[Furia_S]

ultima, в 23 June 2012 - 04:22 PM, написа:

аз лично бих се задоволила с такъв представител, но нека си го кажем .... някои хора са си максималисти

И аз бих, ама не го намирам.

ПС: горките тибетските мастифи, сега и те са наред като гледам снимките.

[mik]

ultima, в 23 June 2012 - 03:53 PM, написа:

Yerom това лице, което на изложбата ти казва колко ти е хубаво кучето не ли е онова квалифицирано лице, на което вие разчитате за оценка на вашите кучета? и на тази тематика от къде знаете с mik дали вашите животни са всъщност хубави или и вие витаете в облаците с "простолюдието"? защото подобен изказ създава правила, които изключват вас, а обикновено правилата важат за всеки. вие нима не сте почнали просто като любители или сте се родили с специалисти и развъдчици? не може да се изключват хората които имат желание и амбиция. аз лично гледам на кучето само като компаньон и домашен любимец. моите любимци никога не са създавали потомство и прочие. ако в бъдеще си взема клубно животно и поради някакво чудо реша да посетя изложба и получи хубава оценка и има желаещи да го ползват за генетичен материал - ОК. да правят каквото искат мен не ме интересува нищо освен здравето и щастието на моя любимец.

Преди да реша да се занимавам с това аз отглеждах вече немски овчарки повече от 10 год като най-обикновен любител и не за друго,а защото не се чувствах уверена в знанията си и не му беше времето да се занимавам с това.
След пребиваването си в Германия за не малко години успях да създам доста контакти с немски развъдчици , 5 години събирах инфомрация , знания и впечатления посещавайки различни изложби,семинари и събрания....така 10 год след закупуването на първата ми овчарка аз регистрирах своя развъдник.
Направи си сама извода,а дали някой витае из облаците или не относно своите кучета може да се прецени по успехите на точно тези кучета.

[mik]

Furia_S, в 23 June 2012 - 04:01 PM, написа:

Но защо обикновен човек да не иска породист средностатистически представител на породата? Обикновено, здраво куче с породен темперамент и стабилна психика? Според мен повечето средни представители във всяка една порода точно такива трябва да са.
И въобще не става дума за "задържане" , изложби или големия спорт. Повечето хора искат нормално здраво куче да минат с него елементарен курс послушание, и то без да им заляга животното в ужас като чуе минаващия трамвай, и без да налита да хапе безразборно и истерично всичко де що шава.

Още повече има стопани които изпитватудоволствие от процеса на обучение на кучетата си- фризби, фристайл, циркова дресура, за тях е по интересно отколкото да въртят в кръг с другите стопани, докато кучетата се носят наоколо предоставени сами на себе си.
Така че защо да няма обикновения човек едно породисто нормално и здраво куче?

Напълно съгласна!
А едно такова куче което е с един много добър екстериор , завиден темперамент отговарящ на породата и нормален здравен статус не рядко може да бъде родоначалник на не един здрав,красив и типичен екземпляр от породата който дори да го превъзхожда по екстериор и качества ако връзката от която се е родил е добре обмислена от човек с по - обстойни знания за породата .
Обаче българина тъй като за жалост по природа е комплексар и не разбира от доста неща винаги иска супер качество на ниска цена и когато му предложиш едно средно добро куче което няма никакви дефекти , има типичен характер и е здраво ... той се цупи тъй като все иска супер качество без дори да знае какво означава това.

[marin4eto]

mik, към кой точно се обръщаш с тези епитети?
Не ние - "простоватите и обикновени комплексирани българи" сме измислили различните класове кучета, а вие - развъждащите. След като ги има тези класове, ще има и различно търсене. Да разбирам ли, че според теб когато някой иска куче шоу-клас, то той е комплексар?

Браво за 10-годишния ти опит, но не прави добро впечатление да подценяваш по този начин току-що навлизащите в кинологията. Предполагам, че и ти не си се родила научена, нали? Хубаво е да има повече толерантност....

