[Meridit]

И аз поднасям своите съболезнования на Блинки и на всички в семейството.
Знам, че тъгата ви е огромна, съжалявам......

[Brani and Max]

Хей, хайде бе хора, поне някой да напише нещо.......мале много е гадно така......защо лоите неща се случват на добрите същества!????

[liubka]

За съжаление животът на кучовците е много кратък,прекалено кретък.Но все пак остава прекрасния спомен за тях.Аз бих предлжила на Блинки да си вземат ново кученце.Може да не ви се струва добра идеята,но новото кченце ще внесе в дома ви много радост и емоции и по-лесно ще понесете загубата на Айричка.Освен това ще направите още едно кученце щастливо и обичано.
Хайде кажете нещо интересно за вашите кученца-има ли разходки сега след като се пави времето?

[idol ike]

liubka, Те хората ще решат сами кога да стане това, но съм съгласна с теб на 100 %! И ние така сме направили, въпреки, че бях много против, много тежко понесох загубата и не исках никога повече да имам куче... Но ето, че сега имам цели две, много съм щастлива и никога не съжалих. Вярно, че в началото все сравнявах, но времето лекува... Добре, че послушах сърцето си.

[vili_top]

Здравейте, вече 3 пъти пиша тук и не се публикува!!!
Искрено съжалявам за Айра, знам какво е да загубиш най-добрия си приятел, дори когато е много болен пак боли, много боли! Времето не лекува, просто човек се примирява, че е обречен на по-дълъг живот от кучето, може би за да обича повече от едно куче!!! Някога, някъде ще се срещнат - човек и кучетата, които е обичал и за които се е грижил :blink: Може би там под дъгата - много хубаво ми звучи :blink:И аз имам Теди сега, радва ме, но никога няма да забравя Топси, винаги е в сърцето ми. Съгласна съм, че всеки сам решава, и аз бях казала, че не искам куче повече, но след 7 месеца - не издържах да се радвам само на чуждите кученца и да се самосъжалявам... Така беше при мен, дори имах проблеми с взимането, защото родителите ми не искаха повече куче, и те тежко го преживяха, но сега Теди е отново любимеца на къщата :blink:
Хайде и нещо хубаво - Теди вече вдига крак, когато пишка - на 8,5 месеца!
Ето и една негова снимка:
Как е бебето, Ралица? Плаче ли още?

[Brani and Max]

Така е, напълно съм съгласна с вас! да си вземеш ново кутре не е предателство към старото и да в началото ще ги равняваш, няма как... но след време ще остане сао хубавия спомен за чудесното време заедно и малкия нов четириног приятел ще ти помогне много, ще излекува сърцето ти. а след време пак така ще го заобичаш. Idol Ike е много права. Те ще си преценят кога да дойде новото бебе, но определено да си вземат. както казах, аз имах кутре на 13 години, когато почина. нямам брат или сестра и то беше мн важно за мен, беше си ми сестричка :) много я обичах. беше безпородна, но страхотно животно! толкова умна и предана. когато умря, нашите не даваха дума да се продума за ново куче, казваха - след Джени, друго куче няма. но след две години, аз вече не издържах без кутре у нас, полудяла бях. първо много преди това осинових една немска овчарка, изоставена от стопаните си. просто усещах как Дженката и пращаше постоянно значи да си взема друго куче пак. разхождах кучетата на комшиите но не беше същото. и за Коледа, приятелят ми ми подари малкия Макси. в началото се слушаше само: ама Джени така не правеше, помните ли как Джени еди какво си правеше. но много скоро малкото кокерче така ни грабна сърцата!!! Не че забравихме Джени...напротив. когато се стопли, заведох Максина гроба на Джени, за да го види. нищо от това, което беше на Джени не дадохме на Макс. за него купихме нови неща. Но това е живота. сега Макс е част от моето семейство, която обичаме страшно много,  а Джени - един от най-хубавите ми спомени от детството,изпълнен с радост и благодарност към нея за преданността и приятелството, които ми е дала.....
Съжалявам,че написах толкова тъжни неща, но мисля, че са много важни в този момент за Blinki и семейството й! нека знаят, че не винаги ще боли така и че един ден ще помнят само веселите мигове с малкото сладурче. Вие сте били страхотно стопани и другите са прави като казват,че можете да направите щастливо още едно кученце!! ние сме тук с вас, пишете ни и споделяйте, не се бойте!!

