъщеря ни е заслужавала доверие, като твърдеше,че ще се грижи за кучето си! (Дианче, като четях твоята история с Чарли, все едно сте копие на моите госпожици). Вие всъщност сте видели резултатите - сладурката Айра сега участва и в турнир по фрийстайл! Очите й се оправиха. Сега всички предишни "доброжелатели" мълчат и цъкат с език: "Браво на Вени! Ама тя имала талант за дресьор!" Всъщност тя си обича кучето и се опитва да направи всичко, което ще е най-добро за него! А мен ме е срам, че в някакъв момент изобщо съм се усъмнила в детето си s) . Но се отклоних твърде много.
Били, Диана и всички останали, не спирайте да пишете против размножаването на неродословните кокери! И ЗА кастрациите на вече родените и обичаните! Нищо страшно няма, нали миналия месец минахме и през това. Но ние поне прочетохме за всичко това в този форум, обяснено достатъчно добре, за да го разберат и неспециалисти като нас. Има нужда това да се повтаря и обяснява отново и отново, един да се откаже да заплоди кокерката си "за здраве" - и това е напредък! За съжаление наистина сме с много дървени глави българите и трудно осъзнаваме някои неща, но... капка по капка, стъпка по стъпка... пък може да се радваме някой ден и на родени в България чистокръвни кокери victoryVVV !
Радвам се, че в тази тема са събрани наистина хора, които се грижат по най-добрия възможен начин за своите четириноги приятели! Поздрави на всички вас и се извинявам за огромния пост s)

[twoofo]

Не се извинявай за огромния пост, защото той е доказателство, че написаното, което често води до нападки и ненужно заставане в отбранителна позиция, все пак стига до някого, някога! А както каза

Цитат

Има нужда това да се повтаря и обяснява отново и отново, един да се откаже да заплоди кокерката си "за здраве" - и това е напредък!

Опеределено е напредък! Капка по капка - вир става (колкото и идеалистично да звучи wink ) Радвам се, като прочета за случаи като вашия, в това е смисълът.

[samotnata]

Мда, ето затова повтаряме отново и отново.... за да има накрая една Айра, по-щастлива от преди...... и за да няма една Карли, по-нещастна от преди.
Дано наистина капка по капка нещата започнат поне да се движат в някаква посока... дано d)

[Рудо]

Цитат

Били, Диана и всички останали, не спирайте да пишете против размножаването на неродословните кокери! И ЗА кастрациите на вече родените и обичаните! Нищо страшно няма, нали миналия месец минахме и през това. Но ние поне прочетохме за всичко това в този форум, обяснено достатъчно добре, за да го разберат и неспециалисти като нас. Има нужда това да се повтаря и обяснява отново и отново, един да се откаже да заплоди кокерката си "за здраве" - и това е напредък! За съжаление наистина сме с много дървени глави българите и трудно осъзнаваме някои неща, но... капка по капка, стъпка по стъпка... пък може да се радваме някой ден и на родени в България чистокръвни  кокери  victoryVVV !

Подкрепям всеки, който разсъждава така. Без да съм била запозната с причините, заради които едно куче не трябва да бъде размножавано, аз и за двете си кучета предварително съм взимала решение да нямат поколение. Сега и ТУК разбрах, че подсъзнателното ми и интуитивно взето решение е правилното.
Само дето с първото си кученце направих огромната грешка да не я кастрирам и я загубих без време и много болна и умираща в мъки и...аз със нея умирах! Затова всички, които имате женски кучета - КАСТРИРАЙТЕ, за да сте заедно по-дълго време и да не гледате как любимото ви животно умира в страдание! Още се давя в сълзи, когато се връщам в онези УЖАСНИ дни и се чувствам и СЪМ виновна! Нали за това сме ги взели в домовете си - да им дадем всичко, от което се нуждаят, всичко най-добро. А то не се състои само в обич и забавление!

[Diyana Char]

С огорчение реших, че няма смисъл да пиша повече тук. Но ето че го правя, тъй като виждам, че цялата емоция, която излях, явно е събудила някакъв ефект. Да - Били го прави спокойно и мирно, да - Mil_ го прави професионално, да - Snowy го прави обективно, да - аз го направих емоционално и възмутено. Ама ето че имаше ефект. Не съм подозирала даже. Включиха се и други хора и дори от самия клуб. super best cheers bgflag. Благодаря ви. Хубаво е човек да знае, че не е сам воин, че има смисъл да се изправя срещу вятърните мелници.
Английски кокери ще има в България. Не двойка ами повече. Мечтата ми е да се занимавам с кучета, а това е любимата ми порода. Не знам защо. Но я обожавам. И за това ще се боря за нея. Няма да стане в близките няколко години, но аз знам, че ще се занимавам с това. cheers

[Рудо]

Цитат

.
Английски кокери ще има в България. Не двойка ами повече. Мечтата ми е да се занимавам с кучета, а това е любимата ми порода. Не знам защо. Но я обожавам. И за това ще се боря за нея. Няма да стане в близките няколко години, но аз знам, че ще се занимавам с това. cheers

super best bravoS super best По-някога и аз незнам защо bl), но положението с обожанието е НЕСПАСЯЕМО!

