Хихи, тя моята хитрушана и до ден днешен ми разиграва номера на "лъжливото овчарче":
"Джаф-джаф, искам долу - имам "пиш", не издържам вече-е-е!"
- а всъщност замисълът й е да изгони от двора нахалната съседска котка, която е подушила през отворения прозорец. И понеже знае, че няма да я изведа по такъв повод - лъже, гадинката!
В интерес на истината - прави го рядко, само когато не е добре разходена (случва се понякога) и нервно обикаля из къщи, не я свърта на едно място.
А иначе - убедих се, че след като порастнат достатъчно, кучетата наистина могат да "стискат" дълго и да си чакат, докато бъдат изведени. Докато са малки - това им е невъзможно, явно по чисто физиологически причини и е излишно да се изисква подобно нещо от тях.
Друг въпрос е трябва ли да бъдат принуждавани да "стискат" дълго, ако това не е неизбежно. Според мен - не.
Една съседка разпалено ме убеждаваше, че е едва ли не глезя моята, като я извеждам по няколко пъти на ден - дъщеря й имала куче, мъжки кокер, научила го да стиска и го извеждала само по веднъж на ден.
Предложих й да опита самата тя да "стиска" 24 часа и после да прецени как се е чувствала. Ако емоциите са й харесали - да посъветва дъщеря си да продължава по същия начин да отглежда кучето си.