Петя Кръстева, в 20 November 2015 - 06:25 PM, написа:
А сега за всички любители на породата акита ину и тези, които искат да се занимават с развъждане на акита ину искам да знаете, че това е може би една от най-трудните породи за работа. Да се внесе качествена акита от Япония си е много години работа, контакти и доза късмет. Не е целта само кучето ти да е внос от Япония, а да се внесе добро куче от Япония.....Да имаш парите е малко условие за да направиш правилният избор. Въпреки всичко дерзайте....желая ви по-малко спънки от моите и късмет

Една поправка към цитата:
Развъждането като цяло не е за всеки. Дали ще е акита, ротвайлер или йорки, всички са кучета и който иска да се занимава сериозно с дадена порода си плюе на ръцете и се хваща да работи здраво и по правилниците на федерацията.
Отделно стои въпросът, че всеки себеуважаващ се развъдчик, колкото и кучила да са минали през годините, никога не смята, че знае всичко, а още повече си позволява да ангажира цял форум със собствените си виждания в тази сфера, особено при липса на интерес или поискан съвет. Другото, на което по-нагоре се обърна внимание е, че професионалното развъждане се прави ЗА породата, а не за бройката ... и най-вече като любов към самия вид канис. Тази тема от известно време се запълва с монолог, PR и инфантилност. Който влезе в нея не като любител, а от любознателност към спецификата на породата, бързо ще загуби интерес. А този, който е решил да се занимава професионално с акита ину и развъждането й, няма да чете какво е писала Петя Кръстева, а ще си търси сериозни източници и контакти от чужбина.
Едно четиво за размисъл ....
Одата за Развъдчика!
Развъдчика, а именно Развъдчика с голяма буква е този, който жадува за знания и никога в действителност не смята, че знае всичко. Този, които взима решения по съвест, жертва удобството си и отчита обстоятелствата. Развъдчика е този, който жертва личните си интереси, парите си, времето за близките си, интересните мебели и меките килими. Разделя се с мечтите за дълго, разкошно пътешествие по море, по време на отпуската в полза на поредната важна кучешка изложба.
Развъдчика прекарва без сън ( но никога без кафе) дълги часове в планиране на връзки, или с напрежение в израждане на кучета, след което следи притеснен всяко леко помръдване или плач на кученцата.
Развъдчика пропуска служебни обеди, защото видите ли точно сега би трябвало да се роди кучилото или защото трябва сега да се хранят кученцата. Той разкъсва плацентите и прави изкуствено дишане уста в уста, за да спаси бездиханното новородено, буквално вдъхва живот на бездиханното същество, което може да е въплътената му мечта за цял живот.
Коленете на Развъдчика са изумително място, където непрекъснато са спали и спят много поколения знаменити шампиони.
Ръцете на Развъдчика са силни и здрави, често мръсни, но винаги нежни и чувствителни към побутването на влажното бебешко носле.
Гърба и ставите на Развъдчика обикновено наболяват от постоянното стоене в полусънно състояние в развъдните помещения и боксове с малките кученца, но са и достатъчно силни за да позволят на Развъдчика да представи следващото кучило на Шампионата на годината.
Раменната на Развъдчика са поотпуснати, понеже често носят товара на грубите нападки от страна на конкуренцията, но те винаги са достатъчно широки, за да поддържат теглото на хиляди поражения и разтройства.
Ръцете на Развъдчика са винаги способни да се оправят с опърничавите, , да устоят на захапванията на острите бебешки зъбки или да помогнат на новобранците в породата.
Ушите на Развъдчика са удивителни, понякога червени от чутото, понякога със страна форма затова, че са били дълго притискани към телефонната слушалка, често глухи за критиките, но винаги прекрасно чуват кихането на болното кученце.
Очите на Развъдчика са зачервени от непрекъснатото изследване на родословия, понякога са слепи за недостатъците на неговите собствени кучета, но винаги остро виждат всички пропуски и грешки в организацията на изложбата и съдиите и винаги търсят съвършения екземпляр.
Големия Развъдчик е устроен така, че той не помни лицата на хората, но може да си спомни родословието на дадено куче по-бързо от компютър. Той е толкова пълен със знания, че понякога “ предохранително изгаря: той пази по своите лавици хиляди книги за “отлични кости” “ прекрасно поставени уши” и “ съвършена глава” ... и пази дълбоко в душата си несполуките и грешките.
Сърцето на Развъдчика, често бива разбито, но винаги енергично бие с постоянната надежда ..., и винаги се намира там където трябва!
О, да има развъдчици, но освен тях има РАЗВЪДЧИЦИ!!!