[Diqna_Stoicheva]

Много сте прави за всичко което казвате ,никога няма да забравим душичките които сме загубили :'(по същият начин и аз си мислех до преди 1 г след като загубихме нашият Зики неисках друго куче не можех и да си помисля ,че бих могла да обичам друго куче, всичко след неговата загуба се промени стана страшно тъпо и пусто в къщи въпреки ,че майка му е при нас тя е вече възрастна и търси само спокойствие! Точно след 4м решихме ,че не можем да продължаваме така само да скърбим и плачем и сега снимките му са из цялата къща ,но вече си имаме и Томи едно прекрасно кученце което ни дарява с много любов :blink:

[Brani and Max]

Хе-хе май всички сме на едно мнение по въпроса! и май всеки във форума е имал и друго куче преди това!:) супер е, че споделяме чувства и мнения, така е по-лесно за всички. може пък през лятото, ако някой има кучило, да спретнем един подарък за Blinki! стига тя и семейството й да се чувстват готови и да го желаят!

[Рудо]

И аз до преди 5 години имах една сладка душица Ирка, безпородна, но изключително предана и търпелива рожба, с която бяхме заедно 11 прекрасни години :'(! Дълго време страдах, въпреки че махнах всички нейни предмети, за да не ми напомнят за нея. И сега като се сетя за нея, сърцето ми се изпълва с много топлина и обич, а очите ми се пълнят със сълзи. В един  момент започнах да изпитвам нужда да има още някой край мен, за когото да се грижа и да обичам, да има две предани очи и една вечно размахваща се опашка, едно мокро носле и топло езиче, които без думи да ми доказват обичта си! Имам го, този невъобразимо чаровен дивак и съм благодарна на съдбата, че ни срещна. А Ирушенка живее в сърцето и в спомените ми и е някъде там - близо или далеч, няма значение. Пак ще сме заедно някога! Наистина човек е орисан да има и обича повече от едно любимо животинче.От това ставаме по-богати, по-чувствителни  и по-добри!
Прегръщам те, Вени!

[Blinki]

Благодарим ви на всички! Толкова е пусто у нас, толкова тихо... Днес се прибирахме по различно време, но на всички са ни се причули лаят на Айра и стъпките й в коридора, бързащи към вратата, когато се звънне. Постоянно се улавяме да правим неща, сякаш тя е тук - мама по навик сяда малко неудобно на дивана, за да е свободно любимото място за спане на Айричка (в краката й), като изпуснем нещо, докато готвим в кухнята, чакаме тя да дойде и да го хрупне с апетит, задържаме вратите на влизане и излизане, за да има време да мине и тя. Толкова беше жизнена до последно - навсякъде ни следваше неотлъчно, макар че е имала толкова малко силички... Снощи получих стихче в нейна памет, написано от едно 9-годишно приятелче на Айричка, което наскоро я видя как танцува: 
Айра е куче щастливо
и танцува така красиво...
С купа и медал е наградена
и не е от никой победена.
Повече от седмица се опитвам да кача клипче на танца ни, Vbox-ът още се бави. Исках да ви го покажа, докато беше жива...
Сигурно ще си вземем друго куче, но наистина имаме нужда от време, да потъгуваме, да поутихне малко тази огромна болка. Сега няма да е честно към малкото животинче - да ни гледа плачещи и ридаещи над него. Знаем, че няма да е предателство към Айра, тя беше толкова дружелюбно настроена към всички свои събратя... По-късно...

[Diyana Char]

Ще ви трябва наистина време. Единствено времето може да лекува. Още дълго ще я чувате, ще правите място до себе си за нея, ще се отмествате без да се усещате. Всяка смяна на сезоните, ще ви изпълва със спомени за нещата, които сте правели заедно. И тя наистина ще е до вас. Винаги ще е до вас. Ще откривате косъмчета на неподозирани места дори година по-късно. Но ще настъпи мига, когато заедно с горчивата топка в гърлото, ще се появи и истинска усмивка и смях, когато си спомняте за нея, когато гледате танца й. Само време трябва. Много време, но то единствено може да лекува и тишината и тъгата и пустотата.
А някой ден... кой знае... дано е по-скоро, да имате смелост за нова любов в семейството си. Някой ден. Сега се отдайте на чувствата си и се оставете на времето да ви помогне.
Прегръщам ви.

