Цитат
относно цените нямах впредвид колко струва някоя линия ,някое куче,някои разплодник......абе идеята ми беше друга да бъде достъпна за овчарите ,за да могат да ги отглеждат те.защото какво се получава,избрани са наи-добрите от стадата а сега немогат да се върнат там наследниците им ,не е ли това още едно ощетение .в същото време някои богат чичко си купува две три ,и почва да филосовства какво е аджеба бок,ако му кажеш абе виж тва овчарското мани го тоя мелез дребен.тои чичкото винаги ще си вземе ,мерак се гаси с пари,пък тои ги има,има и хора дето подклаждат мераци,но другия тои не би си взел а при него трябва да са наи добрите .
Петко,
Както ценообразуването, така и достъпността са много широки понятия. Винаги ще се намери някой, който от 9 дола вода ще донесе, за да докаже защо кучето му струва примерно 500 или 600 лв. В същото време, ако някой обяви, че продава кученце да кажем за 100 лв, веднага възникват два основни момента единият е, че сигурно кученцето е дефектно, за да е толкова евтино, другият момент е, че кучетъргашите веднага ще скочат, че някой им подбива цените.
Преди много години някъде около 1977 или 1978 имах женска Немско Овчарско Куче. Да кажа, че по него време е имало нещо от рода на родословни свидетелства, преценки, изследвания и какво ли не още, значи да излъжа. Това бе куче, отговарящо на стандарта за Източноевропейския тип на породата, с много добър екстериор и служебни качества. Продал съм от нея 3 или 4 кученца. Единственото, което исках да ми бъде заплатено, това бе стойността на ваксините (тогава беше най-популярна пентовакс и се продаваше около 5 лв) и противообезпаразитяващите лекарства за глисти се използваше пиператрин, а за тении най-доброто, което се намираше много трудно, бе дронцит. Не съм продал нито едно кученце на цена повече от 20-25 лв. Като се разбра това, веднаха се появиха някой другари, с кучета много под нивото на моето и започнаха уговорки или да спра да продавам или да вдигна цената, защото съм подбивал техните цени. Кучета с подобно, а и доста по-лошо качество те продаваха по 100-120 лв.
Ако мислите, че сега разликата е много по-голяма, не е. Само че сега сумите са много по-високи и обикновено се говори в Евро или Щатски долари.
Е, доста по-късно имах и друг случай. Моя кучка бе родила и имах малки вече на около 45-50 дни. Един ден дойде един от тези новите и каза, че иска да купи кученце от мене. Започнах да му обяснявам някои неща за родители, връзка, линейно развъждане и т.н., но той изведнаж ме прекъсна и каза: Виж, каквото и да ми кажеш повече от 800 долара не мога да ти дам. Съвсем нямах намерение да искам такава сума, но какво да го правя като иска да дава. Това бе най-скъпото куче, което съм продал през живота си, макар че бях си нарекал многократно по-ниска сума.
Вижте колко интернет сайта има за кучета. И вижте в колко от тях няма
Предлагаме или
Продаваме. И нека някой да каже, че кинологията не е средство за придобиване на пари. Да, но това не е кинология. Аз казах в предишно мое писане какво е това.
Всички ние твърдим, че обичаме кучето. Обичта изисква алтруизъм. И ако на един сноб или новобогаташ можеш да му вземеш това, за което не се е мъчил по време на придобиването, не можеш да подхождаш със същия аршин към един човек, който изкарва прехраната си с къртовски неистов труд в дъжд, пек, студ и мраз, в мръсотия и недоимък.
Абе казано по-простичко
кинология е едно,
кинтология е съвсем друго. Жалко е, че много не могат да го разберат, или по-точно не им оттърва да го разберат.