[Letty]

Консултирайте се с вет и му дайте хапчетата по-рано, но само след като той каже.

[Flawless]

ISAYLA, в 28 February 2012 - 09:33 PM, написа:

За първи път се случва! Давали сме му таблетки,следващата е на 8април.

Щом е изкарал глисти трябва да му давате пак, по-скоро, докато не ги изчисти напълно и чак след това да давате по разписание! Трябвало е веднага да се обадите на ветеринар, . . .

[Мидрол]

IvanDimov, в 25 February 2012 - 06:10 PM, написа:

Отчаян съм наистина, днес ми избяга на друго място, гонихме се повече от 1 час. За момент тръгна да върви до нас ( на 5-6 метра) но когато се опитах да я хвана, и не успях изчезна. На повече от 300-400метра я викам и изобщо не ми обръща внимание. Знам че с хъскитата е така, до сега и аз бях противник на тази теория и много се ядосвах когато чуя как хъскито бягало, но вече трябва да си призная. Хайде ако някой е имал проблем с командата "Ела", да сподели моля как го реши?

Гоненето на хъски, което е решило да не слуша, е умряла работа... Изчаква те да се приближиш на две крачки и отскача с една такава хитра физиономия . Това може да продължи безкрайно - всъщност, докато на кучето не му писне и не се скрие окончателно... след което може (след като се наскита само - обикновено от 15 мин до 1 час) да се върне или до вкъщи, или до мястото, където е било пуснато.
Аз обикновено моля някой да ми го хване, като го примами с нещо вкусно, което предвидливо съм взела от къщи. Когато не стане - се запасявам с търпение и нерви и чакам на уреченото място

[xael]

Наша Арвен е такова животно. Драсне ли веднъж обаче няма връщане!! Два - три пъти е бягала и то доста успешно и за дълго(за мен това е над 15 минути). Почнахме да я връзваме за Джек - резултатът беше че два пъти го завлече по нейните си пътеки и тя, ако не е в двор - не се пуска. За мен в такива случаи решението е ролков или обикновен повод и някаква допълнителна натоварваща дейност - я тичане с колело, я бягане с кучето... Не е наложително всяко куче да е пуснато. Едно "послушно" бяло хъски при нас така доведе на стопанката си нахапана ръка. Пуснала тя кучето, той добър, той това, той онова....изгледа Джек на криво, Джек повече ни му трябва и изръмжа, онова скочи, докато ги разтървем някой от двамата я перфорира нея.
Естествено го има момента и "ама той вашия ръмжи, щото е вързан и те затова се сбиха". Ама ако и това отсреща беше вързано въобще нямаше да има бой!
Не съм привърженик на това нещо и вече страшно много ми е паднало пердето за такива стопани и кучета. Кучето ми слуша пуснато, но го пускам за мое спокойствие на места, където няма двукраки екземпляри със "съмнителни" четирикраки любимци. Хем аз не изтръпвам, кое ще ни смели от бой и ще трябва да го кърпя после (вече ми се е случвало с моето куче и нямам желание да повтарям тази сцена и да се чудя дали кучето ми ще остане живо, защото в такива моменти само за това си мисля).


Да си чакам аз кучето да се появи след един час скитане - няма шанс. Ако е такова дебилно - няма да има пускане. Алтернатива винаги има.

[Мидрол]

Ами не винаги може да се осигури достатъчно натоварване на кучето на повод. Сега например по снеговете около нас беше толкова заледено, че изобщо не ставаше за тичане, а за колело да не говорим. Затова сутрин в ранни зори ги пусках моите пред блока и зачаквах с чаша кафе. И те за около час се натичваха яко и сами си влизаха във входа накрая. Сега обаче едната се разгони - и царството им свърши.

[IvanDimov]

Преди си сядах където сме и чаках наистина работеше по максимум 15 минутки и се връщаше. Сега наистина като я гоня, знае че вървя след г*за и и е спокойно и прави каквото си иска. Но като я видя как се полюшква към пътя и пресича пътя и ме заболява и глава и всичко... Сега вече я научих, че ще ходя след задника и и тя не се съобразява вече. Преди 2 седмици започна да ми бяга по-сериозно, 3 дена беше на дълъг повод, вчера я пуснах за 30минути на една поляна, нямаше никакъв проблем. Днеска обаче пуснах я, направи 2 спринта и отлетя. Тръгнах след нея, влезе в един двор, тихичко си я хванах и хоп вкъщи без да хабя нерви. Затворих я, сложих и гранули без да и се карам и да хабя нерви и аз и това беше. Утре пак ще е на повод и пак ще я пусна другия ден. В момента пуснахме с петиция подписана от ~140 човека в която искаме от община определени и заградени с мрежа места за кучета. Ако ни направят такива паркове ще се "родим" направо. Забравям за търсене на кучето и оглеждане като мишка, да не би да реши да тръгне на някъде. Сега проблема е сериозен за момента, и се моля да е само етап...

