Публикувано: 19 November 2007 - 10:01 PM
Ей shaarkyy спри да се " дразниш ", че няма за какво . Просто ти е време да попрочетеш, да спреш да се оправдаваш и да обясняваш на дълго и объркано колко много и отдавна страшно мнооооого разбираш от породата, в която съм влюбен от 18 години . Погледни поста на Shi_Wolf и си направи изводи ти къде си ......................
За да ти е по-лесно ще го синтезирам накратко ....дано да ти е лесно и го прочетеш ...............ВНИМАТЕЛНО и да не ни занимаваш с разбиранията си ......................
Това, shaarkyy, щото си падаш по големите обяснения и оправдания е само за теб ..........щото явно те мързи да четеш.
И Повече не смятам за нужно да отговарям на темата на твои постове .....................ЧЕТИ :
ДОБЕРМАН..........IN THE BEGINNIG
Доберманът, както познаваме тази порода днес, има сравнително нов и модерен произход. Тя е още една от онези породи, които са взели името на създаделя си, а именно Фридрих Луис Доберман. Но все пак породата не е получила, това име преди смъртта на създателя си през 1894, а пет години по-късно. Основни заслуги за това има Ото Гьолер, който е обсъждан днес като основен архитект и спонсор на породата. Той основава "Доберман Пинчер клуб Аполде" през 1899г., който по-късно приема името "Национален Доберман клуб на Германия".
За жалост има само няколко биографични, записани подробности относно Фридрих Доберман и неговата развъдна програма, ако той изобщо е имал такава. Много неща са изписани за него, но много малко от тях се базират на факти, а повечето дори са напълно противоречиви и несъстоятелни. Всъщност това, което знаем за Фридрих Доберман е, че той е един обикновен селянин, екстремно отдаден на кучетата, който има особен интерес към развъждането на такива. Роден е на 2-ри Януари 1834г. в малък град с име Аполда, който се намира в южно-централната част на Германия.
Във тези дни на цивилизацията, комуникациите са били на ужасно ниско ниво и жителите на даден регион или област откривали собствени хобита и удоволствия, привични само за тях самите. Един от интересите на жителите на Германия е именно отглеждането на кучета и тяхното развъждане, а Фридрих Доберман е безспорно водеща "звезда" тук. Той самият е сменял доста работи, като кожар, събирач на местни данъци и такси, полицай, администратор в 'Сметната палата", а през някои нощи- нощен пазач. Повечето от тези работи са извънредно съвместими с неговото хоби - кучетата. Като кожар в местна кланница той е можел да се сдобива с евтина и качествена храна за своите кучета и за това като отглеждач на такива той е успявал да постига такива кучета, които са подходящи за целите му на развъдчик. За работата му като нощен пазач и полицай той очевидно се е нуждаел от добро куче със много кураж, твърдост и силно развит инстинкт за защита, което да му бъде компаньон в обиколките. Първите женски кучета, които Фридрих Доберман е използвал за разплод са се казвали "Bissart" и "Schnuppe". Името "Schnuppe" може да се види на много места във кръвните линии на първите Доберман родословия на Германия.
За няколко години е било невъзможно за Фридрих Доберман да развъди кучета за себе си и към 1874 година той живеел в малък апартамент. Във 1880 е успял да се премести в по-голям апартамент, но там пак не е имало достатъчно стаи за развъдната му дейност и това го принудило по-късно да си закупи къща само за себе си, в която вероятно е започнала сериозната му развъдна дейност.
Жителите на Аплода са били в голям процент любители на кучетата и много от тях са се занимавали с развъждане. Поради тази причина от 1860г. там се е състоял ежегоден кучешки пазар, който имал за цел освен купуването и продаването на кучета, да оказва съдействие при представянето и развитието на развъдната дейност. На този пазар са се представяли и продавали кучета от най-различни породи. Бил е толкова голям, че броят на кучетата, които били излагани там е надхвърлял числото хиляда. Фридрих Доберман е бил редовен посетител на този пазар и е ходел там предимно да изучава различните типове кучета. Така той е успявал да подбира кучета с физика и характер, каквито точно търси. Фридрих Доберман затова е имал възможноста, не само от местни собственици на кучета (развъдчици), да купува подходящите кучета, за да формира типа куче, който особено желае. А той е бил както изглежда - голямо териер подобно куче, което трабвало да бъде съвършенно безстрашно, високо интелигентно, и най-висок клас защитно куче.