[Carlie]

Решението да подаря Лейди не е провокирано само от факта, че майка ми е оперирана и че ще кандидатствам, има и други причини, които нямам намерение да коментирам, съжалявам, че отговорих на въпроса на Рудо в темата, а не на лични. И не ме упреквайте, че не съм си направила сметката, не знаете какво е положението bash само търсите кого да оплюете a) cry2 fow
Нещата не зависят само от мен, ако зависеха нямаше да я дам, докато живея по един покрив с родителите си трябва да се съобразявам

[misheto7]

Цитат

само търсите кого да оплюете

carlie точно ти не си права да го казваш.за да не съм голословна ще цитирам твои постове във форуматук
тук
и
тук
както ти си написала това е форум и всеки има право да изкаже мнението си.защо когато мнението засяга теб реагираш така?
Никой не те упреква и не ти държи сметка за постъпката.Всеки човек най-добре знае защо прави или не прави нещо и в никакъв случай не си длъжна да даваш обяснения на когото и да било за взетото решение.Ти си знаеш най-добре какво те е подтикнало да постъпиш така.Макар че с теб никога не мелели брашно искрено съжелявам за случилото се.Не пожелавам на никого да се налага да взема такова решение.
п.с очаквам пак някоя бурна реакция,но ще го отдам не на лично отношение а на това че си разстроена заради Лейди wink

[Carlie]

Цитат

Цитат

само търсите кого да оплюете

carlie точно ти не си права да го казваш.за да не съм голословна ще цитирам твои постове във форуматук
тук
и
тук
както ти си написала това е форум и всеки има право да изкаже мнението си.защо когато мнението засяга теб реагираш така?

защото ме засяга в лошия смисъл на думата, това вече не е изказване на мнение... не правиш ли разлика?

[misheto7]

офф топ и мен твоите "мнения" ме засягаха лично и не ми беше приятно и заради теб спрях да пиша тук за известно време ,но всеки човек си има виждане.Никой не може да е съдник другимо.Най-малкото ти сама каза ,че има и други причини с които пишещите тук не са запознати.От написаното от теб те са си направили изводите които са написали,а само ти си знаеш дали са прави или не

[Ira]

Не мога да се стърпя да не се включа.
Моля ви не нападайте Карли заради това, който й бе наложено да приеме.Сигурна съм,че ако нещата зависеха от нея никога нямаше да говорим за това.Видях колко бе трудно за Карли да остави Лейди в ръцете на друг.За съжаление,когато не си самостоятелен не ти вземаш решенията.
Snowy, и пак за съжаление не всички родители са като вас.
За успокоение на Карли мога да й кажа,че Лейди приема промяната доста добре.Днес ми беше на гости и й направихме прическа.Беше мнооого послушна - да не повярваш чак!Новия и собственик е много ентусиазиран и нетърпелив да я покаже на децата си.Толкова нетърпелив,че днес отишъл да си купува уеб камера специално заради нея.Не искал да я оставя сама и я взима със себе си навсякъде -по работа,по ресторанти.Купил й е три чанти с играчки и аксесоари.Тя май ще има повече багаж от него самия.Подозирам,че възпитанието й пак ще остане на заден план пред глезенето.Лейди заминава утре и ще живее в огромна къща с още по-голям двор и с две отраснали деца за компания.Ще чакаме снимки от там. l)
Пожелавам успех на Лейди и кураж на Карли! super best
Карли,надявам се да не спреш да пишеш тук все пак.

[samotnata]

Карли, съжалявам, че е трябвало да изживееш това, надявам се сега Лейди да е на още по-добро място.
Но тук упреците бяха за друго. На мен майка ми не ми даваше да си взема куче, както и да се тресях от рев, каквото и да й обещавах. И не си взех, защото знаех, че тя няма да може да живее с куче под един покрив дълго. Затова изчаках да заживея сама, което се случи не много след навършването на 18, и си взех Сара. В случая става дума, че майка й очевидно не е била много ентусиазирана още от самото начало. Факта, че някой й е наложил да махне кучето, означава същото. Майка ми не обича кучета и до ден днешен, но каквото и да стане аз съм убедена, че тя за нищо на света няма да ем раздели от Сара, каквото и да стане, защото знае, че без нея аз ще УМРА. И всички се съобразяват с това. Не е чааак толкова сложно /за нас де/
Та както съм казвала няколко пъти, по-добре е да страдаш, защото не си си взел куче, отколкото да страдаш че си го дал, след като си го взел.
Никога не съм квила какво мисля за Карли, казвала съм го, за мен тя просто не беше готова да се грижи достатъчно за куче. Това се отрази на възпитанието на Лейдата.
Искрено се надявам, че тя сега е щастлива, а Карли ще поотрасне още малко и ще си вземе някое страхотно куче, с което да се обичат. И й пожелавам от все сърце, колкото и бурно да реагира почти винаги.