[Flawless]

Без да казвам голяма дума, но днес Неро, който в последно време беше друго куче, се върна към нормалното си послушно състояние, не ми е правил проблем, връща се от раз и при това само след три "припомняния" на командите! Няма да го оставям още, ще продължим няколко дни , но честно казано направо се чудех дали някой не ми е подменил кучето!
Последното чудо от вчера е , че пак пресече булеварда, но този път бяха пуснали колите от светофара и те са набили спирачки пред Неро и той така се е изплашил, милия, че се е върнал при баща ми и е легнал в краката му! Целия ден се дърпаше от коли, които издават странен шум! НИКОГА не е правил такова нещо!

Иван Димов, според мен и ти трябва да направиш нещо такова! Хващаш на повод у вас и командите до съвършенство . . . и така няколко дни!

[IvanDimov]

Мисля че си права, вчера кога ме слуша много, имах доста време и слезнах при нея по-рано. Доста упражнявахте командите ела, хващах я постоянно и я пусках и тогава на поляната нямах проблем. Днес бързах, дори закъснях и като я пуснах горе, старата песен на нов глас.

И все пак ако направят заградени с мрежа места ще е повече от идеално. Отиваме насядаме някъде и изобщо не се притесняваш какво прави звяра и къде ходи. Някой град освен Пловдив и Бургас може ли да се похвали с подобен парк?

[Huskypower]

Заградените места са някакво решение. Но аз не ги харесвам. Обикновенно са малки, вътре кучето може да направи едно кръгче и после да лапа мухи от скука ... а собствениците седят на едно място, люпят семки, играят карти, разказват си вицове, бъркат си в носа ... общо взето занимания, които спокойно могат да вършат и у дома. Аз когато разхождам кучетата, вървя. Не спирам да вървя. Ако някое се заиграе с друго куче, спирам да поиграят и продължавам. А иначе, когато спра, спират и кучетата и сядат някъде до мен. Самосиндикални разходки и отдалечавания не са разрешени. Не съм от хората, които спират на едно място, пък то кучето да си се разхожда и прави каквото му скимне. Защото стоенето на едно място го правим добре и в къщи и не се налага да излизаме, за да правим същото и навън.

[Letty]

Аз също не съм привърженик на подобни "разходки", въпреки, че наистина е по-лесно и по-спокойно. Но нали целта е да те слуша, а не да го пуснеш в някакво заградено място и да си сигурен, че няма да избяга и да ти е спокойно! Упражнения му е майката

[nushcho]

Много искам да дам Зина на някой от вас да ми я научи, понеже аз не вярвам че може да стане! За мен тя е както Гери каза същата като Арвен, пуснеш ли я отпрашва на някъде и въобще не се интересува дали ще я последваш или не. Ако я следвам още повече кураж и давам. Онзи ден Нира беше избягала на улицата и с часове се правеше на глуха и не идваше при мен. Излизах на улицата виках, траках с чинийки (обикновенно върши чудеса), но този път тя си беше решила да се разхожда и най-лошото е че е станала агресивна към хората минаващи по улицата, лае ги на серизоно с настръхнала козина и се спуска.....ужасно е даже получих заплаха от един циганин, че ако я види още веднъж ще я убие Съгласих се с него че не е правилно да е на вън, но му обясних че не е лоша и никого не е хапала до сега и се опитвам да си я прибера (в нас като идват гости залайва и като ги подуши и види че няма страшно ги приема все едно са от семейството). Та каво направих, взех си повода от нас излязох си на улицата Нира на единия край, аз се запътих на другия. Само и викнах за да ме види, спря се. Беше на около 200-300м от мен и стои и ме гледа какво ще направя. Аз най-безцеремонно си тръгнах към полянката на която обикновенно ги разхождам...мале като видя че отивам на там хукна с най-голямата скорот която може да развият късите и криви крачета И най-хубавото беше че не тичаше около мен а се спря в краката ми от радост, аз си я погалих и погушках сложих и повода и отидохме на разходка за 20 мин да не каже че веднага съм я прибрала. Еееее сега Зина никога няма да тръгне след мен или ако случайно го направи, няма да се спре в краката ми така че да мога да я погаля и хвана а ще се върти около мен на безопасно разстояние за да не мога да я прибера. Тя си е хитруша винаги си има едно на ум когато идва при мен, усети ли че е без повод грабва възможността и хуква на воля. Това е разликата между характера на хъскито и другите ми кучета. При разходка Зина винаги се дърпа дори и за секунди да усвои че не трябва да опъва повода след малко пак се пробва да тръгна с нейното темпо. При Нира - за 5 мин разбра че не трябва да се опъва повода и започна да си върви спокойно до мен буквално В Редом!

[Letty]

Нуше давай Зинка при мен :)), моят приятел така му идва от вътре да учи Еди на разни номера и команди, чак му се възхищам. :))))
А мислила ли си да ходите на училище? Или поне да я оставиш за месец, ако нямаш време, поне едва ли не да се увериш, че наистина е некотролируема. Знам телефоните на няколко човека във Варна.

