[koker_the_best]

ок а от каде мога да си закупя малко гледах че сте писали че не е препорачително от зоомагазини някои от вас няма ли малки които да продава че породата мн ми харесва?плс пишете s)

[samotnata]

Ами не, от нас няма никой, но се разтърси, обяви, познати... все ще се намери. Аз чаках около две години, най-накрая Сара я намерихме на улицата. Така че никога не се знае откъде ще ти излезе късмета. Успех в търсенето. А до тогава можеш да се образоваш за породата, навици, характер, как да го гледаш кученцето, ние помагаме много. А и можеш да кажеш нещо за себе си :) d)

[koker_the_best]

еми ас живея в костинброд един град близо до софиа на 14г сам но много обичам животни.леля ми имаше преди кокер и го донесе да направиме сватба на една комшиика с женската и като го свалиха от колата и тои започна да тича насам натам по улицата и една кола го блaсна s) . а беше страхотно куче и за това много искам да си взема кокер заштото сам го и разхождал и сам си играл с него и е много готина порода!

[koker_the_best]

а каде близо до софия има развадник за кокери? А попринцип в развадник кучетата по скупи ли са от колкото в зоомагазин?

[samotnata]

Ами аз за развъдник на кокери не съм чувала да има.
Хубаво е обаче още малко да порастнеш, ако искаш хубаво да се грижиш за куче, защото кучето не е само игра, разходки и хранене, а е и много голяма отговрност. Това с колата... съжалявам много, но мисля, че вина имате вие, че сте го пуснали така да се разхожда. Аз Сара никога не я пускам близо до улици, винаги е на каишка.
Лично мое мнение е, че наистина трябва да порастнеш още малко, а през това време можеш да четеш и учиш за породата и кучетата като цяло.
Продължавай да пишеш тук, надявам се да успеем да ти помогнем.

[Devil]

аз пропуснах да ви се похваля r)

Дейв пак ще става татко /май/ ;)

последно като се чух с майка ми, ми разправя неговите любовни трепети с една кокерка,карамел като него... и че стопанката й я забелязала че се е промеила нещо,и май е бременна...

скоро не съм чувала майка ми, но веднага щом науча съсъ сигурност, че бебоците са се родили,ще ви кажа ;)

кокер дъ бест... дейв е от варна.. май ще е доста далечко на смейството ви да отиде до там :( а и ще трябва да почакаш поне месец-два, тъй че за жалост няма да можеш да галиш бебока на дейв :(

[maccarta]

1super Супер! Много се радвам за Дейв!

Koker_the_best

Да имаш, куче е наистина отговорност, но с малко четене и разговори със стопани, ще навлезеш в това. За колата... съжалявам. Куче не трябва да се пуска до пътища, дори да е възпитано...

Беки знае, "стой" но, има много варианти да хукне пред колата - я котка, я друго куче, я крясъците на братовчетка ми (на 4г)...

Мися обаче, че ако си решена да имаш куче си вземи r) Трябва преди това да почетеш книги и да си приказваме тук. Беки си я взех на 13 и мися, че добре се грижех за нея. Тъпкана съм с книги у нас.
Мой съвет - вземи си куче от обява, така ще видиш кучето и хората, грижили се за него на едно място.

[koker_the_best]

не сам толко малак ас прочетох всичко дето сте писали вичките страници. четох как се обучава как се храни с какво се храни и оште много четох по други саитове и аз сам момче като сам на 14 незначи че няма да се грижа за кучето напротив аз наи много с него ште се занимавам..А в кои вестници се пускат обяви за кучета? r)

[koker_the_best]

Devil вие не идвате ли някаде по софия? А по колко пари горе долу ште ги продаваш ?

[samotnata]

Не съм казала нищо лошо. На 14 нещата не изглеждат толкова сложни, колкото са в действителност. И аз не отдавна съм била на 14 и знам какво е. И аз на 14 исках куче, слава богу наще не ми дадоха да си взема. Мисля, че някъде съм писала защо. Кучето е голяма отговорност, за която е хубаво да имаш поне 18 (пълнолетие) да не говорим и за финансовата независимост. Ще се учудите колко пари и отговорност може да изисква едно куче, аз имам от 3 години и много добре знам вече, че наще са били прави да не ми дадат да си взема куче на 14.
Не се обиждайте и двамата (другия който е на 14 си знае кой е) но наистина съм на мнение, че годинките са малко. Не съм казала, че не можете или няма да искате да се грижите правилно, напротив, но има неща, които изискват пълнолетност. Личен опит споделям само.

