emilvr, в 28 March 2013 - 07:09 PM, написа:
Takiwa kato teb смесват социализация , между - човек с човек , човек и куче , и куче с куче .
Когато така социализирано куче попадне в естествената му стреда , то е безпомощно и неадекватно .
Моето е социализирано в посока човек/ куче - тоест никога не хапе деца , и хора изобщо .
Между кучета нещата са различни , и смятам , че съм го възпитал да е адекватно .
Човеко Божи, за да не подскача едно куче и да не се вкопчва да хапе трябва с месеци от най-ранна възраст да се соцаилизира с други кучета, инак става куку, понеже не знае как да се държи със себеподобните. И рано или късно може да попадне на друг тарикат, от който да пострада.
Я да те заключа от бебе в изолирана камера и да видя как ще общуваш, ако виждаш около себе си само лекари и учители, но не и нормални деца?
Емо, кучета помежду си имат много богата гама от тялото на езика и звуци, виждала съм как едри случайни кучета, израснали в глутница навън, се спасяват от бой с елементарно залягане долу и как нагли дребсита, невменяеми и несоциализирани, са ги разкъсвали на повода на стопаните си.
Ти недей така отгоре-отгоре да пренебрегваш социализацията. Знаеш ли че компенсирах липса на социализация на моя пес именно чрез упорити контакти и упражнения с бездомни глутници - добронамерени и подходящи по ръст и тегло? Това е толкова стар трик сред кучкарите че няма накъде. Точно те, стари кримки улични, са преподавали уроци по общуване на моят пес като бебе от 4-5 месечната му възраст.