[mik]

Толерантност към всеки който съобразява желанията си с реалните си възможности винаги имам , но към всички останали - НЕ .
Да се занимаваш с отглеждане и развъждане на повече от едно куче от дадена порода се искат доста повече неща от едно голо желание,ето това не е проумял българина .

[arina]

marin4eto, в 23 June 2012 - 06:55 PM, написа:

mik, към кой точно се обръщаш с тези епитети?
Не ние - "простоватите и обикновени комплексирани българи" сме измислили различните класове кучета, а вие - развъждащите. След като ги има тези класове, ще има и различно търсене. Да разбирам ли, че според теб когато някой иска куче шоу-клас, то той е комплексар?

Браво за 10-годишния ти опит, но не прави добро впечатление да подценяваш по този начин току-що навлизащите в кинологията. Предполагам, че и ти не си се родила научена, нали? Хубаво е да има повече толерантност....

В този форум толерантността към новонавлизащите е нулева според мен.

[marin4eto]

arina, в 23 June 2012 - 07:02 PM, написа:

marin4eto, в 23 June 2012 - 06:55 PM, написа:

mik, към кой точно се обръщаш с тези епитети?
Не ние - "простоватите и обикновени комплексирани българи" сме измислили различните класове кучета, а вие - развъждащите. След като ги има тези класове, ще има и различно търсене. Да разбирам ли, че според теб когато някой иска куче шоу-клас, то той е комплексар?

Браво за 10-годишния ти опит, но не прави добро впечатление да подценяваш по този начин току-що навлизащите в кинологията. Предполагам, че и ти не си се родила научена, нали? Хубаво е да има повече толерантност....

В този форум толерантността към новонавлизащите е нулева според мен.

Подкрепям напълно!

Изключително грозно е да се омаловажават желанието и идеите на някого когото не познавате, mik. Чудесно, че имате толкова знания на тема - кучета, но що се отнася до човешките взаимоотношения и отношение към останалите - положението не е никак розово.

На останалите благодаря за търпението и обясненията! Темата е изключително полезна, следя я с интерес

[Yerom]

ultima, в 23 June 2012 - 05:53 PM, написа:

Yerom това лице, което на изложбата ти казва колко ти е хубаво кучето не ли е онова квалифицирано лице, на което вие разчитате за оценка на вашите кучета? и на тази тематика от къде знаете с mik дали вашите животни са всъщност хубави или и вие витаете в облаците с "простолюдието"? защото подобен изказ създава правила, които изключват вас, а обикновено правилата важат за всеки. вие нима не сте почнали просто като любители или сте се родили с специалисти и развъдчици? не може да се изключват хората които имат желание и амбиция. аз лично гледам на кучето само като компаньон и домашен любимец. моите любимци никога не са създавали потомство и прочие. ако в бъдеще си взема клубно животно и поради някакво чудо реша да посетя изложба и получи хубава оценка и има желаещи да го ползват за генетичен материал - ОК. да правят каквото искат мен не ме интересува нищо освен здравето и щастието на моя любимец.

ultima въпроса беше защо му е на обикновения човек повече от домашен любимец които да го радва.Мисля че Furia описа доста цветно как би трябвало да изглежда един домашен любимец.Думата домашен любимец не е срамна дума и не означава задължително куче което има някакви проблеми или недостатъци изключващи го от разплод.Опитвам се не да изключвам хората които имат желание и амбиция да развъждат а да ги ги накарам да включат колко отговорно е развъждането,че кучето не е ирачка,че развъждането както може да носи радост така може да носи и неволи ,че това е един продължителен процес в които трябва да си постоянен и търпелив,че може цял живот да развъждаш и никога да нямаш успехи.И че притежанието на едно женско куче с родословие не те прави потенциален развъдчик.

