Кокер спаньол
#2361
Публикувано: 09 May 2007 - 01:41 PM
Нещата не зависят само от мен, ако зависеха нямаше да я дам, докато живея по един покрив с родителите си трябва да се съобразявам
#2362
Публикувано: 09 May 2007 - 01:56 PM
Цитат
carlie точно ти не си права да го казваш.за да не съм голословна ще цитирам твои постове във форуматук
тук
и
тук
както ти си написала това е форум и всеки има право да изкаже мнението си.защо когато мнението засяга теб реагираш така?
Никой не те упреква и не ти държи сметка за постъпката.Всеки човек най-добре знае защо прави или не прави нещо и в никакъв случай не си длъжна да даваш обяснения на когото и да било за взетото решение.Ти си знаеш най-добре какво те е подтикнало да постъпиш така.Макар че с теб никога не мелели брашно искрено съжелявам за случилото се.Не пожелавам на никого да се налага да взема такова решение.
п.с очаквам пак някоя бурна реакция,но ще го отдам не на лично отношение а на това че си разстроена заради Лейди wink
#2363
Публикувано: 09 May 2007 - 02:22 PM
Цитат
защото ме засяга в лошия смисъл на думата, това вече не е изказване на мнение... не правиш ли разлика?
#2364
Публикувано: 09 May 2007 - 02:28 PM
#2365
Публикувано: 09 May 2007 - 04:39 PM
Моля ви не нападайте Карли заради това, който й бе наложено да приеме.Сигурна съм,че ако нещата зависеха от нея никога нямаше да говорим за това.Видях колко бе трудно за Карли да остави Лейди в ръцете на друг.За съжаление,когато не си самостоятелен не ти вземаш решенията.
Snowy, и пак за съжаление не всички родители са като вас.
За успокоение на Карли мога да й кажа,че Лейди приема промяната доста добре.Днес ми беше на гости и й направихме прическа.Беше мнооого послушна - да не повярваш чак!Новия и собственик е много ентусиазиран и нетърпелив да я покаже на децата си.Толкова нетърпелив,че днес отишъл да си купува уеб камера специално заради нея.Не искал да я оставя сама и я взима със себе си навсякъде -по работа,по ресторанти.Купил й е три чанти с играчки и аксесоари.Тя май ще има повече багаж от него самия.Подозирам,че възпитанието й пак ще остане на заден план пред глезенето.Лейди заминава утре и ще живее в огромна къща с още по-голям двор и с две отраснали деца за компания.Ще чакаме снимки от там. l)
Пожелавам успех на Лейди и кураж на Карли! super best
Карли,надявам се да не спреш да пишеш тук все пак.
#2366
Публикувано: 09 May 2007 - 08:39 PM
Но тук упреците бяха за друго. На мен майка ми не ми даваше да си взема куче, както и да се тресях от рев, каквото и да й обещавах. И не си взех, защото знаех, че тя няма да може да живее с куче под един покрив дълго. Затова изчаках да заживея сама, което се случи не много след навършването на 18, и си взех Сара. В случая става дума, че майка й очевидно не е била много ентусиазирана още от самото начало. Факта, че някой й е наложил да махне кучето, означава същото. Майка ми не обича кучета и до ден днешен, но каквото и да стане аз съм убедена, че тя за нищо на света няма да ем раздели от Сара, каквото и да стане, защото знае, че без нея аз ще УМРА. И всички се съобразяват с това. Не е чааак толкова сложно /за нас де/
Та както съм казвала няколко пъти, по-добре е да страдаш, защото не си си взел куче, отколкото да страдаш че си го дал, след като си го взел.
Никога не съм квила какво мисля за Карли, казвала съм го, за мен тя просто не беше готова да се грижи достатъчно за куче. Това се отрази на възпитанието на Лейдата.
Искрено се надявам, че тя сега е щастлива, а Карли ще поотрасне още малко и ще си вземе някое страхотно куче, с което да се обичат. И й пожелавам от все сърце, колкото и бурно да реагира почти винаги.
П.п. Забравих да се похваля, Сара е регистрирана вече в общината, остава ни микрочипа и ветеринарките ни регистрират и в РВМС. Процедурата е много лесна.

Nothing but the best is good enough!
#2367
Публикувано: 09 May 2007 - 10:23 PM
Цитат
bl) Досега все си мислех, че си на около десет. Сега от любопитство реших да видя, на колко си щом ще кандидатстваш!!! УДИВИТЕЛНО. НЯМАМ ДУМИ bl) bl) bl) . Просто няма думи ouu
#2368
Публикувано: 09 May 2007 - 10:31 PM
Ira проверявай си по-често личните защото от сега нататък само там ще пиша и нямам намерение да проверявам тази тема повече... имаш ли снимки на Лейда остригана?
мвжду другото самотната само аз викам на Лейди Лейда, и Ira понякога... повече недей
#2369
Публикувано: 09 May 2007 - 10:35 PM
Наистина се надявам емоционалността ти да не ти попречи да порастнеш и да станеш малко по-общителна и толерантна към останалите хора. А тогава ще можеш и с куче да се оправяш както трябва. Успех ти желая, все пак.