ПП: Дори аз си спомням, че след като видях снимката й във форума, същата вечер я сънувах с тези къдрави копринени ушета и обяснявах на мъжа си, кое кученце е това. Оставила е спомен у вас, у малкото другарче, което й е посветило стихче, у една съфорумка, която я е видяла само по снимка... Оставила е своя лапа до всичко, до което се е докоснала. А сега е навсякъде около вас постоянно. Обича ви - за нея нищо не се е променило, само сега нищо не я боли и се чувства още по-прекрасно.

[joleto]

Мила Вени...всичко ще се оправи...
Преди много години и аз загубих ценен приятел,с който прекарах цялото си детство...бях на 7 годинки когато ирландския ми сетер почина...беше много болезнено!
Но не се предавай!!Ти и твоето семейство сте силни и един ден пак ще имаш кученце,на което му пожелавам никога да не се разболява и никога да не те разтройва!
И това го пожелавам на всеки!
Немога да си представя света по-добър,но нека поне НИЕ го направим :'(

[Рудо]

Ралица, сподели как е малката Кара. Зарадвай ни с весели бебешорски случки и снимчици също.

[joleto]

Айде малко усмивки в тъжните дни...макар че мисля че е науместно ще ви разкажа малко за моята Бебза.
Много бързо расте и утре ни е последната ваксинкаааааааааааааааааа :yahoo:
Много палава е станала и все още си стои НЕкосмата :-
Иначе става все по-послушна и с нетърпение чакам 7-8ми март :yahoo:

[Brani and Max]

Цитат

Айде малко усмивки в тъжните дни...макар че мисля че е науместно ще ви разкажа малко за моята Бебза.
Много бързо расте и утре ни е последната ваксинкаааааааааааааааааа :yahoo:
Много палава е станала и все още си стои НЕкосмата :-
Иначе става все по-послушна и с нетърпение чакам 7-8ми март :yahoo:

че теб какво те притеснява, че е НЕкосмата!? нещо не схващам, че то е нормално да не е пухкава !? то Макс стана пухкав, чак след 7-8 месец, има още надежда, освен ако има друга причина да не е космата, която не ми е известна!

[ralica_v]

Какво да ви разкажа ,бебото си е бебе ама още от сега бая си показва зъбките.Като почнем да си играем ръмжи и аз пукам да се смея  ;D .Бръмбър дето не се вижда от земята ама как ръмжи и вече хапе  ^_^ Вчера бяхме при чичо доктор на преглед че го вади едно рядко жълто,и той ни каза да не даваме за днес да яде и от утре,т.е. днес да и давам от едни консервички на Роял Каник за разтройство.
Голяма хитруша обаче,направила съм й кошарка да я ограждам когато ни няма.кошарката представлява няколко кашона събрани един с друг по дължина  и обвити в една калавка от цветен чаршав.И когато ни няма обграшам легълцето й и място кадето да си варши работата /още е малка да я карам да се стиска/.Ама вече е намерила начини да си излиза от еднана страна и си се разхооооожда,ака си и си пишка кадето й хареса,вчера като се прибрах направо  :o чак до смях ме докара,а минали ден неможах да я намеря търсих я навсякаде,виках я ама не а тя се покатерила/и идея си нямам как/на леглото и в/у пижамата на приятеля ми  ;D .Това се случва последните няколко дни с нас,всеки ден с нещо ме изненадва.Днес ще видим-ще ходим в Бургас и съм си наела бавачка ама ще видим.
Аз бая се поразписах,но иска още веднаж да изкажа искренните си съболезнования за Айричка и дано с разказа си да не съм я натъжила още повече.Ако е така съжелявам.

[ralica_v]

Ето и една снимка от вчера

[ralica_v]

Ето я

[mari_mvj]

хехе мн ти е хубаво бебтО!Като си представя че и Хера беше толкова голяма!Да се похваля Вече нямаме и 4 месеца а започнахме да си сменяме зъбките  :blink: :blink: :blink: :blink:

[Gesi]

Страхотна е мъничката  :wub: Доста ме развесели с тези разкази за ежедневието  :rolleyes: Аз моя Амбассадор малко по-голям го взех и не съм имала чак такива поразии, за щастие де.Беше си вече доста послушен и възпитан, благодарение на разжъдчиците  :wub:
А твоята беба има ли си име?И доста рошавка ми се вижда, което е супер, та чак си мисля да не е Американче?  :yahoo: