 emilvr, в 28 March 2013 - 07:09 PM, написа:
emilvr, в 28 March 2013 - 07:09 PM, написа:
Takiwa  kato  teb      смесват  социализация ,   между - човек  с  човек  ,   човек  и  куче , и   куче    с  куче .
Когато   така  социализирано  куче  попадне в естествената  му стреда  , то е   безпомощно  и  неадекватно . 
Моето е  социализирано      в посока човек/ куче  -  тоест   никога не  хапе    деца ,   и    хора изобщо . 
  Между  кучета нещата са различни , и смятам , че съм го възпитал   да е адекватно .
Човеко  Божи, за да не подскача  едно  куче и да не се  вкопчва да  хапе  трябва  с месеци  от най-ранна  възраст да се  соцаилизира с други  кучета, инак   става  куку, понеже не знае как да се  държи  със себеподобните. И рано  или  късно  може да  попадне  на  друг  тарикат, от който  да пострада.
Я да те  заключа  от  бебе в изолирана  камера и  да видя как ще  общуваш,  ако  виждаш  около  себе си  само  лекари и  учители, но  не и  нормални  деца?
Емо, кучета помежду си  имат  много  богата  гама от  тялото на  езика и  звуци,  виждала съм как  едри  случайни  кучета, израснали  в глутница навън, се  спасяват от  бой с елементарно  залягане  долу и как  нагли  дребсита, невменяеми и  несоциализирани,  са  ги  разкъсвали на повода на стопаните  си. 
Ти недей така  отгоре-отгоре да  пренебрегваш социализацията.  Знаеш ли  че  компенсирах  липса на социализация на  моя  пес  именно  чрез  упорити  контакти и  упражнения с  бездомни  глутници - добронамерени и  подходящи  по ръст и  тегло?  Това  е толкова  стар трик  сред  кучкарите  че  няма накъде. Точно  те,  стари  кримки  улични,  са  преподавали  уроци  по  общуване  на  моят  пес  като  бебе  от  4-5  месечната  му  възраст.