Публикувано: 04 September 2012 - 03:50 PM
Предварително се извинявам,че ползвам пост от друг подфорум,но той идва само за да подкрепи написаното по-горе :
„Здравейте и от мен. Отдавна съм във форума, но само чета мненията и спестих задаването на излищни въпроси.
Кученцето ми е женско ротвайлерче на 3 мес. и половина мога с нескрито задоволство да кажа, че според мен е доста умничко и бързо възприема за момента като се има впредвид, че е още бебе и не може да се очаква кой знае какво от месец и половина е при нас и се научи на доста неща. Имам обаче един макък проблем, с който за момента не успявам да се справя. За кученцето съм предвидил отделна стая, която е само за него и като не сме вкъщи го оставямяме да стои там както и нощно време когато спи. Има си "кошарка в която да спи и паничка с вода. Проблемът който се формира е че, когато усеща че сме в апартамента не иска да стои самичко и започва да драска по вратата и да скипти. Това може да продължи и повече от час. На първия едтаж сме и съм пробвал да оставя открехнат прозореца и излизам навън да го подслушвам дали скипти понякога само 2-3 минути и като разбере че няма никой и млаква. Вечер когато ще лягаме трябва предварително да сме го изморили и да му се спи и тогава по лесно мирясва, но когато му се играе и го затворим отново започва да драска и да скимти. Опитвал съм да го успокоявам когато е превъзбудено и тогава да го затворя опитвал съм и да му се карам когато скача по вратата, но няма особенно подобрение. когато отворя да му се скарам веднага млаква сгушва се в "кошарката" и ме гледа жално. Разбирам, че кученцето просто иска да бъде покрай нас, но искам да го науча че когато аз кажа трябва да стои кротко в стаята си.
Ако някой се е сблъсквал с подобен проблем и е успял да се справи можя споделете съвети или техники а това тъй като вече се притеснявам че няма да свикне. „
Бих могъл да покажа и отговорът:
„Никога не съм гледал куче в апартамент, но понеже никой не отговаря, ще се пробвам аз.Щом искаш да го научиш, трябва хладнокръвно и упорито да продължаваш, независимо от протестите му. Може да ползваш клетка, да го затваряш да не драска по вратата. Успех.”
* * *
Сигурно живея в илюзорен свят, но вярвам че ако държавата отделя повече внимание на кучетата,ако клубовете /без изключение/ провеждат още по-добра политика,ако медийте престанат да „бягат” само защото има по-важни неща,кучетата ще се чувстват по-разбрани.Знам че съществуват клубове,знам че имат успехи и така трябва.Знам, че не може да се принуди никой да посещава заниманията им дори само като наблюдател.
Благодаря на Galiadogs и г-н Н.Атанасов за пожеланията – мои материали се публикуват в ловно списание,а що се отнася до издаване на книга – тя е завършена в работен вариант и части от нея / Откровено за кучетата/ има във форума.За съжаление поради социалният ангажимент,който ми отнема време,заради ред други причини,засега не мога да я издам.Освен това друга информация има много и всеки може да чете,стига да я проумее.