[DessyD]

Аз не знам как се става развъдчик. Според мен, всеки сам извървява този път. Противник съм и на тоталното менторство, защото колкото и да се опитва човек да помогне, резултата е отражение на неговата предствава. Хубаво е да има с кого да коментираш проблемите свободно, но да вземаш решенията сам. Това важи с особена сила когато "учителя" живее, например, на 2000 км от тук. В т.нар. нормални държави с право се притесняват да дават кучетата си тук, на тази географска ширина. Виждат проблемите ни със свръхпопулацията от бездомни и породоподобни и са наясно, че в основата е човешкия елемент. Наясно са, че отношението към кучето е примитивно в голяма степен и затова са предпазливи. В повечето случи ви трябва "парламентьор" .
Ако прочете историите на развъдниците (дори и най-големите) те винаги започват с едно куче, което е провокирало по-нататъшните занимания. Мисля, че като начало трябва да се научим, че не всяко куче трябва да остави поколение и че заплождането на женската и допускането на мъжкия до скачка трябва да стават по определени правила и че това зависи първо от самия собственик и неговата лична отговорност. Ако нямаш намерение да се занимаваш трайно с тази дейност просто няма да допускаш кучетата ти до каквото и да било развъждане. Породата няма да изчезне от това, нито ще се случи нещо ужасно на кучето. Хората, които правят по едно кучило създават точно толкова проблеми, колкото и тези, които ги плодят без мярка и няма значение кой е ментора, наставника или ... даващия акъл, защото никой не може да гарантира знанията, почтеността и коректността на друг човек. Затова ако не ти се занимава с това, просто не допускай и някой да си прави експерименти с кучето ти, защото точно това ще се получи реално. Развъдниците си имат кучета , с които да работят и те са в съсобственост, ако не са постоянно пребиваващи, т.е чак такава нужда от друго куче нямат. Това може да се прави в един начален стадий на популяризирането на дадена порода, когато има няколко човека с няколко кучета, но когато има стабилна популация и наличие на определен генетичен фонд, такива гимнастики за мен създават само повече кучета, но не гарантират качеството им, а просто някой "пробва" какво още може да се получи.

[petro]

Това беше доооста добро обобщение на целодневен дебат.

[marin4eto]

С други думи - да не се захващам. Няма да допринеса с нищо за породата, най-много да навредя. Ех, да ви имах самочувствието Добре, че сте вие да развивате и опазвате породите, че иначе не знам какво щяхме да правим.

Всеки един от вас съм сигурна, че е имал наставник, от който е научил важните неща. Няма нищо лошо в това, даже напротив. Само че лошото е когато започнете витаете в облаците, в което обвинявате хора като мен.

Към mik - откъде знаете моите възможности и кое Ви дава право да отсъждате, че желанията ми не отговарят на тях? Ако някога реша да се захвана с развъждане, то ще е само ако преценя, че има с какво да допринеса за любимата порода. Май ще излезе, че mik има гадателски способности и е разбрала, че дори след години няма да имам никакъв опит, на който да се опра.

Този форум е предназначен да информира и помага на потребителите. За съжаление обаче вместо това, той се е превърнал в нещо съвсем друго. За мен лично единствената полза от това, че писах в темата, са някои лични съобщения, които получих с много ценни съвети. Така че не беше пълна загуба на време

[deneva]

