Здравейте!!! Страшно се радвам, че Кили е добре!!! Той толкова прилича на моя Хачи, пък са и от един развъдник... Дай боже нещата да са Окей, и да му се радваме на все още повече прекрасни клипчета и снимки!
Пете, аз всъщност, не съм разгледала снимките от изложбата детайлно, щот гледах само кучетата...не знаех че имаш такъв водач...Емо, да си жив и здрав! Ако искаш, мога да ти връча моя Хачи за следващата изложба. Е, ще го пишем сърбин, няма да е българин, ама кво от това...Ще имаш възможност да водиш един изключително агресивен и добросъвестен в същото време пес...

Петя, адски се радвам за Норта!!! Тя е душата на семейството, първо куче, нормално е реакциите да са такива! Но страшно много се радвам, че се освества!!! Дай Боже!!! Или по-скоро - Дай Ветеринарю!!!!


Деси, благодаря за съвета! Наистина ще се възползвам! Само че на Хачи вече му ПИСНАХА безкрайните бърканици в ушите и той трудно дава да го преглеждат, а пък след операцията на крака е почти невъзможно...И понеже и ние в къщи го налягахме с мехлемите, е вервай ми, съвсем се е ПРИТЕСНИЛ!!!

И да ви кажа - днес сутринта отново се сби и се опита да изяде един шар-пей... Слава богу, че със стопанина му се познаваме, и слава богу, че стана изненадващо, а не в реда на разходката...Иначе шар-пея си беше заминал... И това мойто ми ръмжииии, не че не ми е ръмжал винаги, като му се скарам... Не знам защо е това. Винаги ръмжи, като му се скарам, все едно ми казва - "Гледай си работата! Не ми дръж тон!" И ме подлудява... Иначе се счупва да ми се радва, аз съм единствената, която счита за Луна-парк, тоест играем заедно, слуша ме безпрекословно, когато реша да бъда идиот, защото усеща че в този момент аз съм му водач. Но в ситуациите на улицата се панирам и направо изфирясвам... Страхувам се за другите кучета и за другите хора...и той ме усеща...

Не че не мога да го контролирам...напротив, може би той усеща че аз най-добре го контролирам и това не му понася...божеее, досадих ви с тия глупости! Както и да е - чувството за вина в акитата обаче е безпрекословно! Днес без да го ударя, без да го смъмря, осъзна че е виновен и не си потърси храна след разходката сутринта. Ската се като партизанин в хола и не ме е закачал за нищо...
И това "Добро хрумване" всъщност е на 700 метра от в къщи...и е странично от маршрута ни за разходка...как не съм го разбрала, по дяволите...

Ядосвам се сама на себе си, явно не търся правилните източници за информация и лечение... Аве, не съм се вторачила толкоз, затова...

Божее, ако не е тоз брояч в подписа ми, никога нямаше точно да помня на колко ми е жувотното...АМА ВСЕ ПАК Е ЖИВОТНО! Е ТОВА НЕ ГО ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ ИНАЧЕ ИМА РИСК ДА СЕ ОБЪРНЕМ НА ИДИОТИ!!