П.п. Забравих да се похваля, Сара е регистрирана вече в общината, остава ни микрочипа и ветеринарките ни регистрират и в РВМС. Процедурата е много лесна.

[Diyana Char]

Цитат

наложи се да я подаря, вкъщи имаше малко разногласия, а и майка ми преди седмица я оперираха и нямаше как, пък и в апартамента е трудно, тя иска много бягане и скачане, а аз нямам толкова време за това, тази година завършвам и ме чака учене и кандидатстване... за нея така е по добре сега ще има къде да скача да дивее и да бяга и никога няма да е сама

bl) Досега все си мислех, че си на около десет. Сега от любопитство реших да видя, на колко си щом ще кандидатстваш!!! УДИВИТЕЛНО. НЯМАМ ДУМИ bl) bl) bl) . Просто няма думи ouu

[Carlie]

голям разговор направихте от трагедията bash
Ira проверявай си по-често личните защото от сега нататък само там ще пиша и нямам намерение да проверявам тази тема повече... имаш ли снимки на Лейда остригана?
мвжду другото самотната само аз викам на Лейди Лейда, и Ira понякога... повече недей

[samotnata]

Ето затова казваме, че си не достатъчно порастнала. Месеци наред сме толкова толерантни с тебе, опутваме се да обясняваме като на дете, а ти постоянно реагираш като ощипана госпожица от богаташки квартал. Не мислиш ли, че попрекаляваш понякога?
Наистина се надявам емоционалността ти да не ти попречи да порастнеш и да станеш малко по-общителна и толерантна към останалите хора. А тогава ще можеш и с куче да се оправяш както трябва. Успех ти желая, все пак.

[lalait]

Карли, никой не те обвинява за това, че се е наложило да дадеш Лейди на друг човек, въпреки че е имало варианти това да се избегне или предвиди. Но щом Лейди отива на хубаво място, можем само да се радваме за нея, пък и е истина, че не сме запознати с причините. Обаче държанието ти наистина не отговаря на възрастта ти и дори мен почва да ме дразни, а аз все пак съм по - търпелива, сигурно защото сме на една възраст. Но този последният пост направо ме зяпна.

Интересно, че още обсъждате родословията. Отново искам да подхвърля на Карли, че е редно повече да се случва и по - малко да джафка. Истината е, че прочетеното до тук сериозно ме накара да се замисля, та те не си приказват празни приказки. Много по - запонзати са от нас и дори да не си сигъласна е редно да ги слушаш поне възпитано. Ето и аз не бях съгласна, но съм на път да си променя мнението. Цяла седмица си мисля, как ще си събера пари и ще си купя родословна женска. И колко ще ми е хубаво един ден, ако ми е по възможностите, да подаря родословното и поколение на хора като тези, които са се събрали тук и обичат наистина породата, но нямат средстава да си внесат кокерче. Примерно първият човек, за когото ще се сетя ще е Биляна. Помисли си защо. не познавам друг, който ще се отнесе по - съвестно към възпитанието и отглеждането на кученце. А за любов няма защо да говорим.
Освен това Биляна не е тръгнала да плюе хората, които си взимат кучета от зоомагазин. Но тази тема я четата и мн хора, които още НЯМАТ куче. Аз например бях абсолютно незапозната с тези неща около развъждането и пр. Мислех си, че кокерчетата без родословие са просто такива, чиито родители нямат родословие и пр, но същите. Ако бях попаднала тук по - рано, сигурно много щях да се замисля. И както аз си обичам авичка, така и тя обича Сара.
Ако сега имам възможност (пари, време, пространство) веднага бих си взела (още един) породист кокер. Това да не би да значи, че ще изхвърля Ава?! Просто ме изпълва с оптимизъм идеята родословните кокери да станат достъпни в България и бих се чувствала щастлива да помогна. А Авичка винаги ще си остане първото МОЕ куче. трудно ми е да си представя, че ще обичам друго повече от нея.

ПС. Винаги ми е звучала зловещо кастрацията. Знам, че не е така, но ме плаши просто. Все пак... малко повече информация, за да се успокя, че не е някаква касапска щуротия (((:
Например кога? И колко време ще се възстановява и как?