От последните страници на темата в мен се установи мнение,че тя е продиктувана предимно от носталгия към някакъв изчезнал екстериор на определена порода и избор на кученце.Темата навярно е полезна за някои,но тя налага мнението,че за да развиваш дадена порода трябва задължително да развъждаш + мнението,че кучетата не се използвали по предназначение от преди сто години...И тъй като развитието на породите е тясно свързано с развитието на човека,моят съвет към тези които искат да "развиват"някоя порода и държат тя да изпълнява своето предназначение, е първо да създадат условия за това.Искате да развивате овчарска порода - заживейте на село във ферма и си вземете няколко овчарски кучета.Заведете ги на изложби,преценете кое има най-добри качества и дайте своя принос за популяризиране на породата като създадете кучило.Когато избирате новите стопани старайте се,те също да осигурят тези условия на живот на малките,а не да променят предназначението им.Нюфовете били се превърнали в табуретки!???В България,да!Но вижте какво правят в Италия - няма малко село с езеро,в което да няма спасителен екип,който да не работи с Нюфове.Колко езера в Бг могат да се похвалят със спасителен екип изобщо!?Развъждането не е единственият начин да развиеш породата,за съжаление в Бг това е преобладаващото схващане и практика.Взимането на едно служебно куче и превръщането му в послушен гражданин не е достатъчно за да развиете порода,да.
Относно развъдниците и правото на избор на кученце мога да споделя моят опит.Правото на първи избор,получих след близо едногодишна кореспонденция с развъдника.Взех най-хубавото куче,като в избора бях съветвана от развъдчика и до ден днешен между нас има огромно доверие,което премина в близко приятелство въпреки 1500 те киломентра,които ни делят.В тези взаимоотношения има много повече от менторство,те са емоционални,обгърнати с доверие,насърчаване,споделяне на опит.За да се изградят такива взаимоотношения е необходимо време,за това не се чудете ако някой развъдник във Франция например,не ви даде право на първи избор.Моят съвет е първо да установите добри взаимоотношения с развъдчика,колкото и време да е необходимо и след това,едва след това, да вземете кученце.

[Fibsi]

marin4eto, на мен ми се струва, че mik не се обръща към теб. Може би има горчив опит и затова е по-черногледа, но не приемай написаното от нея лично ;)

Хубаво е да си даваме сметка, че развъждането е сложна работа, че изисква знания, време, пари, морал, но не ми харесва идеята, че с развъждане се занимават "необикновени" хора и че то е направо "rocket science".

[deneva]

Идеята е такава,че развъждането не е единственият начин да допринесеш за развитието на дадена порода.Големият ентусиазъм и надежди,могат бързо да се изпарят при първите грешки,с които ще се сблъскат "начинаещите".Трупането на опит е неизменна част от развитието на породите.Ако искаш да развиеш и популяризираш една порода,но нямаш условия за това, началото може и да не е взимането на една женска,с която да създадеш едно-две-три кучила.Началото може да бъде търсене на съмишленици,създаване на условията малко по-малко,сдобиването с литература,комуникация с различни развъдници и съдии.Това е бавен процес,който обаче гарантира, потвърждава и избистря твоите намерения,без да вреди на бъдещата популация.Ако нещата се случваха така,може би сега нямаше да има собственици на бигли от работни линии,които се чудят как да се справят с тях в апартаментите си и да говорим имало ли деградация или не!??

[DessyD]

marin4eto, в 23 June 2012 - 10:57 PM, написа:

С други думи - да не се захващам. Няма да допринеса с нищо за породата, най-много да навредя. Ех, да ви имах самочувствието Добре, че сте вие да развивате и опазвате породите, че иначе не знам какво щяхме да правим.

Всеки един от вас съм сигурна, че е имал наставник, от който е научил важните неща. Няма нищо лошо в това, даже напротив. Само че лошото е когато започнете витаете в облаците, в което обвинявате хора като мен.

