Nicholay Atanassov, в 12 September 2012 - 02:44 PM, написа:
Аз пък, за съжаление нямам време да пиша по форумите, защото не това е работата ми.
Благодаря за отделеното време за форума и моите въпроси :)
Доколкото схващам, психическият живот на кучето, както и "връзките" му с различните членове (по пол, възраст, но и по вид също) е почти толкова сложен, колкото и при човек и теорията е необятна и невинаги напълно обяснима и приложима за всеки един отделен случай с един и същи краен резултат :)
И както нито един родител и нито един психолог/психотерапевт не е застрахован, че ще успее да възпита правилно детето си или излекува трайно пациента си, така и при кучетата никой не е застрахован, че няма да допусне грешки при отглеждането или рехабилитирането.
Но както и при хората, така и при кучетата явно, не всички стават "проблем" за обществото поради допуснатите грешки във възпитанието :)
И както във всяка сфера, между теория и практика на практика винаги има някакво разминаване :)
Всеки стопанин би трябвало да избира позитивния метод на възпитание, ако иска да има щастливо куче и щастлив живот с щастливото си куче. Но за да успее да прилага този позитивен метод така, че да има успех, трябва да разбира психологията на кучето - защо постъпва така и какво да се направи, за да може кучето по свое желание да промени поведението си, а ние да затвърдим с положителни емоции за кучето това ново поведение. И че не всеки, на когото му липсват правилните познания, може да се справи сам и за конкретен проблем на конкретно куче най-добре би помогнал обучител с нужните правилни познания. Иначе може да се нанесе повече вреда, отколкото да се помогне.
Звучи почти отчайващо, ако някой иска да бъде добър стопанин на кучето си ;)
Предполагам, че голяма част от собствениците просто постигат "консенсус" какво могат да толерират, какво не, кучето вероятно също се "наглася" някак към ситуацията и ... се постига някаква сравнителна "хармония" ... Както при взаимоотношенията между хората :)