Nothing but the best is good enough!
#2370
Публикувано: 09 May 2007 - 11:21 PM
Интересно, че още обсъждате родословията. Отново искам да подхвърля на Карли, че е редно повече да се случва и по - малко да джафка. Истината е, че прочетеното до тук сериозно ме накара да се замисля, та те не си приказват празни приказки. Много по - запонзати са от нас и дори да не си сигъласна е редно да ги слушаш поне възпитано. Ето и аз не бях съгласна, но съм на път да си променя мнението. Цяла седмица си мисля, как ще си събера пари и ще си купя родословна женска. И колко ще ми е хубаво един ден, ако ми е по възможностите, да подаря родословното и поколение на хора като тези, които са се събрали тук и обичат наистина породата, но нямат средстава да си внесат кокерче. Примерно първият човек, за когото ще се сетя ще е Биляна. Помисли си защо. не познавам друг, който ще се отнесе по - съвестно към възпитанието и отглеждането на кученце. А за любов няма защо да говорим.
Освен това Биляна не е тръгнала да плюе хората, които си взимат кучета от зоомагазин. Но тази тема я четата и мн хора, които още НЯМАТ куче. Аз например бях абсолютно незапозната с тези неща около развъждането и пр. Мислех си, че кокерчетата без родословие са просто такива, чиито родители нямат родословие и пр, но същите. Ако бях попаднала тук по - рано, сигурно много щях да се замисля. И както аз си обичам авичка, така и тя обича Сара.
Ако сега имам възможност (пари, време, пространство) веднага бих си взела (още един) породист кокер. Това да не би да значи, че ще изхвърля Ава?! Просто ме изпълва с оптимизъм идеята родословните кокери да станат достъпни в България и бих се чувствала щастлива да помогна. А Авичка винаги ще си остане първото МОЕ куче. трудно ми е да си представя, че ще обичам друго повече от нея.
ПС. Винаги ми е звучала зловещо кастрацията. Знам, че не е така, но ме плаши просто. Все пак... малко повече информация, за да се успокя, че не е някаква касапска щуротия (((:
Например кога? И колко време ще се възстановява и как?
#2373
Публикувано: 10 May 2007 - 11:14 AM
lalait, мила, освен аз да ти кажа какво става покрай кастрацията, друг засега не виждам ;)
ЗНачи операцията трае 20-30 минути максимум. Прави се разрез 2-3 см, който след 2-3 седмици ще седи само като белегче, а след известно време изчезва и то. На Сара не й личи по никакъв начин, че е кастрирана. Нито белег, нито е дебела, нито е ленива, нито нищо. Напротив, след кастрацията даже се пооправиха някой проблеми, които очевидно са били пораждани от хормоналния дисбаланс.
След опрерацията кучето излиза от упойка общо взето бавно и до към вечерта е замаяна, трябва да стои на тпло и тъмно, за да е по-спокойно, но от следващия ден остава само леко вкочанено движение, все пак разрез има, който зараства. Сара на 5 ден тичаше и скачаше. След две седмици зарастна шева и започнахме да забравяме за случилото се.
Няма да те успокоявам, че това е нормална операция, операция си е. Но при наличието на здраво младо куче, лекари, които имат опит и си разбират от работата и качествена упойка, няма никакви места за притеснение. Само гледката първия ден е ужасно травмираща особено за момичета кано нас с теб и Вени, аз и Вени плакахме като видяхме как влизат в упойка и залитат, но повярвай ми само така изглежда и не е чак толкова трагично, колкото го виждаме.
Няма да говоря за псоледвалите предимства, че кучето не разгонва, не цапа, не привлича мъжки и т.н. и че риска за някои заболявания намалява много.

Nothing but the best is good enough!
#2374
Публикувано: 10 May 2007 - 01:00 PM
Моля всички да ни стискате палци, защото утре ще кастрираме Одри. Всъщност ще преживее две операции - херния и кастрация и между другото и чип. Сутринта ще я заведем в клиниката и след работа ще си я вземем. oo
w) Много се притеснявам, но нямаме избор. Хепнията е опасна, ако не се оперира, а кастрацията е задължителна, защото няма да ражда. d)
Бъдете с нас в мислите си! За сега чао! w)

Това е Одри. Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб!
#2375
Публикувано: 10 May 2007 - 01:23 PM

Nothing but the best is good enough!
#2376
Публикувано: 10 May 2007 - 02:44 PM
1super Samotnata, благодаря за подкрепата! oleeee Целувки на Сара.

Това е Одри. Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб!
#2377
Публикувано: 10 May 2007 - 04:00 PM
#2378
Публикувано: 10 May 2007 - 04:56 PM
За кастрацията аз мога да кажа за сега само странично менние на наблюдател на оперирани кучета. Бесни и весели както преди. Оздравяването наистина е за броени дни, а освен притесненията на стопаните около разгонването и емоционалното и психическо спокойствие на животинката има огромно значение. Периодите, в които откачат, не чуват, не виждат заради бушуващите хормони вече не ги безспокоят. Няма го смута, нехраненето и фалшивата бременност. А и както Били казва не малко други здравни проблеми, които съпътстват женското куче се заличават.
Успех. Да знаете, че тревогите са само за нас - стопаните. На кученцата не им дреме, какво става. Усещат само нашата емоция. Така че подходете ведро към ситуацията, за да не се притеснят. 1super