[Diyana Char]

b) Здравей. На 14 години след дългогодишен психологически тормоз над майка ми (милата - толкова гнуслива на косми и подобни) се сдобих с така горещо желаното и очаквано мое другарче. КОКЕР ШПАНЬОЛ. Израстнах и помъдрях покрай него. Съвсем сама си го отгледах и възпитах. Също като теб се стремях да откривам всякакъв вид информация за кучета, отглеждане, болести, хранене, ветеринарна медицина... Той бе най-хубавото нещо в живота ми. Отговорността и грижите са наистина големи. Лиших се от много неща. Всъщност не съм се лишавала от нищо - той беше по-важен от всичко. Не съм ходила нито по дискотеки, нито на рожденни дни, нито на гости след училище - тичах първо към в къщи, за да го разходя. Сутрин ставаш поне час по-рано. Няма дъжд, няма сняг, няма болна съм, лошо ми е. Отказвах се и от летувания. Той бе всичко за мен. ПОследните години беше смао на лекарства - това е също много сериозно и важно. това са средства и деннонощни грижи.
Сега е волен сред вечните зелени полета - там при моста под дъгата. Някой ден отново ще сме заедно. Винаги ще има огромно място в сърцето ми само за него, винаги ще е добре дошъл в сънищата ми, за да прекараме малко време заедно докато се съберем отново. Радвам се за теб и твоето решение. Хубаво е че така сериозно и отговорно подхождаш. Желая ти да намериш или по-точно да те намери скоро твоето другарче. Има вече клуб за кокери в българия.
http://dogchampions....A%E5%F0&start=0

[Devil]

Цитат

Devil вие не идвате ли някаде по софия? А по колко пари горе долу ште ги продаваш ?

e,аз съм в софия.... дейв живее в варна,при родителите ми... за да взема палето му, трябва да ида до там /защото те няма да дойдат/ а нямам време... милия не съм го виждала от 6 месеца cry2

и палетата като се родят, ние не се занимаваме с тях... в смисъл, оставяме палето което ни се полага, на грижите на стопаните на майката... те да си ги отгледат до 40-тия ден, те да си ги продават,подаряват, да правят каквото решат...

няма смисъл да ходя до там, да взимам палето и да ти го нося /а и не знам на каква цена се продават сега/... така че по-добре се разрови в обявите за кучета /сайтове за животни в нета колкото щеш/ и виж дали някой не продава в софия кокер4е на 40 дена :)

успех... super best

[Devil]

Цитат

Здравей. На 14 години след дългогодишен психологически тормоз над майка ми (милата - толкова гнуслива на косми и подобни) се сдобих с така горещо желаното и очаквано мое другарче. КОКЕР ШПАНЬОЛ. Израстнах и помъдрях покрай него. Съвсем сама си го отгледах и възпитах. Също като теб се стремях да откривам всякакъв вид информация за кучета, отглеждане, болести, хранене, ветеринарна медицина... Той бе най-хубавото нещо в живота ми. Отговорността и грижите са наистина големи. Лиших се от много неща. Всъщност не съм се лишавала от нищо - той беше по-важен от всичко. Не съм ходила нито по дискотеки, нито на рожденни дни, нито на гости след училище - тичах първо към в къщи, за да го разходя. Сутрин ставаш поне час по-рано. Няма дъжд, няма сняг, няма болна съм, лошо ми е. Отказвах се и от летувания. Той бе всичко за мен. ПОследните години беше смао на лекарства - това е също много сериозно и важно. това са средства и деннонощни грижи.
Сега е волен сред вечните зелени полета - там при моста под дъгата. Някой ден отново ще сме заедно. Винаги ще има огромно място в сърцето ми само за него, винаги ще е добре дошъл в сънищата ми, за да прекараме малко време заедно докато се съберем отново. Радвам се за теб и твоето решение. Хубаво е че така сериозно и отговорно подхождаш. Желая ти да намериш или по-точно да те намери скоро твоето другарче. Има вече клуб за кокери в българия.

