Понеже Вие попаднахте на текста "нарочно", а пък автора на поста го е качил "случайно" пак сте чели за да "натриете носа" на някого, а не за да научите нещо. Руски боксер никога не е имало. Имало е "съветски стандарт за боксер". Непризнат от никого... Освен Русия, имаше и други Съветски републики. Тук в България се разхождат предимно остатъци от "съветските боксери", "подобрени" от местни "развъдчици".
Еееееееей, как не съм се сетила, че Рамзес можеше да мине и за булмастиф....Щях да казвам, че е загубил част от ушите и опашката си в битка с един бракониер...
Понеже имате за руските развъдчици по-добро мнение от това за българските, засега няма да Ви го "развалям", а ще предоставя на вниманието на форума мнението на една "украинка":
Елена Викторовна Ивлева , кандидат на биологическите науки, международен эксперт FCI, Севастопол и развъдчик на добермани, развъдник Ак-Яр
източник
Куче „за себе си“
(със съкращения)
Шест и половина сутринта. Мъглива пролетна утрин в градския парк.
Цъвтящ люляк, висока трева – кратко царство на буйна растителност преди изгарящият растенията летен пек. Срещат се двама собственици на добермани, разхождащи своите кучета. Единият – с черен мъжкар – дремел стоейки в средата на поляната. Другият изскочил от храстите с черна женска.
Мъжкарят дотичал до непознатата и радостно замахал с опашка. Неговият възторг може да бъде разбран.
Женската, действително била много красива: Висока, широкотела, стройна, с дълги крака и дълга шия, със силни и резки движения. Тя погледнала стопанина си, питайки какво ще правят: „ Ще играем или ще продължим нататък?“ „Играй Даша“, - разрешил мъжът.
С няколко мощни скока женската набрала скорост и се понесла по края на поляната, стремителна и недостижима. Мъжкият с писклив лай се опитвал все пак да я догони. По-нисък от женската, и главата му имала съвършено друга форма. Тя рязко се стеснявала от черепа към муцуната. Кръглите светли очи плашели с леко безумен израз. Докато кучетата тичали, собствениците се разговорили. „Вашият е малко дребен“ - внимателно казал собственика на женската. „А, ми ние си го взехме за себе си“ - отговорил собственика на мъжкия. „А аз за кого съм взел Даша? - изумил се мъжът – за Вас ли?“ „Е, не разбира се – замислил се събеседника – но Вие сигурно я водите на изложби...“ „Да, водя я, поддържам я в добра форма.“
Не е тайна, че периодическото предпочитане на една или друга порода се диктува от модата. Едно време всички искали бултериери, после ротвайлер...А какво е модерно сега? Няма да повярвате: сега на мода е „кучето за себе си“ Наблюдава се поразително явление: ако по-рано купувачите се стремяха да вземат каквато и а е порода куче, но колкото се може по-добро, то днес, всичко е наобратно. Хайде да разгледаме с подробности този феномен.
Първо, това действително е мода. В Калининград и Владивосток, в Мурманск и Севастопол купувачите искат да имат „куче за себе си“ и дружно, всички като един, произнасят именно тези думи.
Второ, по смисъл това е определение противоположно на качеството. Т.е., кучетата се делят на качествени и „за себе си“. Високото качество е престанало да бъде изискване. Успоредно с това, ние винаги сме безкрайно възмутени, когато ни продадат каквато и да е некачествена стока. Ние сме купили „за себе си“ чадър, който се е счупил на третият ден! Ние сме си купили „за себе си“ консерва, отворили сме я, а там мухъл! Ние сме си купили „за себе си“ къси панталони, а те се разпорили след трийсет минути. И няма предел нашето негодувание!
Виждали ли сте как на пазара се купуват краставици? Домакинята всяка краставица ще я повърти, огледа от всички страни, ще оцени формата, размерите и качеството на издатините. Тя ще сложи настрана тази, която предизвика дори най-малко съмнение, и ще се пазари за цената, за да я свали с десет копейки. Разбира се, че сте виждали това. Нещо повече – вие самите така купувате краставици. Нали ги купувате „за себе си“.
