Furia_S, в 29 September 2012 - 10:54 AM, написа:
Изпадала съм в такава ситуация преди години. Взех мерки още след първата случка.
Не се обръщам към Лиляна, но искам да споделя реалния си опит, дано да помогне на тези, които изпадат в подобна ситуация.
Разгледах причините за подобно поведение при кучето ми, открих първопричината - след като се появи бебе-лабрадор в апартамента ни, кучето ми (мъжкар, пак примитивна порода, чау-чау побойник) взе да преразглежда своето място в семейството ни и реши да третира бебе-лабрадорче и малката ми дъщеря (тригодишна към този момент) като по-низшестоящи. Нямаше никакво ритуално ръмжене и зъбене към детето, но към бебе-лабрадорче да. Когато е насинил със зъби дъщеря ми по ухото и главата веднага се консултирах с инструктори у нас и в чужбина и направих следното:
- Кастрирах мъжкото си куче, за да понижа нивото на тестостерона в организма му. Кучето бе 5 годишно на този момент, трябва да си прегледам записките, които водих, за да посоча точната възраст с уточняване до месеци и дни включително. Никога не е било пускано на женска и навън ако срещахме разгонени женски всеки опит за скачка от неговата страна се забраняваше от мен с команда. Той слушаше винаги. Не е давал поколение - има си хас, инвалид от зоомагазин и поколения да дава.
- Дадох си ясната сметка че кастрация не е панацея, а само подпомагащ фактор при продължителна, упорита, постоянна, осъзната работа с кучето 24/7.
- Намордник, временно изолиране от децата и другото кутре на балкона или в другата стая за да се избегнат вероятните конфликти и провокации към нов изблик на агресия и/или самозащита от неговата страна. Не съм го давала другаде - нито на училище, нито на хотел с обучение, работих с него лично аз.
- Намиране на читав инструктор, провеждане на консултация на неутрална територия заедно с кучето. В нашия случай това бе Венци Дачевски. Огледа ни, тестира как реагира кучето на повикване без повод, изслуша ме внимателно, каза че до тук правя всичко правилно, ако има други сигнали от страната на кучето - да се обадя. Не се наложи, защото се справихме сами.
- Работа. Работа, работа, работа с кучето му е майката - първоначално намордник, след два месеца някъде го махнахме, и ежедневно до откат отработване на команди, "падни, седни, легни, сто лицеви упора, пълзешком до хоризонта и обратно!". Ставах призори, лягах към полунощ. Отработване на храната - хранене само след разрешение. След време разрешаващата команда "Яж" вече отправяше към кучето точно нахапаната ми дъщеря под мое ръководство.
- Строяване на цялото човешко семейство с определени строги правила спрямо кучето: никаква храна от масата, не докосвайте кучето докато яде, гризе някаква вкуснотийка-лакомство или спи. Изолация на животното от децата ако излизам а те са вкъщи, за да няма инцинденти в мое отсътствие. На гостуващите деца им е абсолютно забранено да гняват и мачкат кучето като плюшена играчка, защото то не е! И им е забранено да го будят за да си поиграели били или да го пипат (особено по главата и зад врата) отзад изневиделица или когато кучето пие вода или гризка лакомство. Моето куче не е играчка за гостите ми, защото е куче примитивна порода с такова сериозно минало (напомням, притежавам мъжки чау-чау, тази порода с близо 2000 години история е била използвана в Китай за лов, охрана и пазене на медитиращи тела на монасите в будистки манастири в Тибет).
- Осигуряване на животното необходимо усамотяване и комфорт, като например на неговия дюшек по командата "Място" той научи че НИКОЙ няма да го обезпокои. Така той престана да се изнервя и да очаква някаква досада излишно, знаеше, че като си легне на мястото - там е неговата спокойна и комфортна зона. Сега, след 4 години, дъщеря ми вече може да го пипа и гали и гняви на дюшека му, но той е спокоен вече. А и тя не злоупотребява с неговото търпение - научила съм я.
Има още доста тънки доуточняващи моменти, но в общи линии с този подход му наместихме мозъка на нашето куче и от тогава са минали 4 години, не сме имали подобни инцинденти. Дъщерята израстна, сега е на 7, пипа си го, гняви си го, храни си го, държи сешоара, след като го изкъпя при подсушаването и нямат конфликти.
Но аз с този пес винаги имам едно наум, само че по-добре живо куче със строги правила вкъщи, отколкото на с“ело щото не ни се занимава или мъртво след инжекция щото пак не ни се занимава.
Който не иска да се занимава с това - да го даде за осиновяване животното. И повече до кучета да не припарва.
Кръстева.
Дадено, неуважаема, ти какво си въобразяваш, че няма да отстоявам позицията си на живо да не би? Казвай къде, кога и в колко часът.
Идвам да поговоря с тези лигли които смятат кучетата за играчки, и съм готова дори за истериите ви. Да не мислите че ми е за сефте? В колко и къде е срещата?
Вход
Регистрация
Помощ
Ти си силна - не отдавай значение на всички глупости тук! Целта им е да ни смажат, затова и темата не беше заключена....
Изглеждам много миловидна на външен вид! Обадете ми се - терена ще е мой 
Горе
Цитиране +