уф 4е тъжно го разказа cry2

така си е всяко начало си има край... s)

и това за разходките си е адски вярно.... добре че в историята с дейв имах помоща на майка ми, а година след това и на баща ми, та се редувахме тримата да го извеждаме... накрая стана така, че аз най-рядко го извеждах,ама както и да е ;)

[maccarta]

охх, колко гадно! s) cry2

koker the best , извинявай d) Има обяви по интернет - www.dalavera.net l) www.focus.bg www.dog.bg Списания "Моят приятел кучето" , "позвънете" ... има и други, които не се сещам.

п.п. Постарай си да пишеш грамотно, мисля, че е защото, си свикнал да пишеш на латиница, но все пак... 1super

[Devil]

а съ6то и :

http://clubs.dir.bg/...=collapsed&sb=5

http://forum.abv.bg/...p?showforum=121

/едва ли ще помогна много но все пак :(/

[koker_the_best]

Благодаря

[Emanuela]

Здравейте d) съжелявам, че не писах толкова много време, но съм в сесия и единственото свободно време, което намирам, го отделям за Йори. При нас всичко е наред - вече минахме първа ваксина, а във петък или събота ще правим и втората.
С всеки изминал ден сладура става все по-игрив. Нещо много не обръща внимание на неговите си играчки - предпочита ластици за коса и пантофи angelpik но добре е все пак, че не яде тапети и кабели. От близо седмица започна да ръмжи здраво, а от снощи прави опити и да лае като куче b)
Още не спи напълно спокоен през цялата нощ и всяка сутрин съм bl) обаче ще свикне
Днеска направих още няколко снимки, но вече няма да ги качвам в датата, защото не знам до кога ще ми се дават по 2,40 NNN Всички снимки, които съм качила можете да видите ТУК
Сигурно нещо съм пропуснала, ако се сетя ще пиша пак.
Вие как сте има ли бели и лудории или батковците и каките са послушни d)

[Devil]

aз не помня първото джафкане на дейв...

всъщност той не еот джафкащите за нищо, особено в нас... но мине ли циганин покрай него, леле мале... особено зад вратата на апартамента лае като 4е немска ов4арка има в нас l)

сещам се за една весело-тъжна история...

дойде ни на гости съседката от 8-мияв етаж... Дейв няма 3 мес още, щъпука из кухнята... аз в стаята си,майка ми в бокса... и по едно време 4уваме кви4ене като 4е го дерат жив - всъ6тност тогава се обади за пръв път гласовито... и двете с майка ми хукваме към кви4енето... а то какво станало... съседката хукнала към дейв пи6тейки да го гали, то се свряло в дупката мейду двете легла в кухнята, и тя запо4нала да го дърпа да го извади....

след тази слу4ка едва го отту4ихме да се страхува от 4ужди хора, и все пак и сега и сега някой записка ли пред него - ах 4е си сладък... дейв наостря у6и и търти да бяга по дале4е от пискливия глас.

;)

весели истории около дейв колко 6те6, съ6то както и около другите коер4ета тук :)

[Diyana Char]

b) Чарли си спомням, кога залая за първи път. Беше на окло два месеца и нещо и бяхме се събрали цялото семейство на виличката ни в Луково. гледаме телевизия, но дядо е свикнал на тъмно да гледа и ...гледаме на тъмно. От едното легло баба се размърда нещо да се изправи и Чарли като се стресна - хем тъмно, хем баба с очила - нещо, което той много не беше виждал, хем и беше сънен... l) Като джафна уплашен. А баба: "А? Ама ти мене ли лаеш?" И той пак - ама какъв ти лай, то е като крясък на патенце...
Пък после какъв му стана хубав гласа...мелодичен, дълбок и напевен. Много нежно лаеше и винаги, когато не му обръщат внимание другите кученца, за да си играе с тях. Проточваше един напевен полу-лай, полу-вой към тях и ме поглеждаше. Сякаш казваше "Ама те защо не ми обръщат внимание, искам и аз да играя с тях" w) w) w)
Или лаеше напевно като "Бу-уу-ууу" или пролайваше тихо изпод бърнички "Блъф, Блъф..." w) w) w)

[Devil]

обещах ви снимки на дейв w) ... ето ги ;)