Публикувано: 15 November 2006 - 03:32 PM
Сега е нашия ни правилник има заложено допустими степени A i B. Имаше един доцент който тряваше да ни внесе разяснения по темата като специалист, той ни обясняваше разни неща но като цяло нещо тези обяснения не доведоха нещо конкретно. Извадиха правилници правила по други клубове и т.н. и по скоро се взе решение база на опита другите, колко обаче е сполучлив техния опит е вече друго. r) Други клубове са писали разни неща, вадят разни статистики, но ни къде няма заключение че на база взетите мерки, са постигнали упес с намаляване. (има няколко изключения, но те са същесвени).
Всъщност от всички статистики всеки си вади различни изводи, но в тези статистики липсва анализа, при кой кучета какво и как се е получило, защото в крайна сметка се вади някаъв среден резултат. Нямаме точно описание при дадено куче за дадено нещо кое как се е предало, дали при негови потомци има някакво подобрени или се запазва същото съотношение или нещата се влошават. С една дума картината не е ясна. Като най-отявлени изследователи са американците, но и при тях се пускат средните резултати, пак липсана подробен анализ. Досега явно се казат всичко изводи са на база на средни резултати, което е ялова история. Същата е историята и с глухтата, общо взето при различни мерки резултатите са пак еднакви, няма промяна (говоря за Еворпа, САЩ сами са си направили големия процент). В Германия имат едини от най-строгите правилници за допускане до разплод и въпреки всички им изисквания, глухота си я имат, дисплазията си я имат, липсата на зъби си я имат, вродените петна и трикльора също. Въпреки че вече има тестове за определяна дали ще има лимоновите точни в кучилото.
И какво се получава накрая? - колко са ефективни всички ограничения който се налагат, всички изследвания и те сколко помагат реално? - според мен това е оснвния въпрос, на който трябва да се търси отговор.