И само кучетата не се купуват така. При покупката на куче всичко е наобратно: „за себе си“ купуват най-лошите, жалки, продукти на случайни връзки, връзки „за здравето на женската“, „за удоволствието на мъжкия“, за каквото и да било, само не за качество. И плащат за такива кученца без да се пазарят, понякога много скъпо.
Взимайки куче „за себе си“, човек като че ли казва: „Аз няма да се замислям над качеството на бъдещото куче. Аз не искам да влагам труд и мислена енергия в търсене на някаква четирикрака жар-птица. Аз не искам да се напрягам и да поддържам правилният рацион, още повече, че за това отново трябва някъде да се ходи, нещо да се научава и въобще да се суетиш. Затова ще храним кучето както си знаем: ще му даваме понякога от нашата храна, а иначе – каквото дойде. Ние нали „за себе си“ го отглеждаме, каква е разликата какво яде и в каква форма е. Дресировка? За какво ни е? Нашият Рекс и така е напълно безгрижен. Изложби? Какво ни дават те? Какво де?“
Човекът, купил куче „за себе си“, отрано е настроен на това, да не дава за него нито пари, нито време, нито труд. Той започва да предприема нещо, едва когато неизбежните проблеми с животното вече са минали критичната граница.
Искам да обърна внимание на стереотипа на поведението на собственика на куче „за себе си“. В сложна ситуация той не търси специалист кинолог. Той от самото начало е насочен против специалистите. Целият патос на думите „куче за себе си“ се състои в противопоставяне позицията на специалиста и позицията на мирянина-кучкар. И пропастта между тях става все по-дълбока. Налице е разслоение на кучешкото общество: има общество на породисти кучета, отглеждането, възпитанието и развъждането на които предполагат вложение на професионален труд, знания, опит, всичко това, което в съвкупност може да бъде наречено киноложка култура. И има съобщество на кучкари, отглеждащи кучета „за себе си“, безразсъдно, с минимални вложения, в страни от всякакви там проблеми и страсти. Тяхната позиция може да се характеризира като повече или по-малко войнстващо невежество. Но проблема не може да се избегне съвсем. И ето, за обслужването на нискоквалифицираното търсене съществува и нискоквалифицирано предлагане:
I) лоши ветеринарни услуги. Кинолога по силата на своя богат опит добре се оправя с ветеринарията, сам лекува болшинството от баналните паразитни, инфекциозни, стомашно-чревни заболявания. Специалиста може да различи фирмената храна от ментето, знае по какво ганата се отличава от ентерита, каква ваксина трябва да се бие на кученцето и т.н. Ветеринарите не могат да понасят такива „умници“. Собственика на куче „за себе си“ за ветеринаря е Клондайк. На него можеш да му връчиш всякакви гранули, а провала на своите препоръки да се припише на стопанина;
II) услугите на лош дресьор. Собственика на куче „за себе си“ не разбира нищо и от дресировка. В даден момент той престава да може да се справя с подрастващото куче и започва да търси някой, който ще то избави от проблемите. Вторият стандартен повод да се обърне към частен дресьор е изискването да се озлоби кучето, за да стане „телохранител“. Собственика не знае, каква е крайната цел на обучението и как трябва да изглежда в действетелност поведението на обученото куче. Типичният въпрос на инструктора: „За Вас кое е по-важно – кучето или хартийката?“ - предполага и единственият възможен отговор: „Кучето, разбира се“. Под хартийка се подразбира дипломата за проведеното обучение.
III) Лошите клубове също съществуват за обслужване на кучета „за себе си“ За съжаление, рано или късно практически всяко куче се запложда, за да се попълнят редовете и да се произведе ново поколение на кучета „за себе си“ Търсенето ражда предлагане. Силна е вековната традиция: Куче с документи – това е породисто куче. Така, че „за себе си – то за себе си“, родословие им се иска, и да се продадат кученцата може по-скъпо... А щом има търсене на родословни, то има и клубове, търгуващи с документи „за себе си“. Тях ги издават на всякакви кученца - „странични, извънбрачни, неправомощни“
следва продължение....
Вход
Регистрация
Помощ
boxerfan, в 25 July 2011 - 07:08 AM, написа:
Горе
Цитиране +
браво за написаното и времето което отделяш за това, но точно в пет сутринта 