За щастие на Фридрих Доберман, той имал двама ентусиасти приятели, живеещи в същия град, които му помагали и съдействали в развъждането на неговите кучета. Единият бил гробарят, а другият, този който биел камбаната в местната църква. Един от неговите помощници г-н Ребел, е бил още и нощен пазач, и изглежда е имал сътрудничество с местния пастир г-н Стегман, който притежавал няколко особено големи, здрави и успешни кучета, които работели с него и стадото, а също ги вземал със себе си на честите си посещения в Швейцария където ходел за нов добитък, защото пътят бил опасен, заради многото разбойници. За да бъде напълно сигурен, че ще опази парите си по пътя, г-н Стегман завързвал парите на нашийниците на кучетата си, защото никой от разбойниците не предпочитал да напада кучета като неговите.
След период от няколко години тримата мъже, начело със своят лидер Фридрих Доберман, се превърнали в символ на свирепите и жестоки защитни кучета, които те развъждали.
Към тези кучета имало огромен интерес и започнали да продават по-бързо от колкото можели да развъждат. Имали привлекателни за тези дни цени и големи кучила.
Към края на 19 век в разстояние на няколко години Фридрих Доберман и двамата негови приятели се споминали.
Тогава Ото Гьолер, също от Аплода, започва да проявява остър интерес към породата, която била вече създадена, но е все още груба и необяздена. Той започва да я подобравя и усъвършенства в огромни размери. Ото Гьолер е бил бърз в схващането на употребата на отличния мозък и необикновенна интелигентност на породата, нейната будност и отлични качества на защитно куче. Но разбира в същото време, че тези кучета са също и много упорити, и могат да бъдат много жестоки, и по тази причина започва да отделя много време за да направи тази порода послушна и полезна. Но той е бил достатъчно интелигентен за да успее да запази изключителните характеристики на защитно куче на Добермана (защото всички знаем един от начините да научиш кучето да слуша - )
Първите родословни добермани се казват Graf Belling Von Gronland и Gerhilde Von Thuringen, родени през 1898г. и собственост на Ото Гьолер. Той развъжда под името "Von Thuringen". Най-прочутия доберман от него е "Hellegraf Von Thuringen", роден през 1904г. Другият доберман развъдчик, който е бил рамо до рамо с Ото Гьолер в началото е бил Goswin Tischler, собственик на "Von Gronland". Неговото знаменито кучило от 1898г. и техните кръвни линии, могат да бъдат намерени по-целия свят
Стандартите са едни и няма отклонение от тях никога през последните 100 и няколко години.
Ето краткия вариат на стандарта ( нали така се прави за да не се отегчават хората )
Размери
1. Височина при холката:
За мъжките: 68-72 см.
За женските: 63-68 см.
2. Тегло:
За мъжките: 40-45 кг.
За женските: 32-35 кг.
Глава
Зона на черепа черепът е стабилен и в хармония с цялото тяло. Като се погледне отгоре има клиновидна форма, а гледат отпред косата линия от върха на черепа трябва да бъде почти хоризонтална, а не да слиза към ушите. Профилът на челото продължава почти в права линия с тази на черепа, и продължава към темето образувайки леко заобляне. Линията по следата челото е видима. Очните кости не трябва да са много ясно очертани. Гледани отпред и отгоре, страничните части на черепа не трябва да имат вид като че ли изпъкват. Лека странична извивка на на челюстите и костите на скулите трябва да съответствуват хармонично на дължината на черепа. Мускулите са силно развити.
Линия нос-чело
Низходящата черепно-лицева линия /стопът/ е слабо изразена, но очевидна. Носът е добре оформен, но по-широк отколкото заоблен, с големи ноздри, не е много изпъкнал. При черните кучета носната гъба е черна а при кафявите е малко по-светла.