Мисля, че приемате нещата твърде лично. Обсъждаме варианти, които през годините са дали лош резултат и това е причината за тези постове, а не съмнението в качествата на когото и да било тук. В крайна сметка малко от нас се познават лично, пък и това .... не винаги е гаранция, че си наясно с идеите и преценките на даден човек.
Аз казвам само това, че ако решите да се занимавате с развъждане е важно решението ви да е дългосрочно - от порядъка на 20-тина години например и да се подготвите за повече трудности, отколкото успехи. Да прецените не само финансовата страна, а и емоционалната. Да си дадете сметка къде във вашия живот ще стои това хоби. Ако имате амбиции в работата и те са високи, аз бих ви посъветвала да търсите вариант само за изложбени екземпляри. Създайте лични връзки с развъдници и с времето те ще разчитат на вас да представяте техните кучета и да участвате по този начин в тяхната работа и едва след като добиете опит и познания, когато навлезете в средата на определена порода и ако имате вече време направете друга крачка в посока развъждане. Не споделям личния си опит, защото преди 12-15 години всичко беше толкова лаишко, че няма накъде повече. Опита и менторството са прекрасно нещо, но знаете ли ..... убедих се, че нищо не заменя основните ценности, които един човек притежава. Аз имах късмета да съм сред хора, които винаги ме сваляха от емоционалния облак и чрез моралните си качества ме караха да вземам трудни, но по-етични и по-удовлетворяващи решения.
Скандалите в този форум са възниквали все с хора, които са имали лошия късмет да попаднат на неподходящия ментор. Те са му вярвали, защото е имал "успех на ринга", а това е много относителен показател за да ползваш някого за "наставник". Много важно е за себе си да прецените дали бихте жертвали 70% от произведените от вас кучета за да добиете едно, което да стане супершампион. Това е морален въпрос, а не проблем на селекция или развъждане.
Аз не приемам да създавам около 50% дори да е само екстериорен брах за да получа суперкучето. За мен, лично, това създава много повече проблеми и не допринася за доброто на породата, дори напротив, провокира продължение и задълбочаване на проблеми.
Както казах, никой не може да определя идеите и целите, както и решенията на друг човек. Важно е, обаче, този човек да взема информирани решения, в които да вложи и морален аспект. Може да звучи много философски и много отвлечено, но за мен това стои в основата на развъждането. Може да имате две женски кучета и да допринесете много повече за една порода, отколкото някой който има 10 и влага много повече финанси от вас.
Аз се водя от страната на "развъдчиците", но все още не мога да се нарека сама такава. Все още имам професионални и обществени ангажименти, които ми пречат да отделя по-голямо място на този процес и точно затова работя с още един човек, ветеринарен лекар, който пък си има много успешна практика. Точно затова не произвеждаме кучило след кучило, а всичко е мислено и премислено. Не винаги сме вземали удачни решения, но пък имаме еднакво разбиране за процеса, т.е. и двамата знаем, че това ще е постоянна част от живота ни и всичките ни лични решения включват тази част. Целите ни семейства са ангажирани с това решение и това имам предвид като казвам да се прецени правилно решението за занимание с развъждане.

[Vesela_5]

deneva, в 24 June 2012 - 03:56 AM, написа:

Относно развъдниците и правото на избор на кученце мога да споделя моят опит.Правото на първи избор,получих след близо едногодишна кореспонденция с развъдника.Взех най-хубавото куче,като в избора бях съветвана от развъдчика и до ден днешен между нас има огромно доверие,което премина в близко приятелство въпреки 1500 те киломентра,които ни делят.В тези взаимоотношения има много повече от менторство,те са емоционални,обгърнати с доверие,насърчаване,споделяне на опит.За да се изградят такива взаимоотношения е необходимо време,за това не се чудете ако някой развъдник във Франция например,не ви даде право на първи избор.Моят съвет е първо да установите добри взаимоотношения с развъдчика,колкото и време да е необходимо и след това,едва след това, да вземете кученце.

Абсолютно подкрепям това мнение.

[Furia_S]

marin4eto
Не мисля че Мик е говорила конкретно за Вас, мисля че говореше за хората по принцип, дори не само за българина, а за тези стопани на които едно обикновено средностатистично здраво куче им се струва като нещо втори сорт. Което е тотална грешка. Напротив, точно такива кучета, както каза тя, са напълно възможно да станат добри производители, но и тук има много въпросителни.

Разбира се че е хубаво в развъждането като процес да прииждат нови хора, жадни за знания. Това е чудесно. Но мисля че хората се опитват да ви обяснят че развъждането като процес е дългосрочен, ангажиращ не само вас лично но и семейството ви, което е хубаво да ви подкрепя и да ви помага, финансово неизгоден, изискващ много усилия и най-вече ще ви лиши от много илюзии, към което е добре морално да сте готови:-))))
Инак не е невъзможно да се сдобиете с куче от чужбина, стига да сте търпеливи. Можете да се обърнете към вашия национален клуб порода за съдействие, примерно.
Но трябва и да сте готови че ако от кутрето не порасне това, което е нужно и интересно за породата като цяло възможно е да се наложи да го извадите от развъдна дейност и да си го гледате просто като домашен любимец.
За съжаление, не са много хората, способни обективно да погледнат върху тези неща и да признаят че не са направили правилния избор. Предпочитат да упорстват със скачки и регистриране на развъдник, отколкото да проумеят че създаване на кучила не е развъждане.