[IvanDimov]

nushcho все едно говориш за Хера, доста пъти ме е мотала... по доста време... не мога и да и привлека вниманието по никакъв начин, преди беше малко по-заинтересована и си я замаявах доста... сега явно кара пубертета и прави каквото си иска.... надявам се като стане на 2.5 - 3 годинки да олегне. Лятото си знам, че става тюфлек и не може, да тича изобщо...

[Мидрол]

Моите вкъщи и на заградено слушат и изпълняват команди без проблем. Между другото много добре се ориентират дали е наистина заградено или има откъде да драснат. В двор например моментално изпълняват "ела тук!" както и да са се заиграли. Но отвори ли се портата - ела да видиш! Тоест, искам да кажа, така бързо ще офейкат, че изобщо няма да ги видиш... Но ако не тръгна да ги гоня, до четвърт час се връщат, завъртат се няколко пъти около мене и пак хукват. И обикновено след третото или четвъртото връщане вече спокойно се дават да ги хванеш. В най-краен случай звъня на някого от домашните, той излиза, кучетата го надушват и с бурна радост тичат да го поздравят - и тогава той най-подличко ги хваща. Друг номер е да се скрия във входа - в 50 процента от случаите до две минути дотичват и влизат подир мене.
Абе така или иначе, щом си имаш хъски, никога не скучаеш. Даже и на каишка да е, пак е непредсказуемо. Колко пъти съм търчала в галоп подир някоя котка или катеричка. А недай си боже котките да са две, те тогава се разделят и моите хукват в две различни посоки... Кога ли на пътя ми ще има дърво и ще се разплескам на него...

[nushcho]

Аз сериозно ще ти я дам за месец, може пък да успееш!!! И при мен в двора слуша, и като свирна идва за да види какво става, ако не и хареса се врътва и си прави нейните си работи. Иначе си изпълняваме, седни, легни, дай лапа, донеси, подгони ме.. знае НЕ!...даже се е научила на маниери и ми отваря вратата на клетката докато ръцете ми са зети и нося панички с манджа. После си сяда послушно в нейното ъгълче на клетката и чака най-търпеливо да и дам храната. Другите в това отношение са доста по непослушни и нетърпеливи за тях храната е супер мотивация! Но също така може да ги изкара извън контрол и да подскачат като подивели за да достигнат желаната мръвка.
Общо взето всичко разбира, но сама преценява какво и се прави, ако е много гладна е послушна и изпълнява, но ако не я блазни храната трудно може да се мотивира. За това винаги сме на каишка и ако ще има разходка извън двора по интензивна е с колелото иначе не и издържам на темпото.

[Мидрол]

Всъщност, погледнато обективно, аз съм се научила да играя по тяхната свирка, а не те по моята... Но поне престанах да се нервя и да търча хаотично из квартала. В края на краищата, ако съм искала кучетата да ми козируват, щях да съм си взела НОК...

[IvanDimov]

Започвам да се съгласявам с Мидрол. Днес моята си направи 3 часа и половина разходка. Пуснах я на едната поляна, нямаше проблем, отидохме всички до другата поляна. Отидохме на другата, пуснах я с повода(да се влачи след нея) пак нямаше проблем, видях че си стой до мен, махнах и и повода и в този момент оглуша... този път изобщо не тръгнах да гледам какво прави, ходеше си, ядеше си каквото си иска, седнах на един камък и с всичкото търпение на света след около 40минути сама си дойде.... така че пак си извеждам до болка познатото правило НЕ ГОНЕТЕ ХЪСКИ, по-зле става :)

[Мидрол]

Да, влачещият се повод е улеснение до един момент... После се научава да стои на разстояние дължината на повода плюс още две крачки. А пък когато ти избяга от погледа с все повода, ти оставаш да чакаш с притеснението, че ще се заплете някъде и няма да може да се измъкне... Между другото, по едно време им закачах на каишката въжета за простор по 10 метра... Абе, циркове всякакви...

[Flawless]

И аз, подобно на Huskypower и Letty не обичам да си пусна кучето и то да си ходи без контрол, да не го знам къде е и какво прави и при кого ходи! Винаги тичам с кучето, държа го под око, не блея, не си приказвам с приятели и тн, но последно време по съвет на един приятел, който твърди че кучето не трябва да се учи на кой знае какви команди, а трябва да се остави да си бъде куче, да ходи където си иска, да прави бели и общо взето все неща, които не ми се нравят по принцип, та по негов съвет реших да пробвам така с Неро, в началото беше добре, свободата му се хареса, пусках го да ходи навсякъде и наистина почна да проявява търпимост към ретривъри, та се оказа, че нямаме проблем с тях, но пък от друга страна му хареса да си прави каквото иска и в един момент го обърна на свободия идва избирателно и въобще в най-непослушния си период не е бил така! Освен това аз имах някои душевни терзания, които разколебаха авторитета ми, но сега нещата почнаха да си идват на мястото . . .

[Мидрол]

То и аз не обичам кучетата ми да ходят без контрол, но засега поне те тичат поне три пъти по-бързо от мене... Разбира се, аз съм надобряла доста в сравнение с преди да имам хъскита, но все пак съм още далече от тяхното темпо