Муцуна
Пропорционална на черепа и силно развита, по-скоро повдигната нагоре. Отворът на устата трябва да достига до кътните зъби. На нивото на горните и долните резци муцуната трябва да е със съответната широчина.
Устни
Трябва да бъдат месести и гладки, прилепнали към долната челюст и осигуряващи перфектно затворена уста. Пигментацията е тъмна, а при кафявите малко по-светло.
Долна челюст и зъби
Горната и долната челюст са здрави и широки, Затварят се като ножици, има 42 зъба отговарящи на зъбна формула за нормално развитие.
Очи
Те са средно големи, овални, тъмни на цвят. Клепачите са добре прилепнали към очната кухина и имат мигли.
Уши
Високо поставени и купирани на дължина пропорционална на главата. Стоят високо и много изправени. Ако не са купирани уши със средна големина, чиито вътрешен ръб е добре прилепнал към бузата.
Врат
По дължина той е пропорционален на дължината на тялото, мускулест и строен. Възходящата линия очертава елегантна дъга. Стойката на врата е изправена.
Гръбнак
Особено при мъжките трябва да е добре подчертан и да се откроява.
Гръб
Солиден и къс, слабините са доста дълги и мускулести. При женските слабините са по-издължени за да има място за гърдите.
Крупа
От кръста към основата на опашката е леко наклонена, но почти незабележимо. Много добре закръглена, така че не изглежда нито хоризонтална нито полегата. Има добра широчина и мощна мускулатура.
Гърди
Височината и широчината на гърба трябва да бъдат пропорционални на дължината на трупа с леко извити ребра, като височината трябва да достигне почти половината от размерите на гръбнака. Имат добра широчина във външната част. От края на задната част на гръдната кост до тази на корема е видимо повдигнат.
Опашка
Купира се на два крайни прешлена. Държи се високо. Ако не е купирна, опашката е тънка, средно дълга.
Крайници
Гледани от всички страни крайниците са почти прави, перпендикулярни на земята и достатъчно яки и здрави.
Рамене
Плешките са здраво прилепнали към гръдния кош, те са много мускулести от двете страни на раменната кост. Доминират костните апофизи на гръбначните прешлени. Те са полегати, изтеглени назад като сключват 50 градуса ъгъл с хоризонтала.
Предни крайници
Дълги и мускулести. Лопатно раменния ъгъл варива между 105 и 110 градуса.
Колене
Те са добре прилепнали без да са издадени напред. Преден крак до коляното: силен, мускулест, прав. Дължината му хармонира с цялото тяло. Ставите са солидни.
Предна лапа
Късо стъпало с пръсти добре събрани и извити /като на котка/. Нокти къси и тъмни.
Задни крайници
Погледнат отзад поради силната мускулатура на таза и крупа доберманът изглежда добре закръглен и широк. Мускулите дават вид на широчина в областта на хълбока. Краката са прави, успоредни, перпендикулярни на земята.
Хълбоци
Дълги, широки и замускулени.
Глезени
Средно яки, паралелни, образуват между костите на крака и метатарса ъгъл от 140 градуса.
Походката е от особено значение както за стойката така и за външния вид на кучето. Тя е еластична, елегантна, пъргава, гъвкава. При движение предните крайници се изхвърлят колкото може напред. Задните дават необходимия тласък с широка и еластичност на движението. Кучето върви като движи едновременно предния крак от едната страна и задния от другата. Гърбът връзките и ставите са солидни.
Кожа
Тя е плътно прилепнала навсякъде, перфектна и добре пигментирана.
Козина
Косъмът е къс, твърд и гъст. Гладък и разпределен правилно по цялата повърхност на тялото. Не се допуска подкосмена покривка. Цветовете са черно, кафяво с ръждиво-червени петна.
Стандартите съществуват за да се спазват .

На света има едно нещо, което не може да се купи с пари... и това е размахването на една кучешка опашка.