Изобщо, тънките моменти са много, нюансите са много важни и от морала и обективността на собственика на кучета зависи крайния резултат.
Но никой не казва че не трябва да се захващате хич и че точно при вас нищо няма да се получи:-))) Напротив, ако намерите знаещи и отговорни хора, от които да черпите знанията си, то кой знае какво може да постигнете след години?:-)))) Все някой е започвал от някъде, никой не се е родил научен:-)))

[petro]

Няма как да не остана отново само на нивото на емоциите, поради никаквия си опит, но пък и не мога да не изразя възхищението си от балансираните и подкрепящи в същността си ваши мнения deneva

[petro]

Няма как да не остана отново само на нивото на емоциите, поради никаквия си опит, но пък и не мога да не изразя възхищението си от балансираните и подкрепящи в същността си ваши мнения deneva, DessyD, Furia_S! Спестявам си компиментите, за да не разпалвам пак страстите.

[greeneyed]

Показване на мнениетоFuria_S, в 14 June 2012 - 11:38 AM, написа:

Vesela_5
Точно това означава - първите шест от кучилото се оставят, другите се умъртвяват.


Много глупости в тази тема!
Например , това с първите 6. Зaщо просто да не си плюе в пазвата човек? Cъщия ефект върхy качеството ще има
Ами така де . Вместо да се грижиш , защо да не ги издавиш , пък оцелелите да се грижат сами.
"Нaли и в природата ...."
В природата, майката изоставя, или даже унищожава не" Излишната бройка" , а нежизнеспособните.
Само че , отнесено към породите , голяма част от породите са де факто генетични дефекти . Т.е. трябва да бъдат унищожени , ако се придържаме към принципа на жизнеспособност и "природосъображност". Или да се кръстосват с породи , които нямат този "дефект".
В смисъл , че в много случаи белезите , които са изизскване към дадена порода , по същество са болести и дефекти

например
http://www.collienet...cs/dwarfism.htm
През вековете хората селективно са развъждали кучета , за да запазят специифични генетични дефекти и мутации. Има много породи от кучета джуджета , където характеристиките на " dwarfism ( не знам медицинския термин за джудже ) са част от стандарта на породата.Името Корги буквално означава куче - джудже на yелшки . Има три основни типа на генетичен dwarfism ( следват термини на типовете :chondrodystrophic, achondroplastic and brachiocephalic ) , Нaпример булдогът има achondroplastic и brachiocephalic
Породи обикновено свързани с "achondroplastic dwarfism" са басет, дакел , пекенез , шицу, шарпей , английски и френски булдог. Tези кучета винаги имат крака, които са по-къси от тялото и прекалено големи глави.
и т.н

Through the centuries, people have selectively bred dogs to retain certain genetic defects or mutations. There are many breeds of dwarf dogs where the characteristics of dwarfism are part of the breed standard. (The name Corgi literally means “dwarf dog” in Welsh.) There are three primary types of genetic dwarfism: chondrodystrophic, achondroplastic and brachiocephalic. Some breeds may exhibit characteristics of more than one kind of dwarfism, for example the Bulldog is both an achondroplastic and a brachiocephalic dwarf.
....
Breeds commonly associated with achondroplastic dwarfism are basset hounds, dachshunds, shih-tzus, pekingese, sharpeis and English and French bulldogs. These dog always have limbs that are shorter than their body and often have over-large heads as well.

Тук са много подходящи снимките от първа страница на темата . Или по-скоро статията обяснява снимките