Публикувано: 01 July 2006 - 12:18 PM
Мдам... интересен горещ картоф. b)
Първо, екстремум-породите далеч не включват само булдоците и дори само мастифите. Сред тях спадат чау-чау, шар-пей, късокраките гончета, свръхминиатюрните декоративки... не са малко.
Второ, ФАКТ е, че човекът здраво си е поиграл с всяка една порода, за да изведе на бял свят дадени конкретни черти и да ги затвърди. Типичен пример: бултериерите, при които яйцевидната глава (изпъкналият нос) е сравнително скорошен генетичен "дефект", бързо и решително затвърден в породата, защото се харесал на публиката. Пак при тях (интересен пример!) до по някое време ушите са се купирали и пак след проявата на по-здрави хрущяли тук-там е направен и затвърден решителен опит те са да изправени. Даже имам една снимка (руска) в нелоша руска книга на бул с купирани уши и такъв с изправени.
Трето, ФАКТ е пак, че в немалка част от породите човекът е отишъл към неблагоприятни за животните крайности. Нека избягаме от булдоците и мастифите, да вземем за пример декоративките с масово огромни черепчета, несъразмерни спрямо муцуната "ябълковидни" глави - те също не се раждат особено лесно, между другото! - и драстично миниатюризирани размери. Някой да е виждал кумчо-вълчо с ръст четири пръста?! Защо ли ми е чудно тогава, че в голям процент от случаите тези мини-вълчовци раждат по 1-2 бебета, не винаги живи и далеч не винаги по естествен път? Или може би е нормално зъбите на почти всички минатюрки да трябва да се вадят от доктор, защото не падат сами?
Четвърто, факт е, че хората по света полека-лека започват да се усещат. Вече съществуват във ВСИЧКИ световни организации предписания към съдиите да се обръща внимание на екстремалите и да се избират кучета с по-НОРМАЛНА физика. Т.е.:
- да не се набляга на гигантската глава, така типична при английския мастиф да речем - търси се пропорционалното куче, такова, което няма да си заклещи челото в таза на мама и няма да има дихателни проблеми
- да не се набляга на главата и раменния пояс при булдоците: търсят се хармонични, все тъй тежки и масивни, но по-добре сложени и по-хармонични животни
- да не се набляга на бръчките на шар-пея и гънките по главата на чау-чау; кучетата с признаци на ентропия (завръщане на клепача) или подозрения за такова нещо да се отстраняват решително
- да не се гони свръхминиатюризираният ръст за сметка на пропорциите
- да не се гони свръхгигантският ръст за сметка на пропорциите
и тъй нататък.
В немалко европейски страни се правят опити за въвеждане на задължително "благоприятно за животните" развъждане, т.е. именно постепенно връщане към нормалното на екстремалните "явления": развъждане на физически здрави, без генетични малформации животни.
От тази гледна точка... хм, insult и redy са прави. Донякъде и valev, впрочем.
Защо?
Ами защото... старият английски булдог, който е излизал на бой с бикове, смело и самоотвержено е охранявал домове, носил е касичка и тъй нататък... е, сегашният булдог може да е запазил характера му, но наистина прилича на сложено в бъчва и съзнателно изкривено детенце. Да, бавно и незабележимо развъждането се връща към мааалко по-нормални граници; Каспър, пък и далеч не само той, е пример за здраво, добре развито и без зловещи крайности животно с хубава генетика: не само красив, но и ЗДРАВ ФИЗИЧЕСКИ. Той няма да умре, ако се втурне да потича, няма да се удави, ако влезе да поплува и няма да получи топлинен удар както си лежи вкъщи. За такива случки със свръх-супер-евро-булдоци обаче знам от недалечно минало.
Просто булдоците, чихуашките и още 1-2 породи са по... забележими като "извращения на човека" за някои и по-лесен пример за демонстриране. Кой от масовата публика обаче се е замислял за шар-пеите и вечните им кожни проблеми? За излишната кожа по главите им и факта, че отварянето на очите при малките бебета често е мнооого трудна процедура? Че заради излишната кожа пак много често миглите се завръщат навътре?
Помня как преди години (99-та или 98-ма) на ринга, където съдех за първи път в живота си, ми влезе едно чау-чау с толкова гноясали очи, че самото око не се виждаше. Стана голям скандал, защото дисквалифицирах кучето и го изгоних от ринга (първо - очевидно болно и защо ветеринарят не го е спрял не е мой проблем и второ - с очевиден признак на генетичен дефект, забранен от стандарта - ентропия на клепача). Хората ходиха да се оплакват, контестации, истории... Как при това положение да ратуваш за по-голямшка глава с повечко бръчки при чау-чау, мм?
Така че - да, аз съм категорично ЗА връщането лека-полека на екстремалните черти към нормалния им вид. Това не означава пекинез, булдог или мопс с муцуна на хрътчица или дакел с дълги крака (или басет, върнал се към битието си на блъдхаунд), а просто омекотяване на екстремума: догове, които имат шанс да не умрат от превъртане на стомаха; дакел, който няма да се парализира на 4-5 години; чау с широко отворени към света очи... шар-пей, който няма да ходи цял живот с възпалена кожа... ей такива работи. А, и булдог, който може да мине през таза на мама няма да е зле.

Почивайте в мир, мили ангели!